Пробиотичните чревни бактерии предизвикват растеж на рака на панкреаса

В скорошно проучване екип, ръководен от изследователи от университета в Торонто, Канада проследил влиянието на чревните бактерии върху рака на панкреаса. Учените открили, че род чревни бактерии, наречени Lactobacillus, взаимодействат с имунни клетки, наречени макрофаги. 

Макрофагите играят важна роля в растежа на тумора и тяхното присъствие може да предизвика каскада от ефекти, които да доведат до туморен растеж.

„Повечето проучвания се фокусират върху положителните корелации между микробиома и онкологичните заболявания“, казва Трейси Макгаха, професор по имунология в Университета в Торонто и водещ автор на изследването. 

„Това проучване се фокусира върху отрицателните корелации на микробиома с рака и предполага, че при някои условия съставът на микробиома може да има отрицателно въздействие“, допълва тя.

Предишни изследвания показват, че аминокиселината триптофан се метаболизира в съединения, известни като индоли. Впоследствие индолите активират арилни въглеводородни рецептори (AhR), които регулират имунните клетки, включително Т клетки, дендритни клетки и макрофаги. 

По-специално, AhR активирането на макрофагите има връзки с имуносупресия, резистентност към химиотерапия и увеличаване на туморния растеж. Въз основа на тези открития, изследователите проследили дали чревните бактерии задвижват растежа в тумори на панкреаса чрез индуциране на AhR-активност в свързаните с тумора макрофаги. 

Скорошни изследвания предположили, че бактериите от рода Lactobacillus произвеждат индоли от метаболизма на триптофана. Тези бактерии също са важни двигатели на активността на AhR миелоидни клетки при възпалително заболяване. Изследователите предположили, че премахването на лактобацилите чрез антибиотика ампицилин ще намали размера на тумора.

За да тестват теорията си, лекували миши модели на рак на панкреаса с ампицилин и наблюдавали техния отговор. Резултатът е, че мишките, третирани с ампицилин, имали намалено тегло на тумора и потисната експресия на AhR-реагиращите гени. 

 Милена ВАСИЛЕВА