Проф. Сербезова е председател на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз (БФС) от февруари 2020 година. Преди това в продължение на 4 години е директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Преподава във Факултета по обществено здраве на Медицинския университет - София.
Разговаряме с проф. Сербезова по повод обвиненията на Прокуратурата за всяване на фалшива тревога за вероятност от недостиг на лекарства по време на пандемията от COVID-19. Атакуват се две нейни интервюта в деня на здравния работник - 7 април.
- Проф. Сербезова, очаква ли се недостиг на лекарствени продукти, ако се усложни епидемичната обстановка?
- Още през април месец 2020 г. Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) съобщи официално, че много държави членки на ЕС изпитват или ще имат недостиг на лекарствени продукти, свързани с лечението на COVID-19.
Такива продукти са някои анестетици, антибиотици и мускулни релаксанти. Този недостиг се утежнява от различни фактори, като временно затваряне на производствени мощности заради карантина, логистични проблеми заради затваряне на граници, забрани за износ, временно преустановяване на дейности в трети страни, доставящи лекарства на Европейския съюз (ЕС), повишено търсене за лечение на пациенти с коронавирус и презапасяване.
Точно затова ЕС създаде Изпълнителна ръководна група по случаи на недостиг на лекарства, причинени от мащабни събития.
При всяка ситуация може да се намерят решения. Повечето лекарства имат терапевтични аналози, които да се ползват в случай на нужда, по преценка на лекуващите лекари.
Отделно от ситуацията, свързана с пандемията, недостигът на лекарства е нормално явление и то се случва, независимо от пандемията от COVID-19. Причините могат да бъдат производствени, логистични, както и фармацевтичната компания може да реши да не предлага повече определени лекарствени продукти на пазара.
Проф. д-р Асена Сербезова
- Имате ли данни за липсващи лекарства в периода на интервютата, за които ви обвиниха, че всявате фалшива тревога?
- Поискахме достъп до обществена информация от ИАЛ и НЗОК за липсващи лекарства към онзи период и получихме официални отговори, доказващи липсата на конкретни медикаменти. Така например, според Здравната каса през февруари е преустановена продажбата на 12 лекарствени продукта, заплащани от НЗОК, през март - на 4 лекарствени продукта, през април - на 7 и т.н.
От ИАЛ получихме информация, че през периода 14 октомври 2019 г. - 14 април 2020 г. производители са предупредили Агенцията за временно преустановяване на доставките на над 220 лекарства и за постоянно спиране на 30 лекарствени продукта. По ирония на съдбата в деня, в който ми се обадиха от СДВР, че ще бъда обвинена (8 април), НЗОК обяви на сайта си за предстоящ недостиг на лекарство за лечение на хепатит С.
- Как тогава да си обясним обвинението, че с вашите изказвания всявате фалшива тревога?
- Аз наистина продължавам да недоумявам как Прокуратурата допусна това, при положение, че същата институция, която ми повдигна обвинението, още през март 2020 г. е разпоредила на ИАЛ да извърши проверка по повод сигнали за недостиг на лекарствен продукт.
След като бе повдигнато обвинението, Фармацевтичната група на ЕС също се обърна официално към премиера и главния прокурор във връзка с абсурдността на това действие спрямо мен.
Защото мое професионално задължение като председател на Българския фармацевтичен съюз, е да информирам обществото и институциите за възможни проблеми в снабдяването с лекарства, за да бъдат решени своевременно.
В тези мои интервюта посочвам също, че има налични алтернативи и че хората не трябва да се презапасяват с лекарства, с които още повече биха могли да задълбочат недостига.
Дори и след подкрепата на Международната асоциация на фармацевтите (FIP), писмото на УС на БФС, изпратено до Главния прокурор, както и заповедта на министъра на здравеопазването от 30 април 2020 г., с която се забранява износът на редица лекарствени продукти, за да се предотврати ситуация на недостиг и която на практика потвърждава моите твърдения, Прокуратурата продължи да поддържа обвинението. Делото ще се гледа от Софийския районен съд на 14 септември 2020 г.
Половината от аптеките вече следят за хапчета ментета
- Какво очаквате да се случи на 14 септември?
- Щях да ви отговоря по друг начин, ако ми бяхте задали този въпрос преди 8 април 2020 г., когато получих обаждане, че ще бъда обвинена за две интервюта, в които излагам общоизвестни факти, преди това публикувани в сайта на Европейската агенция по лекарствата, на Европейската комисия (ЕК) и съобщени от комисаря по здравеопазване.
Но сега може да се очаква всичко. Все пак се надявам, че българският съд е независима институция и е в състояние на оцени специализирана, но в същото време публично достъпна информация.
- Ако все пак, делото не се развие в благоприятна за вас посока, какво ще предприемете?
- Още на този етап съм подала жалба в Съда по правата на човека в Страсбург. Ще потърся след приключване на делото, независимо по какъв начин се развие, и правата си съгласно Закона за отговорност на държавата и общините за вреди.
Отделно считам, че спрямо мен е проявена дискриминация, защото по същото време имаше много медийни изяви, които създаваха наистина тревога и които останаха без реакция от страна на Прокуратурата. В този смисъл бе демонстриран двоен стандарт и непоследователност в действията на институцията.
- Предстои въвеждане на електронна рецепта. В състояние ли е аптечната мрежа да се справи с това изискване?
- По информацията, която имаме до този момент, електронната рецепта няма да се въвежда за всички лекарствени продукти. Първоначално този проект ще обхване скъпоструващите лекарства по протоколи и медикаментите, предписвани на обикновена рецепта.
За нас е важно процесът по отпускането на лекарствата да протича гладко и да улеснява фармацевтите и пациентите. Ако системата бъде електронизирана, следва да бъде актуализирана и нормативната уредба за организацията на работата в аптеките. Ето защо, част от дневниците, които сега се попълват от колегите, следва да отпаднат.
Основен за нас е въпросът как ще се идентифицира приносителят на рецептата, защото това невинаги е пациентът. В системата следва да остане информация на кого е отпуснато лекарството.
Друг въпрос е свързването на системата с регистъра на фармацевтите в България, чрез което ще бъде проверяван статутът на фармацевта, отпуснал лекарствения продукт. Водим и разговори за това българските фармацевти да получат специално финансиране, тъй като за изключително кратък период от време те ще бъдат натоварени с много нови изисквания.
- Кои са предимствата на електронната рецепта?
- Електронизацията на процесите винаги води до по-голяма яснота в управлението им и прозрачност, поради което считам, че с времето някои порочни практики неминуемо ще станат невъзможни.
- Има ли региони в България, в които няма аптеки?
- Според предишно проучване на БФС, в около 70 - 80 общини няма аптеки и пациентите пътуват, за да получат необходимите им лекарства. Има и много градове, в които няма денонощни аптеки. Всичко това е в резултат на начина, по който е регулирано откриването на нови аптеки, както и липсата на инициативи като публично-частни партньорства между общини и фармацевти за преодоляване на този проблем.
Мара КАЛЧЕВА
