Напишете името си на лист хартия. След това го напишете отново. И още веднъж. Повторете упражнението десет, двадесет или тридесет пъти поред, при това възможно най-бързо.
Някъде по средата има голяма вероятност да се случи нещо необичайно. Буквите може да започнат да изглеждат странно, а името ви вече да не се възприема като дума, а като произволна поредица от знаци. За кратък момент дори може да ви се стори, че написаното принадлежи на някой друг.
Това усещане за нереалност е своеобразната противоположност на далеч по-познатото дежавю – странното чувство, че напълно нов момент вече се е случвал.
По-слабо известният обратен феномен се нарича jamais vu – израз, който буквално означава „никога невиждано“. При него познато лице, дума, предмет или място внезапно започват да изглеждат напълно чужди, макар човек да знае със сигурност, че ги познава, пише ScienceAlert.
Психолозите описват явлението чрез редица необичайни примери от ежедневието. Музиканти понякога внезапно се губят в произведение, което са изпълнявали стотици пъти. Други хора разказват как се взират в познато лице и за миг им се струва, че човекът пред тях изобщо не е този, когото познават.
Невропсихологът Акира О'Конър от университета „Сейнт Андрюс“, който е сред водещите изследователи на феномена, също е преживявал подобен момент.
Това се случило, докато шофирал. Наложило се да спре автомобила, защото за кратко педалите и воланът му се сторили напълно чужди, въпреки че отлично знаел как се използват.
За разлика от дежавюто, което повечето хора изпитват поне веднъж през живота си, jamais vu се среща по-рядко и остава значително по-слабо обсъждано явление.
Как учените предизвикват jamais vu в лаборатория
Екипът на О'Конър и неговия дългогодишен сътрудник Крис Мълин от Университета „Гренобъл Алпи“ получи през 2023 г. наградата „Иг Нобел“. Отличията се връчват за изследвания, които първо предизвикват усмивка, а след това карат хората да се замислят.
Двамата учени бяха отличени именно за проучванията си върху jamais vu и за начина, по който успяват да предизвикат феномена в лабораторни условия само с помощта на молив и хартия.
Методът им бил изключително прост.
Общо 94 участници получили задача непрекъснато да изписват една и съща дума – от често срещани английски думи като „door“ („врата“) до по-необичайни понятия. Те трябвало да спрат в момента, в който думата започне да им изглежда странна.
Около 70% от участниците действително прекратявали писането, обикновено след около една минута и приблизително 33 повторения.
В друга версия на експеримента учените използвали единствено изключително разпространената английска дума „the“. При нея около 55% от участниците спрели да пишат след средно 27 повторения.
Описанията им показали колко необичайно може да бъде преживяването.
„Колкото по-дълго ги гледате, толкова повече губят значението си“, обяснил един от участниците.
Друг разказал, че усещал така, сякаш губи контрол над ръката си.
Трети описал думата като нещо, което „не изглежда правилно“, сякаш изобщо не е истинска дума, а някой просто го е убедил, че е.
Друг участник разпознал същото усещане от изпитите. Понякога изписвал дадена дума правилно, но след като продължавал да я гледа, започвал да се съмнява дали всъщност не е допуснал грешка.
Обяснението може да се крие в „засищането“
Едно от основните обяснения на явлението е свързано с процес, който психолозите наричат семантично или перцептивно засищане.
Идеята е, че дадена дума, лице или предмет могат да бъдат наблюдавани или повтаряни толкова интензивно, че мозъчното им представяне временно да се „претовари“. В резултат на това познатият обект за кратко престава да носи обичайното си значение.
Макар този подход да звучи като сравнително ново откритие, идеята всъщност е на повече от век.
О'Конър и Мълин прекарали близо 15 години в разработването на експеримент, който първоначално смятали за оригинален. По-късно обаче открили, че психологът Маргарет Флой Уошбърн – една от значимите, но често пренебрегвани фигури в историята на психологията – е публикувала почти идентично изследване още през 1907 г. заедно със своята студентка Елизабет Северънс.
Двете описали явлението като „загуба на асоциативната сила на думата след продължителна фиксация“.
Техните експерименти показали, че отпечатана дума може да започне субективно да се „разпада“ след около три минути непрекъснато наблюдение.
Ново проучване поставя различна хипотеза
Дълго време учените приемали, че засищането е процес „отгоре надолу“. Според тази идея проблемът възниква в езиковите системи и механизмите, чрез които мозъкът придава смисъл на думите и обектите.
Изследване от 2024 г., публикувано в научното списание Communications Biology, обаче усложнява тази картина.
Учените създали модел за дълбоко машинно обучение, който имитира определени характеристики на зрителната кора – частта от мозъка, която обработва основни визуални форми още преди те да бъдат свързани с конкретно значение.
След това моделът бил подложен на многократно повтарящи се визуални изображения, докато изследователите следели способността му да ги класифицира.
Първоначално точността му нараствала. В определен момент достигнала максимум, но след това, без каквито и да било други промени, започнала да намалява.
Самото многократно „гледане“ на една и съща информация се оказало достатъчно, за да настъпи спад в разпознаването.
Авторите предполагат, че засищането може да бъде процес „отдолу нагоре“, който започва още на равнището на основната визуална обработка.
Ако подобен механизъм действително работи и при човешкия мозък, тогава jamais vu може да не започва с това, че мозъкът временно „губи“ значението на думата.
Възможно е първата промяна да настъпва много по-рано – когато зрителната система започне да изпитва затруднение да разпознава какво точно стои пред нея.
Не всички хора са еднакво податливи
Учените установяват, че чувствителността към подобно засищане не е еднаква при всички хора.
Проучване от 2023 г. показва например, че по-възрастните участници са значително по-слабо чувствителни към ефекта в сравнение с по-младите.
Феноменът jamais vu има и далеч по-сериозна страна.
При хора с темпорална епилепсия подобно преживяване може да възникне като част от аурата преди епилептичен пристъп. Човек може внезапно да изпита силно чувство на непознатост в добре позната стая или докато гледа близък човек. В някои случаи усещането е придружено и от силен страх.
Учените разглеждат възможна връзка и с обсесивно-компулсивното разстройство.
Честото проверяване дали например входната врата е заключена би могло да предизвиква сходен ефект на засищане. Колкото повече човек проверява, толкова по-малко убедително може да започне да му изглежда самото усещане, че вратата действително е заключена.
Така може да се създаде своеобразен порочен кръг – човекът проверява отново, защото вече не изпитва достатъчно увереност, но именно постоянното повтаряне допълнително отслабва субективното чувство, че действието е било извършено правилно.
Учените все още търсят окончателното обяснение
Изследванията върху jamais vu и различните форми на перцептивно и семантично засищане все още са в сравнително ранен етап.
Точната връзка между засищането, ефекта на вербалната трансформация и моментите, в които позната информация временно престава да изглежда смислена, остава предмет на научни дискусии.
Не е напълно ясно и дали откритията, свързани със зрителната кора, могат да променят начина, по който подобни явления трябва да бъдат разглеждани при хора, за които те са симптом на заболяване, а не просто любопитен момент от ежедневието.
Затова следващия път, когато собственото ви име внезапно започне да изглежда така, сякаш е написано на непознат език, вероятно наблюдавате едно от най-странните краткотрайни състояния на човешкото възприятие.
Мозъкът продължава да разпознава информацията, но усещането за познатост временно се разминава със знанието – механизъм, който учените все още се опитват да разберат напълно.
