Учени от The Park Center for Mental Health, Австралия, добавиха ново доказателство към нарастващия брой факти, че притежаването на котка е основен рисков фактор за шизофрения и количествено определиха риска - над два пъти. В статия, публикувана в Бюлетин за шизофрения, екипът описва в подробности връзките между притежаването на котка от млади хора и поставянето на диагностицирането им с шизофрения в по-късен етап от живота им.
Учените провеждат широко проучване на базата на различни данни от 1 януари 1980 г. до 30 май 2023 г., без географски или езикови ограничения. Те включват проучвания, докладващи оригинални данни за собственици на котки и развитието на шизофрения. От 1915 идентифицирани проучвания 17 са в 11 различни страни.
Притежаването на котка се свързва с повишен риск от разстройства, свързани с шизофрения. Некоригираното обобщено съотношение на рисковете (OR) е 2,35, а коригираната оценка – 2,24, което показва над два пъти увеличение на рисковете за развитие на разстройства, свързани с шизофрения, сред всички хора, които са били в контакт с котки.
Въпреки че някои проучвания предполагат, че общуването с котки в детска възраст може да е свързано с повишен риск от развитие на шизофрения, точната възраст или конкретната времева рамка на излагане не са били ясно определени в тях. Общата рискова тенденция се фокусира върху взаимодействието между развиващия се мозък и експозицията на котките. Но, разбира се, не само общуването с котки е виновно за по-високия риск. Има причинител, действащ невидимо в котешката среда, който най-вероятно е истинският виновник – Toxoplasma gondii.
• Токсоплазмоза
Toxoplasma gondii (T. gondii) е вътреклетъчен протозоен паразит, който причинява токсоплазмоза, инфекция, която около 25% от световното население е получило в даден момент. Това е причината торбичките за котешки отпадъци да имат предупредителен етикет за бременни жени да избягват контакт с котешки изпражнения, тъй като инфекцията с токсоплазмоза е водещата причина за слепота при новородени в световен мащаб, както и по-късна загуба на зрение, умствени увреждания и гърчове. Освен това токсоплазмозата може да бъде значителна причина за смърт сред хора със силно отслабена имунна система.
Д-р Иван Макавеев: Нека всяко момиче да се изследва за токсоплазмоза
Т. gondii преди е бил свързван с всякакви неврологични увреждания и промени в поведението. Някои прояви на шизофрения могат да бъдат овладени с антипротозойни лекарства, което предполага, че инфекция с T. gondii може да е основната причина за тези симптоми.
През 2012 г. метаанализ от 38 проучвания, „Toxoplasma gondii и други рискови фактори за шизофрения“, също публикуван в Schizophrenia Bulletin, установява, че при пациентите с шизофрения е три пъти по-вероятно да има антитела срещу токсоплазма в кръвта.
Удивителното откритие в това проучване, докато учените сравняват рисковите фактори за шизофрения, е било несъответствието между опасността, свързана с наличието на роднина от първа степен с шизофрения (RR 6,99–9,31) и риска, свързан със специфични генетични полиморфизми (OR 1,09–1,24). Въпреки че моделът на семейно заболяване може да предполага участието на споделени гени, е възможно също така да сочи към негенетични фактори например, излагане на околната среда на инфекциозен агент, като химически суперфонди или котки.
• Защо точно котки?
Връзката с котките е свързана с афинитета на T. gondii да се възпроизвежда само при домашни котки. Този афинитет може да е свързан с липсата на един ензим в котешките черва, делта-6-десатураза.
Въпреки че всеки бозайник може да се зарази с паразита, храносмилателният ензим делта-6-десатураза му пречи да получи достатъчно високи нива на линолова киселина, необходими на паразита, за да подхранва възпроизводството си. За разлика от всички други бозайници котките са пълни с линолова киселина, тъй като не произвеждат ензима дата-6-десатураза, който би превърнал линоловата киселина в олеинова. Така паразитът се възпроизвежда само в червата на котката.
Д-р Искрен Кафтанджиев: При съмнение за токсоплазмоза се правят задължително поне две изследвания
След това котките отделят милиони овоцити (яйца на протозойни паразити) при дефекация, улавяйки ги върху козината и лапите си. След като паразитът завърши жизнения си цикъл, той може да не засегне останалата част от биологията на котката. При хората и другите животни неуспехът да се превърне в по-голяма репродуктивна форма позволява на малкия паразит да мигрира през кръвно-мозъчната бариера, където настъпва разрушаването.
Липсващият ензим и независимият социален живот на котките на открито превръщат контакта с тях в основен вектор на инфекцията. Вторичният вектор обхваща всичко, което е било в контакт с котка, като кухненски плот или всяка повърхност, върху която тя е стъпвала или се е търкала. Затова е важно всички собственици на тези домашни любимци никога да не ги допускат на открито, за да предотвратят продължаващото разпространение на паразита T. gondii.
Още по-важно е родителите да разбират опасността, която паразитите представляват в дългосрочен план по отношение на психичното здраве на децата им.
