Мит 1. Хлябът съдържа само празни калории
Истината. Хлябът е с богат витаминно-минерален състав. Съдържа витамини от групата В, манган и магнезий, необходими на нервната система за защита от стреса. В пълнозърнестия хляб например, има 130 мг магнезий в 100 г, а това е една трета от дневната доза на човек. Хлябът съдържа молибден, силиций и селен, мед и кобалт, фосфор и цинк.
Той е източник на хранителни влакна, целулоза, която е необходима за здрава чревна микрофлора, а значи и за имунитета. Ръженият хляб е полезен, тъй като съдържа повече витамини, минерални вещества, хранителни влакна. Такъв хляб се приготвя със закваска, заради което в ръженото тесто протича спиртна и млечна ферментация с образуване на необходимите за организма органични киселини, които помагат за развитието на полезната микрофлора.
Мит 2. Хлябът провокира диабет тип 2 и увеличава теглото
Истината. Човек напълнява не от въглехидратите, а от тяхното количество. Потребността от въглехидрати е 50-60% от дневните калории. Въглехидратите са различни. Този, който иска да отслабне, трябва да избира „бавни” въглехидрати, които не водят до рязко покачване на кръвната захар и дават усещане за насищане. А добавянето на захар следва да се ограничи до 10% от дневните калории.
Черният хляб е полезен при диабет, тъй като е богат на хранителни влакна и дава продължително чувство за насищане. Диабетът се провокира не от хляба, а от излишната храна, водеща до образуването на мастни тъкани в организма. Хлябът, на първо място ръженият, в приемливи количества защитава от захарен диабет, тъй като е богат на хранителни влакна, ценни за хора с нарушена въглехидратна и липидна обмяна.
Мит 3. Хлябът съдържа глутен – отрова за червата, черния дроб и жлъчния мехур
Истината. Глутенът представлява група белтъчини, които се съдържат в пшеницата, ръжта, ечемикът, другите зърнени продукти. Само хора с цьолиакия трябва да изключат това вещество от менюто си. Останалите няма от какво да се страхуват. Глутенът, както и другите растителни белтъчини, е източник на незаменими аминокиселини.
Мит 4. Само хлябът без дрожди е полезен
Истината. При приготвянето на всякакъв тип хляб се използват дрожди, но в процеса на печене тяхната жизнедейност се прекратява заради високата температура. В готовия хляб няма дрожди.
Мит 5. Белият хляб е вреден
Истината. В белия хляб има по-малко целулоза и витамини, отколкото в черния и пълнозърнестия, но в някои ситуации белият хляб е за предпочитане. Само продукт от пресято брашно или от най-висок клас се препоръчва на хора, чийто храносмилателен тракт изисква лесноусвояема храна – например след операция на храносмилателните органи.
Има заболявания, като колит, гастрит с повишена киселинност, язвена болест на стомаха и хранопровода, при които, ако се консумира черен хляб при обострянето им, това ще предизвика болка, метеоризъм и други неприятности на пациента.
В такива случаи се препоръчва бял хляб, по-добре подсушен, защото прясно изпеченият може да предизвиква подобни симптоми у хора с проблеми със стомашно-чрения тракт. Белият хляб е за предпочитане от хората с недостатъчно тегло.
Мит 6. Ръженото брашно е по-слабо калорично
Истината. В брашното калоричността е еднаква: 340 ккал на 100 г. Но хлябът не е само брашно, затова калоричността на готовия продукт е по-висока. Ръженият и ръжено-пшеничният хляб съдържат 200-230 ккал, белият – 250-270 ккал, хлябът за тостове – 300 ккал. Черният хляб може да се окаже по-калоричен от белия, ако в него са добавени семена, ядки, стафиди. Калоричността на всеки тип хляб действително е висока, затова дневната норма е 150 г.