Човешките клетки в тялото ни съставляват само 43% от общия брой. Останалите 57% са микроскопични колонизатори. Днес, благодарение на учените, познаваме много по-добре скритата половина на тялото си - микробиомът. Следователно, с ускорени темпове се променя и отношението ни към различните заболявания: от алергии, до болест на Паркинсон. Сега учените дори си задават въпроса: какво означава да си “човек”. В търсене на отговор на този въпрос могат да се появят нови, иновативни методи на лечение.
„Микроорганизмите са жизненоважни за здравето ни“, обяснява проф. Рут Лей, директор на Отдела по микробиома в Института „Макс Планк“. „Вашето тяло не сте само вие“, казва експертът.
Колкото и старателно да се миете, няма нито едно място по тялото ви, което да не е покрито с микроскопични същества. Те включват бактерии, вируси, гъбички и археи (организми, които първоначално са били погрешно класифицирани като бактерии). И най-голямата концентрация на този микроскопичен живот бълбука в тъмните, сумрачни дълбини на нашите лишени от кислород черва.
Проф. д-р Роб Найт от Калифорнийския университет в Сан Диего казва пред BBC: „Ние сме повече микроби, отколкото хора.”
Роб Найт е пионер в изучаването на човешките микроби, общността от малки едноклетъчни организми, живеещи в телата ни, които имат огромна и до голяма степен неизследвана роля за здравето ни.
„Три килограма микроби, които носите със себе си, може да са по-важни от всеки отделен ген, в генома ни“, казва той. - Първоначално се смяташе, че микробите превъзхождат клетките ни в съотношение 10:1. След това беше установено по-точно съотношение – 1:1. Сега, ако преброите всичките си клетки, ще се окаже, че сте само около 43% хора”, посочва проф. Найт.
Но претърпяхме още по-голямо поражение генетично. Човешкият геном се състои от 20 хиляди „инструкции”, наречени гени. Ако обаче се съберат всички гени на нашия микробиом, ще се получи удивителна цифра – от 2 до 20 милиона микробни гени.
Проф. Саркис Мазманиан, микробиолог от Калифорнийския технологичен институт, заявил: „Гените на нашия микробиом са по същество втори геном, който допълва собствения ни. Според мен това, което ни прави хора, е комбинацията от нашата собствена ДНК с ДНК на микробите в червата“, казва ученият. - Би било наивно да вярваме, че след като носим толкова много микробен материал в себе си, то той изобщо не взаимодейства и не влияе на тялото ни.”
Днес науката с все по-бързи темпове изследва ролята на микробиома в храносмилането, регулирането на имунната система, предпазването от болести и производството на жизненоважни витамини.
Проф. Найт казва: „Ние проучваме начините, по които тези малки същества революционизират здравето ни. Доскоро нямахме никаква представа за това. Това са напълно нови идеи за света на микроорганизмите. А досега сме били само в конфликт с микробите.”
• Арена за микробна война
Антибиотиците и ваксините се използват срещу вредители, като едра шарка, Mycobacterium tuberculosis и резистентен на метицилин Staphylococcus aureus (MRSA).
Това са прекрасни лекарства, които са спасили много животи. Но някои учени се притесняват, че атаките ни срещу „лошите” причиняват непоправима вреда на добрите бактерии.
„През последните 50 години сме постигнали значителен напредък в борбата с инфекциозните болести. Но в същото време случаите на автоимунни заболявания и алергии се увеличиха драстично. Това е страшно! Точно затова ползите от изследването на микробиома са очевидни. Промените в него, настъпили в резултат на успеха ни в борбата с патогените, допринесоха за появата на изцяло нов набор от заболявания, с които се сблъскваме днес“, посочва проф. Лей.
Микробиомът вече се свързва и с проблеми, като възпалителни заболявания на червата, болест на Паркинсон, както и ефективността на противораковите лекарства, и дори депресия и аутизъм. Друг пример е затлъстяването. Несъмнено, важна роля играят наследствеността и начинът ни на живот. Но какво да кажем за бактериите в червата ни? Разбирането на този проблем може да е трудно. Ако ядете само бургери и шоколад, има риск от затлъстяване. Но това ще повлияе също и на вида микроби, които растат в стомашно-чревния тракт.
