Преди малко повече от век светът се сблъсква с една от най-странните и ужасяващи болести в историята на медицината. Хора, които доскоро били напълно здрави, внезапно започвали да изпитват непреодолима сънливост. Някои спели почти денонощно, други изпадали в състояние, наподобяващо дълбок транс, а трети оставали неподвижни с години.
Докато светът се борел със смъртоносния испански грип, друга загадъчна епидемия постепенно обхващала различни държави.
Заболяването получило името летаргичен енцефалит, известно още като „сънната болест“. То отнело живота на множество хора, а оцелелите често оставали с тежки увреждания.
Най-необяснимото е, че след години на разпространение епидемията постепенно затихнала. Повече от 100 години по-късно учените все още не са установили със сигурност какво я е причинило.
Болестта, която карала хората да заспиват внезапно
През 1917 г. австрийският невролог Константин фон Економо прави подробно описание на необичайното заболяване, което по-късно ще стане известно и с неговото име.
Първите симптоми често наподобявали тежък грип.
Пациентите се оплаквали от висока температура, главоболие, отпадналост и общо неразположение.
След това обаче състоянието им можело рязко да се промени.
Мнозина започвали да изпитват толкова силна сънливост, че едва успявали да останат будни.
Някои прекарвали почти целия ден в сън, а други изпадали в състояния на силно потиснато съзнание, от които трудно можели да бъдат събудени.
Но болестта имала и съвсем различно лице.
При част от пациентите вместо сънливост се появявали безсъние, необичайна възбуда, резки промени в поведението и психични нарушения.
Лекарите били изумени, защото едно и също заболяване можело да предизвика напълно противоположни симптоми.
При някои болни състоянието се влошавало бързо и завършвало със смърт. Други преживявали острия период, но никога не успявали да възстановят предишното си здраве.
Епидемия, която обхванала света и после изчезнала
Между 1917 г. и края на 20-те години на XX век летаргичният енцефалит се разпространява в Европа, Северна Америка и други части на света.
Болестта поразявала както възрастни, така и деца.
Историческите оценки за броя на заболелите варират значително. Някои изследвания предполагат, че засегнатите са били над един милион, а броят на починалите е достигнал стотици хиляди. Точните мащаби остават несигурни заради непълната медицинска статистика от онова време.
В отделни исторически анализи смъртността по време на острото заболяване се оценява на около 20–30%.
Още по-странно е това, което се случило впоследствие.
Към края на 20-те години големите епидемични вълни започнали да затихват.
През следващите години заболяването практически изчезнало като масова епидемия.
Учените обаче така и не установили защо се е появило и защо е престанало да се разпространява.
Най-страшното: Някои оцелели оставали неподвижни с десетилетия
За част от пациентите преживяването на острата фаза било само началото на дълго страдание.
Месеци или години след заболяването можели да се появят тежки двигателни нарушения.
Някои хора започвали да се движат изключително бавно, мускулите им ставали сковани, а лицата им губели обичайната си изразителност.
Това състояние е известно като постенцефалитен паркинсонизъм.
При най-тежките случаи пациентите оставали почти напълно неподвижни и с много ограничена способност да общуват с околните.
Отстрани можело да изглежда, че са изпаднали в безкраен сън, макар състоянието им да не било обикновено спане.
Някои от тези хора прекарвали десетилетия в лечебни заведения, неспособни да водят нормален живот.
Болестта можела да причини и сериозни промени в личността, поведението и психичното състояние.
Историите на подобни пациенти по-късно вдъхновяват невролога и писател Оливър Сакс да разкаже за тях в книгата си „Пробуждания“, по която е създаден и известният едноименен филм.
Възможно ли е испанският грип да е бил виновен?
Една от първите хипотези за произхода на загадъчната болест е свързана с испанския грип.
Причината е очевидна – двете епидемии се развивали приблизително по едно и също време.
Пандемията от испански грип през 1918–1919 г. отнема десетки милиони човешки животи по света.
Лекарите предполагали, че летаргичният енцефалит може да е рядко усложнение на грипната инфекция.
С течение на времето обаче тази теория започнала да поражда все повече съмнения.
Случаи на летаргичен енцефалит били наблюдавани и извън основния период на грипната пандемия.
Освен това изследванията не успели да потвърдят, че грипният вирус е непосредствената причина за заболяването.
Съвременен научен анализ на исторически случаи също поставя под сериозно съмнение идеята, че грипната инфекция сама по себе си е достатъчна, за да предизвика летаргичен енцефалит.
Така една от най-обсъжданите хипотези остава недоказана.
Непознат вирус или имунна атака срещу мозъка?
През последните десетилетия изследователите предлагат различни обяснения за мистериозната епидемия.
Една от теориите предполага, че заболяването може да е било причинено от инфекциозен агент, който все още не е идентифициран.
Сред обсъжданите възможности са различни вируси.
Друга хипотеза насочва вниманието към имунната система.
Според нея инфекция би могла да предизвика неправилна имунна реакция, при която организмът започва да атакува собствените си нервни клетки.
Подобен механизъм би могъл да обясни някои от неврологичните и психичните симптоми.
Но има сериозен проблем.
Нито една от тези теории не е доказана убедително като обяснение за историческата епидемия.
Научен обзор от 2023 г. подчертава, че доказателствата за автоимунния произход на заболяването все още са ограничени и че съвременните случаи, наричани с това име, могат да се различават съществено от болестта отпреди век.
Това означава, че дори днес медицината не разполага с окончателен отговор.
Може ли загадъчната сънна болест да се завърне?
Въпросът продължава да интересува невролози, вирусолози и специалисти по инфекциозни заболявания.
Днес не се наблюдава епидемия, сравнима с тази от началото на XX век.
В медицинската литература обаче продължават да се описват отделни пациенти със симптоми, наподобяващи историческия летаргичен енцефалит.
Не е сигурно дали всички тези случаи представляват същото заболяване.
Съвременната медицина разполага с много по-развити методи за диагностика, включително изследвания на мозъка, вирусологични тестове и анализи на имунните реакции.
Въпреки това причината за историческата епидемия остава неизвестна.
Специалистите не могат надеждно да предскажат дали подобно заболяване би могло отново да се появи в епидемична форма.
Медицинската мистерия, която оцеля повече от век
Историята на летаргичния енцефалит показва колко сложни могат да бъдат заболяванията на човешкия мозък.
Преди повече от 100 години хората внезапно губели способността да останат будни, да се движат или да общуват нормално.
Някои умирали за кратко време, а други оставали с тежки последствия до края на живота си.
След като засегнала огромен брой хора, болестта постепенно престанала да се разпространява масово, без учените да успеят да разкрият нейния произход.
И до днес остава един тревожен въпрос: какво е причинило епидемията, която сякаш приспала част от света, а после изчезнала без обяснение?
Отговорът може да се крие в старите медицински архиви, съхранените тъканни проби или в бъдещи открития за връзката между инфекциите, имунната система и мозъка.
Засега обаче летаргичният енцефалит остава една от най-необяснимите медицински загадки на XX век.
