На теория човек може да живее без ръце и крака, част от червата, с един бял дроб или бъбрек. Това, разбира се, е свързано с много проблеми. Но има ли наистина ненужни части в тялото, с които природата ни е дарила, но сякаш е забравила защо? Доскоро се смяташе, че като цяло, далакът не е толкова важен за нас, а сливиците и апендиксът напротив, само пречат. Съвременната медицина опровергава тези твърдения.
Специалисти от Нюйоркската служба за борба с рака, след изследване на неколкостотин пациенти с рак на храносмилателната система, стигат до заключението, че на 84% от тези пациенти са им премахнали апендикса. Смята се, че това не е просто рудиментен орган или “източник на възпаление”, а важна част от човешката имунна система, която участва в хомеостазата (т.е. спомага за поддържането на баланса на тялото, така че да работи гладко и всички взаимоотношения да протичат така, както трябва).
Преди време, така наречените профилактични апендектомии бяха наистина широко разпространени, когато при почти всеки втори случай на “остър корем” се прилагаха веднага. Разбира се, в случай на апендицит е по-добре да потърсите помощ, отколкото да получите гноен перитонит. Но не е необходимо да премахвате апендикса “просто така”, той може да създаде нови проблеми за тялото. Освен това съвременната диагностика в повечето случаи позволява точно да се определи източникът на възпаление.
Сливиците - “барикада” за бактериите
Небните сливици или аденоидите са не плътни образувания от лимфоидна тъкан. Преди 30 години се смяташе, че те са необходими само за производството на слуз, а във всички останали случаи - място, където се локализират много и различни инфекции. През 70-те и 80-те години сливиците при ангина се отстраняваха поголовно при почти всяко второ дете.
А съвременните изследвания показват, че ролята на сливиците е да предпазват тялото от външни инфекции. Именно върху тях засядат над 70% от вредните микроби, които попадат в тялото ни заедно с въздуха. Освен това сливиците произвеждат биологични вещества, които подпомагат синтеза на клетки, участващи в хематопоезата.
Сега показанията за тонзилектомия (отстраняване на сливиците) са значително стеснени, особено при деца под 7-годишна възраст.
Далакът подмладява кръвта
Честите травми на гръдния кош са придружени от разкъсване на далака. Тогава се налага отстраняването му. Самият пациент след това няма и да усети липсата му. Така че може би, изобщо не се нуждаем от този орган?
Лекарите също си мислеха така, докато не започнаха да изучават най-модерната тема днес - имунитета. Оказа се, че далакът осъществява имунен контрол на кръвта. Освен това, той е естествен филтър, който пречиства кръвта. Между другото, филтриращите свойства на този орган в съвременната медицина се използва като метод за лечение на сепсис, прекарвайки кръвта на пациента през далака на прасе.
Има още едно наблюдение, направено от експерти от университета в Копенхаген на годишния Балтийски конгрес на имунолозите. Хората, на които по някаква причина им се отстранява далакът, по-късно се възстановяват по-бавно от инфекциозни заболявания и изглеждат по-възрастни от връстниците си. Сега изследването на неизвестните свойства на далака е една от основните области на антиейдж медицината - науката за борба със стареенето на човека.
Тимусът - майката на клетките, борещи се с диабета
Това е един от най-загадъчните органи. Тимусът (тимусната жлеза) е много голям по размер в детството ни, на 12-годишна възраст започва да намалява, а в напреднала възраст на мястото на някога цъфтящия орган можете да намерите само бучка мастна тъкан.
Едва наскоро стана известно, че тимусът е важен орган на имунната система. Стволовите клетки, образувани в костния мозък, попадайки в тимуса, се превръщат в Т-лимфоцити - клетки убийци, които унищожават “извънземните” - бактерии и вируси.
Освен това тимусът - “водещият служител” на ендокринната система, произвежда хормона тимозин, подобен на инсулина. Засега той все още е слабо изучен орган, но учените му възлагат големи надежди. Може би с негова помощ ще бъде възможно да се реши проблемът със захарния диабет.
Опашната кост е полезна
А доскоро хирургията презираше опашната кост. Наричаха я “рудиментен орган” и “маймунско наследство”. Тя обаче, е важна част от тялото ни. Малките опашни кости служат като точка на закрепване на определени тазови мускули, които са отговорни за поддържащата система на вътрешните органи.
При пациенти, претърпели операция за резекция на опашната кост (най-често опашната кост се уврежда при травми, когато падате с цялата си тежест върху “петата точка”), в повече от половината от случаите започва спадане на вътрешните органи и проблеми с гръбначния стълб.
Милена ВАСИЛЕВА
