Мит 1 - Добрата обмяна на веществата не позволява човек да напълнее, дори да яде много
Ако такъв човек задържи предишното си тегло, действително това е признак на добър метаболизъм. А отслабването говори за повишена функция на щитовидната жлеза, като в този случай към загубата на тегло се присъединяват и други симптоми – сърцебиене, обща и мускулна слабост.
Други прояви при повишена функция на щитовидната жлеза са оток около очите и тяхното изпъкване заради отока на тъканите зад очите. Тези изменения са характерни за Базедовата болест, т.е. дифузно-токсична гуша.
А при тиреотоксикоза и особено хипотиреоидоза един от първите признаци при жените е нарушение на менструалния цикъл. За определяне функцията на щитовидната жлеза е достатъчно да се изследва тиреотропният хормон, който регулира нейната работа.
Мит 2 - Човек не може да отслабне, въпреки че според него яде малко
Най-лесно е за наднорменото тегло да бъдат обвинявани хормоните.
Въпреки че съществуват заболявания, при които е възможно напълняване. Например при т.нар. синдром на Кушинг, когато се случва не само покачване на килограмите, но мастните тъкани се преразпределят така, че се натрупват много по корема и тялото, а малко – по ръцете и краката.
Понякога и при състояние, наречено хиперпролактинемия, също се покачват килограмите. Особено ако тя е предизвикана от прием на препарати против психиатрични проблеми, в т.ч. и депресия. Но това са редки заболявания.
Иначе специалистите съветват да си водите хранителен дневник, защото в повечето случаи затлъстяването е самостоятелен проблем.
И още един факт, при който не трябва да обвинявате хормоните: с възрастта, когато физическото натоварване намалява, съответно намалява и потребността от калории.
Диетолог разсея популярни митове за ползите от пиенето на вода
Мит 3 - На фона на захарния диабет се развива затлъстяване
Точно обратното – първо е затлъстяването, а след това диабет втори тип. Първи тип на заболяването много рядко се съпровожда с наднормено тегло.
При диабет втори тип именно заради наднорменото тегло инсулинът не се справя със своята задача – да осигури постъпването на глюкоза в клетките. В резултат на това много глюкоза циркулира в кръвта и клетките гладуват.
Това се нарича инсулинова резистентност, а една от причините за нея е именно затлъстяването. Затова, когато съумеете да понижите теглото си, се нормализира и нивото на захар в кръвта, като същевременно се подобрява контролът над диабета.
Това обаче може да се случи в самото начало на болестта. Когато видим клинични симптоми на диабет у пълен човек, значи заболяването се е задълбочило.
Затова ненапразно специалистите препоръчват от 40 години нататък редовно да проверявате нивото на захар и холестерол и да следите теглото си. Тогава можем да предотвратим проблема, наречен диабет втори тип.
Мит 4 - Повишеното окосмяване над устните, по краката и други части на тялото при жените е козметичен дефект
Хирзуитизъм - това е клинична проява на повишено ниво на андрогените. Синдром, който може да се съпровожда с много сериозни гинекологични и ендокринологични заболявания.
Най-опасното от тях е тумор, продуциращ андрогени. Една от най-честите причини за хирзуитизъм е синдромът на поликистозните яйчници. Ултразвуково изследване на яйчниците може да открие типичните за този синдром изменения.
Рядко хирзуитизмът се съпровожда с тумори на надбъбречните жлези, като в този случай той не е изразен ярко, защото те продуцират андрогени с ниска активност.
Съществува специална скала, по която се изчислява в балове степента на хирзуитизъм, на изследване подлежат жени с повече от 8 бала по тази скала. Ако състоянието няма тежки прояви, често са достатъчни козметични процедури, като епилация например.
Но когато се съпровожда с нарушения в менструалния цикъл, ефективни са оралните контрацептиви. За разлика от хирзуитизма т.нар. хипертрихоза се характеризира с незначително окосмяване, но по цялото тяло, а не само в андрогенозависимите зони.
