Средната продължителност на живота в България отново се покачва, след като влиянието на пандемията от COVID-19 постепенно отшумя. През 2023-а българите доживяват до 73 години и половина, сочат данните в Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите.
Страната ни скоро няма да успее да догони средната продължителност на живот за Европейския съюз, която е с 8 години повече от тази в България - 81 години и половина. Любопитен факт обаче е, че коефициентът на общата раждаемост у нас не само е по-висок в сравнение с 2022 г., но дори надвишава средните стойности за ЕС.
Общите констатации за състоянието на общественото здраве и здравето на гражданите сочат, че то не е на необходимото ниво в сравнение с данните за други държави. Рисковите фактори, свързани с начина на живот, като тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност, са пряко обвързани с високото ниво на заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни заболявания.
Наблюдава се сериозно намаление и на смъртността, но България продължава да води класацията с най-много починали в Европейския съюз. Като основна причина за намаляване на високата смъртност е затихването на пандемията от COVID-19, се твърди в документа, а през 2023-а най-много българи са загубили живота си от болести на органите на кръвообращението (сърдечносъдовите заболявания – инсулти, инфаркти, сърдечни аритмии, тромбемболизъм), следвани от онкологичните заболявания и болести на дихателната система. Коронавирусните инфекции вече заемат девета позиция като причина за смърт.
Все още детската смъртност у нас е по-висока от тази в Европа. Продължава тенденцията да намалява перинатална, неонатална и постнеонатална детска смъртност. Майчината смъртност също отбелязва спад.
Заболеваемостта от злокачествени новообразувания запазва нивото си от предходните години. При жените най-много са случаите на рак на млечната жлеза, а при мъжете – рак на мъжките полови органи и рак на храносмилателните органи.
В България през последните години се наблюдава трайна тенденция за спад в броя заболели от активна туберкулоза - от 39,1 на 100 000 души през 2006 г до 13,5 на 100 000 през 2023 г.
Най-честите причини за хоспитализация са болестите на органите на кръвообращението, следват тези на храносмилателната система, на трето място са травмите, на четвърто – отравянията и последици от въздействието на външни причини.
Въпреки постигнатите положителни резултати все още не може да се даде висока оценка за здравето на нацията. Сериозен проблем остават хроничните незаразни болести, които са основна причина за смърт и намалена работоспособност на българите.
Марияна МАРИНОВА
