В България преждевременната смърт от сърдечносъдови заболявания (ССЗ) е най-високата в Европейския съюз – 6911 души на година, 65% жени и 55% мъже. От 1990 г. държим много по-висока смъртност от сърдечносъдови заболявания, в сравнение със средната за Европа. Това са не само преждевременно загубени животи.
„В икономически аспект около 2 милиарда евро се харчат годишно в България за лечение на сърдечносъдови заболявания. От тях 37% са преките медицински разходи – за болнично и амбулаторно лечение. Но извънмедицинските разходи също са големи и често се неглижират – например, грижите за пациентите в семейството. Има огромни загуби на производителност както на самия пациент, така и на хората, които се грижат за него. Около 500 милиона евро отиват годишно за непреки медицински разходи“, обясни доц. д-р Васил Трайков, един от водещите специалисти у нас, инициатор на създаването и приемането на Национален план за сърдечносъдово здраве.
Проф. Иван Груев – научен секретар на Дружеството на кардиолозите в България – допълни, че първичната превенция у нас е наболял проблем, който се нуждае от спешни мерки на национално ниво, за да се постигнат адекватни резултати.
„От статистиката се натрапва изводът, че сме изчезваща нация. И основната причина за това е лошата превенция на рисковите фактори за сърдечносъдови заболявания. Ние имаме огромната задача да стопираме процеса на заболеваемост. Иначе перспективата е печална и не бива да си затваряме очите пред нея. Защото всички имаме деца, пред които сме отговорни и на които трябва да оставим една нормална, функционираща държава“, аргументира се лекарят.
Превенцията включва насочено здравно образование още от детската градина за правилно хранене, за адекватна физическа активност, за да водят всички дълъг, здравословен и пълноценен начин на живот. Следващите мерки трябва да са по налагане на здравословни стандарти за храните. Изключително сериозен е проблемът с прекомерното количество сол, което се влага в храните и което директно увеличава броя на инсултите. По света вече работят доказали ефективността си програми, които трябва да бъдат въведени и у нас. Третият рисков фактор, който трябва да се ограничи задължително, е тютюнопушенето.
„Първичната превенция на ниво общопрактикуващи лекари трябва да стане наистина масова. Всяка година има предвиден пакет за профилактични прегледи, но от него се възползват само 40 - 50% от хората. По някакъв начин на мъжете след 40-годишна възраст и на жените – след 50 г. – трябва да бъде вменено задължението да минават на профилактични прегледи“, смята проф. Груев.
