Дълго време се смяташе, че сърцето се контролира единствено от автономната нервна система, която предава сигнали от мозъка. Невронната мрежа на сърцето, която е вградена в повърхностните слоеве на сърдечната стена, се счита за проста структура, която препредава сигналите от мозъка. Въпреки това последните изследвания показват, че той има по-усъвършенствана функция от тази.
Контролиране на сърдечения ритъм
Ново изследване на учени от Медицинската академия в Стокхолм, носеща името Каролинска институтет, и Колумбийския университет в Ню Йорк показва, че сърцето има минимозък – собствена сложна нервна система, която е от решаващо значение за контролиране на ритъма му.
„Този „малък мозък“ има ключова роля в поддържането и контролирането на сърдечния ритъм, подобно на начина, по който мозъкът регулира ритмични функции като движение и дишане“, обяснява Константинос Ампатзис, главен изследовател и доцент в Катедрата по неврология, в Каролинска институтет, който ръководи проучването.
Учените са идентифицирали няколко вида неврони в сърцето, които имат различни функции, включително малка група неврони със свойства на пейсмейкър. Откритието оспорва сегашния възглед за това как се контролира сърдечният ритъм, което може да има клинични последици.
Подобно на човешкото сърце
„Бяхме изненадани да видим колко сложна е нервната система в сърцето - казва доц. Константинос Ампатзис. - По-доброто разбиране на тази система може да доведе до нови прозрения за сърдечните заболявания и да помогне за разработването на нови лечения за заболявания като аритмии.“
Проучването е проведено върху риба зебра, животински модел, който показва силни прилики с човешкия сърдечен ритъм и цялостната сърдечна функция. Учените са успели да начертаят състава, организацията и функцията на невроните в сърцето, използвайки комбинация от методи като секвениране на едноклетъчна РНК, анатомични изследвания и електрофизиологични техники.
Нови терапевтични цели
„Сега ще продължим да изследваме как мозъкът на сърцето взаимодейства с действителния мозък, за да регулира сърдечните функции при различни условия като физическа активност, стрес или болест - посочва доц. Константинос Ампатзис. - Целта ни е да идентифицираме нови терапевтични цели, като изследваме как смущенията в невронната мрежа на сърцето допринасят за различни сърдечни заболявания.“
Проучването е направено в тясно сътрудничество с учени от Колумбийския университет, САЩ, и е финансирано, наред с други, от фондация „Д-р Маргарета Нилсон“, фондация „Ерик и Едит Фернстрьом“, StratNeuro и Каролинския институт.
Милена ВАСИЛЕВА
