Микоплазмената пневмония, която се появи наскоро, е много позната инфекция. Пневмонията може да бъде с различен произход, включително гъбичен. Има и микоплазмена пневмония. Тя е най-малко опасната от трите. Има и микобактериални. Най-характерният пример за такава микобактерия е причинителят на туберкулозата. Микобактериите и микоплазмите не са свързани помежду си, но имат едно общо свойство - могат да живеят в нашите големи еукариотни клетки. И когато са вътре в клетката, е много трудно да ги изхвърлите от там.
Проф. Анча Баранова, доктор на биологичните науки, професор в Института „Джордж Мейсън” (САЩ), главен научен сътрудник в Центъра за медико-генетични изследвания на Руската академия на медицинските науки отбелязва, че около тази пневмония има известна мистерия, която все още не може да бъде обяснена.
„Имаме данни от Китай. За съжаление, не в оригинал, а в превод. Просто, защото малко хора четат китайски - обяснява Баранова. - От това, което прочетох, тази микоплазмена пневмония не реагира на антибиотици, което е малко странно.
Да, има някои щамове, които имат известна резистентност към антибиотици, но по принцип, пневмонията се лекува перфектно с тези лекарства. Преди да започне COVID-19, бяха необходими много усилия, за да се разболеете от щам, който е резистентен на антибиотик. Тук има само едно обяснение. Ковид пандемията сведе микоплазмената пневмония почти до нула, защото обикновените маски предпазват отлично от нея. В Китай, като се вземат предвид строгите им локдауни, беше под процент. И когато се наблюдава сближаване до нулата, възниква така нареченият ефект на основателя.
Грубо казано, 10 жени и 1 мъж с ген за ранна болест на Алцхаймер се озовават на пустинен остров. Тези 11 души имат 10 деца и след 500 години в населението, живеещо на този остров, мъжете развиват сенилна деменция много по-рано от тези, живеещи на континента. Тук се проявява ефектът на основателя. Същото може да се случи и с микоплазмената пневмония. Оригиналният щам, по-устойчив на антибиотици, оцелява и започва да се възпроизвежда, като в крайна сметка става доминиращ. Сега нямам потвърждение за това, просто се опитвам да обясня наблюдаваното явление”, допълва лекарят.
Просто казано, антибиотикът трябва първо да насити еукариотната клетка, преди да достигне до бактерията. И това може да не е от полза за самата клетка. Въпреки че се смята, че антибиотикът не им действа, това, разбира се, не е вярно. Те имат неспецифичен ефект, който инхибира клетъчното делене и може да предизвика токсичен ефект, чиято сила е пропорционална на концентрацията на лекарството. Ако трябва да убиете вътреклетъчна бактерия, тогава концентрацията, естествено, трябва да е висока.
Според професора, микоплазмената пневмония има още една особеност. Може да се заразите, без да напускате не само страната, но и района, в който живеете постоянно. И няма да е нещо свръхестествено.
„Микоплазмената пневмония има тригодишен цикъл и тези цикли в различните страни са настъпили през отделни години. През 2013 г., грубо казано, във Великобритания и Франция, през 2014 г. – в Норвегия и Швеция. Тъй като не се разпространява бързо като вируса, циклите му са локални. След пика следва двугодишно затишие във всяка отделна страна. Защо се случва това? Хората имат имунен отговор към тази микоплазма. Но не много дълго. Имунитетът се изгражда и продължава две-три години, до следващото избухване. По време на коронавируса имахме ограничителни мерки, но имунитетът изчезна, получи се синхрон и виждаме пик на заболеваемостта. И не само в Китай. Микоплазмената пневмония вече е регистрирана в Русия, Норвегия, Великобритания и Франция. Има я и в САЩ. Освен това в Съединените щати огнището не беше в някакъв голям град, а в малък – Охайо. Те успяха да се уверят със сигурност, че никой не е пътувал до Китай и че хората страдат от собствена пневмония от същото естество - ендогенни огнища. И затова изобщо не е необходимо да обвиняваме китайците за всичко”, допълни Баранова.