И така, как да разберете дали виновниците за затлъстяването всъщност са бактерии, които не разграждат добре храната? С тази цел проф. Найт провежда експерименти с мишки, родени в напълно стерилни условия. Целият им живот е преминал в среда, напълно лишена от бактерии. Ето какво казва професорът: „Успяхме да докажем, че, ако вземете изпражненията на слаб и дебел човек, и прехвърлите тези бактерии на мишки, те ще станат по-слаби или по-дебели, в зависимост от това чий микробиом са получили. А, когато бактериите от дебел човек бяха допълнени с такива от слаб човек, това помогна на мишките ни да отслабнат. Всичко това е удивително и необикновено. Единственият въпрос е как сега да използваме това откритие за хората.”
Това, че микроорганизмите могат да се превърнат в нова форма на медицина, е източник на големи надежди за учените. Работното заглавие засега е „лечебни бацили“.
• Златна мина на информация
Д-р Тревър Лоули, учен, се опитва да отгледа пълен микробиом от микроорганизми, взети от здрави и болни пациенти. Според учения, вече има достатъчно доказателства, че възстановяването на микробиома на човек „всъщност може да доведе до ремисия“ при заболявания, като улцерозен колит.
Микробната медицина все още е в ранен етап на развитие. Но някои учени вярват, че наблюдението на нашия микробиом скоро ще стане нещо обичайно и кафява златна мина, която съдържа ценна информация за човешкото здраве.
„Трудно е да се повярва, но една чаена лъжичка от вашите изпражнения съдържа повече ДНК данни от тези бактерии, отколкото в един тон DVD дискове“, казва проф. Найт. - И всеки път, когато, така да се каже, „изхвърляте данните“, тази информация просто отива в тоалетната. Надяваме се, че в близко бъдеще тази отмивана в тоалетната информация ще бъде незабавно прочетена и ще разберете дали имате здравословни проблеми или не“, смята ученият.
• Научно доказано
Не хранителните добавки с пробиотици, синбиотици и пребиотици подобряват чревната микрофлора, а киселото мляко. Д-р Майкъл Моузли решил да разбере кои храни и напитки са по-ефективни за подобряване на микрофлората. За тази цел той разделил доброволците на три групи, с молба всеки от тях поотделно да опита върху себе си в продължение на четири седмици един от методите, за които се смята, че подобряват микробиома ни. Първата група започнала да пие пробиотична напитка, продавана в магазините за хранителни стоки, която обикновено съдържа една или две бифидобактерии, които могат да оцелеят при пътуването през киселата среда на стомаха и да отидат директно в червата.
Втората група е била на киселото мляко, произведено чрез конвенционална ферментация и съдържащо набор от бактерии и дрожди. Третата група е трябвало да яде храна, богата на инулин, естествен полизахарид, който е хранителна добавка и пребиотик. Пребиотиците са вещества, които хранят „добрите“ бактерии, вече живеещи в червата, а инулинът се намира в храни, като ерусалимски артишок, корен от цикория, лук, чесън и праз.
• Чаша кисело мляко, вместо добавки?
В края на експеримента д-р Моузли и екипът му открили нещо невероятно. Групата, която е пиела пробиотичната напитка, е имала леко увеличение на бактериите, които са полезни за поддържане на теглото, Lachnospiraceae, въпреки че промените не са били статистически значими. Другите две групи показали по-забележими промени. Групата, която е консумирала храни, богати на пребиотици, значително увеличила присъствието на вид бактерии в червата, които са полезни за здравето им, резултат, който бил показан и от други учени. Най-голямата промяна обаче настъпила в групата, която се е хранила с кисело мляко. Доброволците в нея са имали рязко увеличение на колонията от лактобацили, които, както знаем, имат положителен ефект върху червата и помагат в случаи, като непоносимост към лактоза и туристическа диария.
• Кои от тези продукти са наистина полезни?
Ето какво споделя д-р Моузли:
„Решихме да разгледаме по-подробно ферментиралите храни и напитки, за да разберем какво точно трябва да изберете, ако искате да подобрите чревната си среда. С помощта на д-р Котър и учени от университета „Роухамптън” избрахме набор от домашно приготвени и закупени от магазина ферментирали храни и напитки, и ги изпратихме в лабораторията. Разликата беше колосална: докато много от продуктите, приготвени у дома или произведени чрез традиционните методи на ферментация, наистина съдържаха голям брой бактерии, то другите, индустриално произведени, не съдържаха почти никакви полезни бактерии.”
Милена ВАСИЛЕВА
