Днес на тези въпроси на нашата читателка отговаря д-р Васил Василев, главен асистент в Клиниката по урология в Университетската болница „Александровска” - София, консултант по урология и председател на Българската асоциация на младите уролози, както и на други наши и европейски урологични дружества. Автор на най-големия урологичен сайт www.Urology.bg.
- Д-р Василев, нашата читателка твърди, че вярва само на традиционната медицина. Можете ли да я успокоите с нещо?
- Мога да кажа на вашата читателка, че паниката в такива случаи е излишна. Тя натоварва психически и че ракът на пикочния мехур се лекува, ако е открит навреме. А при тях излиза, че е така. Обикновено този вид заболяване се лекува оперативно. В определени случаи се прилага т.нар. парциална резекция на пикочния мехур, като при тази операция вместо да се премахне целият мехур, се прибягва до изрязване единствено на част от него, в областта около тумора. Въпреки че е почти отхвърлена по новите европейски стандарти, тя е по-малко травматизираща от радикалната цистектомия и има своите, макар и силно стеснени, показания – напреднала възраст и по-малко злокачествен процес, тумор в дивертикула, което е торбовидното разрастване на мехура, и т.н.
- Освен оперативното лечение какви други методики се прилагат при рак на пикочния мехур? Накратко.
- В комбинация или отделно могат да се използват и нехирургични методи, като т.нар. интравезикална (вътремехурна) химиотерапия. Голямата вариабилност и високата честота на рецидивите след трансуретралната резекция свидетелства, че тя сама по себе си невинаги е достатъчна и е необходима допълнителна химиотепария при тези пациенти. Тя се извършва чрез периодично вкарване в мехура на химиотерапевтик, който престоява средно около един час, след което се изпикава. Използват се два медикамента с различен механизъм на действие, но целта е една – унищожаване на евентуално пропуснатите по време на трансуретралната резекция малки туморни формации, от които впоследствие може да се развие рецидив.
Доказано е, че прилагането на вътремехурна имунотерапия намалява риска от рецидив и прогресия на туморите на пикочния мехур. При пациенти след радикална цистектомия и/или позитивни лимфни възли, без наличие на далечни метастази, може да се приложи и системна, т.нар. венозна химиотерапия. Тази процедура все още е в процес на дискусии, защото от данните от проведените клинични проучвания липсват доказателства в полза на рутинната й употреба. Лъчетерапията може да бъде алтернатива за лечение при пациенти в напреднал мускулно-инвазивен стадий на рак на пикочния мехур, неподходящи за хирургично лечение - цистектомия. Лъчелечение може да се приложи и с цел спиране на кървенето при пациенти с инвазивни тумори, при които това не може да се постигне чрез трансуретрални манипулации. Но, в крайна сметка, лекуващият лекар е този, които ще насочи пациента към ефективното лечение.
Яна БОЯДЖИЕВА
