“Мозъкът на дълголетника. 7 крачки да постигане на ясен ум, крепка памет и устойчиво внимание”. Това е наименованието на най-новата книга на известния руски изследовател, директор на Института по биология на стареенето в един от държавните университети, член-кореспондент на РАН, проф. Алексей Москалев.
С възрастта в човешкия мозък се случват промени, заради които се влошават паметта, концентрацията на внимание, скоростта на мислене. При някои това става по-рано, при други по-късно. Най-впечатляващите открития и най-действените методи за поддържане на мозъка вижте в преводното интервю с проф. Алексей Москалев.
- Проф. Москалев, какви особености са забелязали изследователи, изучавайки мозъка на дълголетниците?
- С възрастта количеството сиво и бяло вещество в главния мозък намалява. Оказва се, че в много по-малка степен това се случва при хората, запазващи ясен ум и след 90. Особено по отношение на областите, свързани с паметта и мисловните способности.
Също така у дълголетниците по-добре се запазват и работят невронните връзки между различните мозъчни отдели, което позволява те по-ефективно да обработват информация. Плюс това мозъкът на такива хора има по-висока способност да се адаптира и да формира нови невронни връзки. Благодарение на тези и други особености стареенето на мозъка се забавя.
Разбира се, дълголетниците са щастливци, на които им е провървяло с генетиката. Но околната среда и начинът на живот също играят немалка роля. Затова сме длъжни да предприемем мерки за удължаване младостта на мозъка. Но освен традиционните методи, които доказано помагат (разумни физически упражнения, здравословен сън, умението да контролираме стреса), има и методи, които са по-малко известни на широката публика. Например т.нар. брейн тренинг. Това са различни техники за трениране на мозъка за подобряване на паметта, концентрацията на внимание, логическото мислене и дори креативността. Т.е., насочени като цяло към стимулиране на умствената активност.
- Вие бихте ли могли да приведете примери за такива упражнения? Вие самият кои от тях правите?
- Аз лично влизам в онлайн платформи, където са събрани разни „електронни стимулатори“ за мозъка, например т.нар. платформа Wikium. Там има специфични игри-пъзели за тренирани на различни мозъчни функции – от концентрация на вниманието, до пространствено мислене. Но към брейн-тренинга се отнасят и по-традиционните методи – шахмат, судоку и прочее мозъчни стимулатори. Една от крачките за подобряване на мозъчната дейност е т.нар. дигитален детокс.
Това ще намали стреса и ще ви даде време за планиране и аналитично мислене. Да, много хора трудно откъсват поглед от телефона си, особено съвременните млади, които са „поколението с наведените глави“. Особено полезно е човек да се отлепи от социалните мрежи и непрекъснатото зяпане на новинарските емисии. В началото ще ви е непривично и дори тревожно.
Но изследвания показват, че дигиталният детокс действително оказва сериозни положителни ефекти. В частност: намаляване нивото на стреса и тревожността; подобряване качеството на съня; повишаване на концентрацията и продуктивността; подобряване на междуличностните отношения. За целта не е нужно да изключвате смартфона за цял ден, достатъчно е 2 часа вечер преди сън, по време на делови и приятелски срещи през отпуската.
- Какво казва науката за средствата, които се рекламират за „подобряване на мозъчната функция“ – глицин, екстракт от гинко билоба и други ноотропи?
- Научно доказани ноотропни средства засега няма. Глицинът по принцип не прониква в мозъка през „мозъчния филтър“ на пътя между кръвоносната система и мозъка. Въпреки че е възможно този препарат да подобрява здравето на мозъка косвено. Например в експерименти с лабораторни плъхове глицинът, заедно с ацетилцистеин, значително удължава живота им.
Гинко също не е доказал убедително ползата си за хората в сериозни научни изследвания, но пък може да повиши риска от вътрешни кръвоизливи. В последно време се появяват свидетелства за възможно ноотропно действие на вид дървесна гъба с формата на таралеж. Основно тази гъба е показана за подобряване мисловните функции пак при лабораторни животни.
У хората с леки когнитивни нарушения при прием на екстракт от такава гъба се подобряват паметта и настроението. Предполага се, че способства за растежа и оцеляването на невроните. Възможно е също така да понижава възпалението, което на свой ред предотвратява невродегенеративни заболявания. Но за окончателно потвърждение на тези ефекти се изискват допълнителни изследвания.