Това състояние може да се предизвика от приема на някои лекарства. Понякога хипертрихозата се съчетава с хирзуитизъм. Във всеки случай, преди да започнете борба с нежеланото окосмяване, следва да се обърнете към ендокринолог.
Мит 5 - Алопецията трябва да се лекува при трихолог
Алопецията (опадане на косата) може да е следствие от различни заболявания и състояния, като например стрес и анемия. А може да е симптом и на ендокринни заболявания като първична надбъбречна недостатъчност или хипотиреоидоза.
Накрая, алопецията може да е самостоятелно заболяване, т.нар. автоимунна алопеция.
ако лечение на надбъбречната недостатъчност или хипотиреоидозата води до подобряване растежа на косата, то автоимунната алопеция трудно се поддава на лечение. Освен това при жените алопеция с оплешивяване мъжки тип може да е следствие от хиперандрогения.
Ако пък алопецията се съчетава с хирзуитизъм, следва да се заподозре тумор. Появяването на плешивост у жените по време на менопауза може да се обясни с изменение на съотношението на хормоните андрогени и естрогени с относително преобладаване на андрогените. Назначаването на менопаузална хормонална терапия с полови стероиди може в някаква степен да предотврати такава загуба на коса. Следва обаче да знаете, че, както и преди, основно показание за менопаузална хормонална терапия са топлите вълни със средна и тежка степен.
Мит 6 - Недостатъчната изработка на мелатонин изисква прием на препарати
Мелатонинът е много важен хормон и неговата изработка влияе както на съня, така и на репродуктивната функция. Вероятно промяната на режима на сън може да промени и ритъма на секреция на мелатонин. Това обаче трудно се доказва, защото никой не е провеждал специални изследвания по този повод.
Въпреки че изследване, проведено за ритъма на секреция на мелатонин у хора, работещи нощна смяна, показва, че при тях действително се променя ритъмът на секреция на мелатонина.
А също и метаболитни нарушения се срещат по-често при тях, такива като абдоминално затлъстяване и хипертензия. От друга страна, може да има и още причини за тези нарушения, например прием на храна през нощта.
Препарати с мелатонин не се назначават просто защото не спазваме правилен режим на сън и бодърстване. Техният прием може да е полезен само ако човек преминава от един в друг часови пояс.
Във всички други случаи хормонът се изработва в нормата, ако спите в абсолютна тъмнина, и щом се събудите, веднага отворете прозореца или пък включете ярко светещи лампи, за да усети организмът редуването „ден - нощ”.
Митове за храната, в които хората все още вярват
Мит 7 - През 1990 г. беше заявено, че приемането на хормона на растежа – соматотропин, пречи на стареенето
Тези грешни изводи отдавна са опровергани. Приемът на растежния хормон е оправдан само ако човек има недостиг от него. Недостатъчната изработка на соматотропин предизвиква задържане на растежа при децата.
Дефицитът при възрастните най-често е обусловен от операция по повод тумор на хипофизата и лъчева терапия.
С възрастта настъпва не само менопауза у жените и андропауза у мъжете, но и соматопауза и при двата пола. Тя допринася за развитието на абдоминално затлъстяване, хиперхолестеролемия и други прояви на метаболитния синдром.
Излишната продукция на растежния хормон е обусловена обикновено от тумор на хипофизата. Съпровожда се с развитие на гигантизъм (ако заболяването е започнало в детството) и акромегалия, (ако заболяването започва у възрастен).
Акромегалията най-често се появява на възраст около 40 години, без особено увеличаване на ръста. При човек с такава диагноза се увеличава размерът на пръстите, на ставите, стъпалата и китките на ръцете.
Долната челюст на лицето изпъква напред, появяват се големи промеждутъци между зъбите, увеличава се езикът, както и ушите. С една дума, външният вид се променя забележимо.
Яна БОЯДЖИЕВА
