Ново изследване хвърля светлина върху генетичната основа на връзката между мигрената и някои характеристики, свързани с кръвната захар, като инсулин на гладно и гликиран хемоглобин.
Съвместната поява на главоболие, мигрена и дисбаланс на кръвната захар е докладвана и преди, като съществуват общи връзки между тях. Освен това няколко гена са идентифицирани като рискови фактори за мигрена.
Сега изследователите са установили потенциална причинно-следствена връзка, която може да проправи пътя към разработването на нови възможности за превенция и лечение, пише в своя статия сайтът medicalnewstoday.com.
В ново проучване, публикувано в списание „Human Genetics“, са анализирани данни от стотици хиляди човешки генома на хора със и без анамнеза за мигрена или главоболие.
Предишни изследвания показаха, че няколко генни и биохимични пътища са общи между мигрената, главоболието и повишената кръвна захар.
Въпреки това не беше ясно как тези състояния са генетично свързани. За да изследват тази връзка, изследователите анализират мащабни генетични данни от европейски популации.
Те изследват генетичните сходства между мигрената, главоболието и девет признака, свързани с кръвната захар. Те също така идентифицирали области от генома, които са свързани с двата вида състояния.
Учените провеждат мета-анализ с признаци, свързани с кръвната захар, при който идентифицират шест нови генетични маркера, свързани с мигрена и главоболие, като установяват, че специфични гени са свързани с тези състояния.
Те заявиха, че тези открития дават представа за биологичните механизми, които са в основата на съпътстващите заболявания на тези състояния.
Използвайки статистическа техника, наречена Менделеева рандомизация, изследователите са проучили причинно-следствената връзка между механизмите и състоянията.
Те съобщиха доказателства, които предполагат, че повишените нива на проинсулин на гладно могат да намалят риска от главоболие. Все пак, доказателството за причинно-следствена връзка между мигрената и други признаци, свързани с кръвната захар, беше неясно.
Като цяло, тези констатации предполагат, че мигрената, главоболието и свързаните с кръвната захар особености могат да имат ежедневна генетична основа и дават представа за това как те допринасят за съвместната им поява.
Д-р Рафикул Ислам, доктор на науките, автор на изследването и студент в Училището по биомедицински науки към Центъра по геномика и персонализирано здраве към Технологичния университет в Куинсланд, Австралия, разказа: „Нашето проучване разкри значително припокриване между генетичните рискови фактори (напр. гени и генетични варианти) за мигрена и регулиране на кръвната захар, което предполага, че тези състояния имат обща генетична основа.
Освен това идентифицирахме няколко генетични области, свързани с повишен риск и за двете състояния, което показва, че те имат сходни биологични пътища и механизми.“
Проучването установи, че общите генетични рискови фактори за тези заболявания са значително обогатени в специфични клетъчни пътища, включително епигенетични механизми, автоимунни пътища и клетъчна сигнализация, което предоставя важни сведения за основните механизми на тези състояния и може да помогне на изследователите при разработването на нови лечения. Сара-Никол Бостан, доктор на науките, директор на отдел „Стратегия за промяна на поведението“ в „Сигнос“, която не е участвала в това изследване, помогна да се обясни предисторията на тази изследователска тема.
„Мигрената и главоболието са два от най-често срещаните видове проблеми, свързани с болката, за които е най-вероятно да се съобщи на доставчици на здравни услуги, които не са лекари“, каза тя. - Те често водят до ненужни медицински посещения и свързаните с тях разходи за здравеопазване“, добави Бостан.
Мигрената и главоболието са необичайни, тъй като са заболявания на изключването, което означава, че диагнозата се поставя чрез изключване на тежка патология, което е обратен процес, в сравнение с други здравословни състояния.
Това често кара пациентите да се чувстват разочаровани и объркани относно това какви действени стъпки могат да предприемат, за да се справят с болката си, и да се чудят каква може да е първопричината.
Д-р Бостан обясни, че в приложната психофизиология и биологичната обратна връзка главоболието обикновено се причинява от стегнати мускули, докато проблемите с кръвния поток често са причина за мигрена.
Познаването на разликата между тези два вида болка може да помогне на хората да лекуват симптомите си, като усвоят техники за релаксация, като например биологична обратна връзка за променливост на сърдечната честота, биологична обратна връзка за мускулно напрежение, променят диетата си и отделят време за почивка или упражнения по време на мигрена.
„Това изследване дава представа за начина, по който метаболитните и кардиореспираторните фактори могат да работят заедно дори на генетично ниво и как може да има обща генетична етиология на главоболието и мигрената“, отбелязва Бостан.
Ислам обяснява как изследователите „са открили общи гени, генетични варианти и пътища, свързани с повишен риск от мигрена и дисбаланс на кръвната захар“.
„С тази информация изследователите могат да направят нови скринингови тестове за откриването на хора с висок риск от развитие на мигрена и заболявания, свързани с кръвната захар (напр. диабет), още преди те да проявят симптоми, което може да улесни по-ранното диагностициране и лечение, като по този начин подобри резултатите за пациентите“, каза д-р Ислам.
Колата провокира мигрена, но може и да е полезна
В крайна сметка това може да доведе и до по-добри здравни резултати за населението като цяло и до по-ниски разходи за здравеопазване, свързани с лечението на заболявания, като мигрената.
Освен това насочването към идентифицирани общи пътища (например, епигенетични механизми, автоимунни пътища и клетъчна сигнализация) може да бъде ефективна стратегия за разработване на нови лечения на тези заболявания.
Нанси Мичъл, регистрирана медицинска сестра и автор на статия в Центъра за асистиран живот, допълва: „Тези резултати могат да осигурят пробив в пътищата за лечение на мигренозното главоболие в частност“.
Бостан изтъкна, че „въпреки че това изследване открива противоречиви доказателства по отношение на въздействието на гликемичните характеристики върху главоболието/мигрената и отбеляза, че техните резултати са само „номинално значими“, то отваря врата за по-нататъшно изучаване на специфичните гликемични характеристики, които може да са узрели за промяна, за да повлияят на патологията на болката“.
„По-конкретно, констатацията, че хипогликемията може да бъде спусък на мигрена или главоболие, е в съответствие с това, което наблюдаваме в практиката. След като стабилизират кръвната си захар, чрез прием на балансирана храна, хората може да успеят да облекчат част от тази болка, ако се намесят достатъчно рано“, обобщи д-р Сара-Никол Бостан.
Тя добавя, че „изводът тук е, че нашата метаболитна стабилност може да повлияе на болката и следователно използването на метаболитно насочени интервенции може да е дори по-важно, отколкото е било известно досега.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