Проф. Алексей Москалев
- В книгата си отбелязвате ползата от „социалната активност и новостите“. Как се отразяват те на нашия мозък?
- Най-простите и достъпни примери за социална активност са редовните срещи с приятели и близки, участие в различни общности, клубове, доброволчески организации. Това е особено важно в преклонна възраст. Социалните взаимодействия стимулират мозъка, подобряват настроението и понижават риска от депресия, тревожност и когнитивни нарушения.
Усвояването на новости включва изучаване на чужд език, свирене на музикален инструмент, посещаване на непознати места, пътешествия. Поставянето пред себе си на нови, сложни, но изпълними задачи активира и тренира различни мозъчни области. Това помага на мозъка да се адаптира към различни обстоятелства, да създава нови невронни връзки и да забавя неблагоприятните възрастови промени.
- А с какво е най-добре да храним мозъка си? Назовете 5 най-полезни продукта?
- Въз основа на изследвания мога да определя 5 групи:
1. Горски плодове: черна боровинка, вишна, черноплодна арония. Те съдържат флавоноиди и атоциани, които повишават устойчивостта на мозъчните клетки към недостига на кислород; разширяват и укрепват съдовете; способни са да понижават невровъзпалението.
2. Ядки и семена: лен, сусам, тиквени семки и др. Богати са на витамин Е и омега-3 мастни киселини, които поддържат когнитивните функции и защитават от възрастови промени.
3. Мазни видове риба: сардина, сьомга, херинга. Отличават се с най-високо съдържание на омега-3, подобряващи паметта и настроението.
4. Зеле. Особено броколи, което съдържа изотиоцианати и витамин К. Тези вещества влияят благотворно на митохондриите на мозъчните неврони и на кръвоносните съдове, подхранващи нервните клетки.
5. Подправки: сминдух, риган, босилек, куркума, кимион, мащерка, черен пипер и лютив червен пипер. Притежават висока хранителна плътност при минимум калории, както и маса противовъзпалителни и антиоксидантни компоненти. Някои от тези вещества прицелно потискат механизмите на стареенето.
- Преди 5 години издадохте научнопопулярната книга „Тайните на вечната младост“. Какво се промени оттогава насам в тази област, има ли някакви пробиви?
- Не бих казал, че са се случили същински пробиви. Но движение напред има. Нашият екип например успя по пътя на съчетаването на различни фактори, вкл. генетични модификации, радикално да удължи живота на лабораторни организми – плодови мушици. Природата им дава средно 60 дни живот, а в нашата лаборатория те живяха до 213-ия ден. Относно човека това още не е правено, обаче показва принципна възможност за удължаване живота на организмите – в дадения случай с повече от 3,5 пъти. За хората, разбира се, е нужно да търсим различно съчетаване на фактори, за да достигнем подобен ефект.
Според мен е много важно, че в последните години все повече се потвърждава ключовата роля на т.нар. извънклетъчна матрица в стареенето на тъканите и на организма като цяло. Случва се постепенно „захаросване“ и разпад на основната белтъчина в съединителната тъкан – колагена.
Също така с възрастта се разрушава основният фактор на еластичността на тъканите – еластинът. Всичко това са прояви на деградация на извънклетъчната матрица. Между другото, според изчисленията запасът от колаген и еластин у човека стига за около 100 години. Това подозрително прилича на максималната продължителност на човешкия живот. При това основно синтезът на тези белтъчини се случва в подрастваща възраст.
В един от последните експерименти, чиито резултати дори още не сме публикували, нашият екип успя да открие комбинация от малки молекули, повишаващи синтеза на еластин в аортата на старите мишки цели 5 пъти.
В резултат на това у лабораторните животни осезаемо се подобри еластичността на този главен кръвоносен съд. С една дума, изследванията продължават, а резултатите въодушевяват. Може би всяка изминала година ни приближава към появяването на средства, способни да отложат стареенето и дори да обърнат часовниците обратно. А засега е достатъчно да правим това, което е реалистично и достъпно в момента.
Яна БОЯДЖИЕВА
