Лекарите са намерили начин да идентифицират риска от развитие на аортна аневризма по големия пръст на ръката. Според британските кардиолози, за значителен риск от аневризма на аортата може да сигнализира високата подвижност на ставите, когато палецът, притиснат към дланта, излиза извън краищата й.
Въпреки, че този симптом не се среща при всички пациенти с аневризма, той почти винаги сочи наличието й. Аневризмата рядко има някакви симптоми и нейното разкъсване е почти винаги фатално, така че навременната диагноза може да спаси хиляди животи.
За да определите риска от развитие на аортна аневризма, може да си направите сами лесния тест с пръсти вкъщи, според експерти от Йейлския университет. Те описват метода си по-подробно в статия в „American Journal of Cardiology”.
Аортата е основната артерия в тялото. Всички артерии, които образуват системната циркулация, се отклоняват от нея. При аневризма площта на аортата се разширява поради патологии на съединителната тъкан. Причината за появата им могат да бъдат вродени промени, механични увреди, някои заболявания – по-специално атеросклероза и сифилис.
Лечението на аневризмата на аортата е само хирургично. Без него всичко може да завърши с аортна руптура, което води до масивна загуба на кръв и бърза смърт – половината от пациентите с аортна руптура умират преди да стигнат до болницата, а дори пристигналите имат не повече от 50% шанс да оцелеят след операцията. Ако се открие достатъчно рано, пациентът може да бъде спасен навреме. Въпреки това, аневризмата практически не причинява дискомфорт, така че е трудно да се забележи.
„Най-големият проблем, свързан с аневризмата, е да я открием, преди да се е разкъсала“, казва проф. д-р Джон Елефтериадис, един от авторите на проучването.
За да направите теста, трябва да притиснете палеца си към дланта си в посока към малкия пръст. Ако той излиза извън пределите на дланта, това може да означава повишен риск от аневризма.
Въпреки, че тестът е известен от десетилетия, все още никой не е оценил клиничната му ефективност. Затова и учените решават да го тестват при 305 пациенти, претърпели сърдечна операция, включително във връзка с аортна аневризма.
При повечето пациенти с аневризма пръстът не се простирал отвъд дланта на ръката. Въпреки това, при тези, при които пръстът излизал извън дланта, аневризма се е появявала в почти 100% от случаите.
Затова и тестът с палец се определя от учените като такъв с ниска чувствителност, но с висока специфичност.
Такава подвижност на палеца показва увеличение на дългите кости и слаби стави – възможни признаци на увреждане на съединителната тъкан в цялото тяло, включително на аортата.
Тези, които са провели теста сами и са установили, че рискът от аневризма е голям, не трябва да изпадат в паника, уверяват авторите на изследването. Първо, това не гарантира наличие на аневризма – сред изследваните пациенти пръстът е стърчал отвъд дланта на ръката само при 10 от тях. На второ място, аневризмата може да се развива в продължение на десетилетия, което дава възможност пациентът да посети своевременно специалист и да получи нужното лечение, както и препоръки за начин на живот, които да минимизират риска от фатален инцидент.
Според проф. Елефтериадис и колегите му, тестът с палец трябва да бъде включен в рутинните изследвания – особено, ако пациентът има фамилна анамнеза за аортна аневризма.
„Разпространението на информацията за този тест може да разкрие скрити носители на аневризма и да спаси човешки живот“, казва проф. Джон Елефтериадис.
Най-често аневризмата на аортата засяга мъже на възраст над 50 години. Точната причина не е известна, но може да е свързана с пушене и втвърдяване на артериите. Консумирането на много мазнини и наднорменото тегло също увеличават риска от руптура на аортата.
Тестът с палец се препоръчва като метод за откриване на аневризма на горната част на аортата. Но аневризма може да се появи в различни части от нея, например в коремната област, да засегне артериите на краката.
Симптомите на аневризмата могат да включват болка, пулсиране, задух, посиняване на кожата и кашлица. В случай на появата им, особено на фона на рискови фактори (старост, пушене, заседнал начин на живот, високи нива на холестерол), трябва да се консултирате с лекар възможно най-скоро.
