Излезе една удивителна книга - “СБОРНИКЪ с бележки за хранене, лекуване, оздравяване, хигиена и здраве от 1868 година до днес” (Издателство “ЕСС-Европа”). Автор е бележитата българка Ангелина Бонева - комита, воевода, милосърдна сестра и акушерка, учителка, основател и настоятел на училища, учредител на много обществени организации.
“Сборникъ” излиза благодарение на праправнучката Ангелина Бонева - журналист, издател, графичен дизайнер, която посвещава 20 години от живота си да изпълни завета на своята прабаба.
Ето какво разказа правнучката за “Сборникъ” и за невероятната съдба на Ангелина Воевода.
- Г-жо Бонева, разкажете за своята прабаба, за нейното място в историята на България?
- Тя е жена, която в условията на безусловен патриархат решава, че не иска да се омъжи и да ражда деца, а да се образова. Завършва сестринство и акушерство в Цариград, а в Солун – педагогика. Била е четник в Руско-Турската война.
През Илинденско-Преображенското въстание е байрактар и воевода, на фронтовете през Балканските войни и Първата световна война е милосърдна сестра. Покрай участието й в борбата за национално освобождение и обединение се е познавала с Левски, Ботев, Бенковски, Раковски, Стамболов. Била е много уважавана.
Тя строи и открива училища, библиотеки, здравни центрове. Лекува успешно хора от тиф, полиомиелит, рахит, дизентерия, малария и други заболявания. Полиомиелитът (детският паралич) е бил като чума по онова време. Децата умирали, а оцелелите оставали с тежки увреждания.
Баща ми е едно от хилядите излекувани от нея деца от Цариград до Ниш. Той нямаше никакви физически увреждания. Само когато си пийнеше повече, му се изкривяваше устата и започваше да провлачва единия крак. Иначе беше съвсем здрав, играеше хоро, беше душата на всяка компания.
- Съвременната медицина предотвратява полиомиелит с ваксина. Как прабаба ви е лекувала това заболяване?
- Тя е приготвяла ваксини в суров вид. Знаела е как скотовъдците лекували успешно добитъка си с ферментирало цвекло. Затова го разрязвала наполовина, заливала го с ракия, посолявала с морска сол и го оставяла в глинен съд да ферментира на тъмно. После прецеждала извлека, минавала по домовете и давала по лъжичка на всяко дете. След седмица минавала, за да даде друга доза, но против рахит.
Създала и друга ваксина от ферментирали зелени орехи. С прецедения извлек посещавала домовете на болните деца, като давала доза според теглото им и нареждала какво да ядат и пият в продължение на 10 дни. Освен това раздвижвала децата като рехабилитатор и следяла стриктно храненето и хигиената.
В „Сборникъ“ не съм публикувала количествата и времето за направата на лекарствата срещу полиомиелит, дифтерит, тиф, холера, хепатит, малария, защото днес съществуват ваксини и те са част от имунизационния календар.
- Споменавате храненето на болните деца. Какви препоръки е давала учителката Ангелина Бонева за храненето на децата?
- Ангелина Бонева е съставяла по френски модел хранодена в училищата, болниците и здравните центрове. Съставяла е менюто, давала рецептите, демонстрирала как се прави на живо и така гарантирала, че гладни и недохранени няма да има.
Прабаба ми винаги е работила за благото на обществото, помагала е на най-уязвимите. Заедно с тогавашния владика на София Васил Друмев и Патриаршеската църква основават фонд, благодарение на който се обучават бедни жени за учителки или за медицински сестри и акушерки. Повечето от тези жени били недъгави, куци, гърбави и т.н. Но като стават учителки и медицински сестри, те вече не лежат на подаяния и милостиня, а сами изкарват прехраната си.
Нашето общество е отритвало сираци, вдовици, военноинвалиди. Ангелина обаче открива как отритнатите от обществото да работят и да се издържат. Това става чрез задруги и социални дружества, където тези хора са обучавани и преквалифицирани, за да произвеждат стоки и да се издържат. За съжаление, задругите са закрити от „народната власт“ през 1946 г.
- Какво съдържа „Сборникъ“?
- Ангелина е пишела в продължение на години за подлистниците на вестници и списания съвети за дома и за здравето. Събирала си е тези вече издадени съвети и рецепти, писала е други в дневниците си. Преди да умре, ги е предала на баба ми Спаса. Съответно баба Спаса ги предаде на мен да ги събера в книга, за да не се забрави написаното от баба Ангелина.
„Сборникъ“ е съставен от 10 раздела с над 2000 съвета за хранене, лекуване, оздравяване, хигиена и здраве. Важното е, че всичко е изпробвано, актуално и работи. Рецензенти на книгата са лекари, специалист онколог, майстор-готвач.
Има и таблица на елементите, аминокиселините и витамините, как действат на организма, от кои храни да си ги набавиш, какви са симптомите при дефицит и какви са симптомите, ако предозираш. Тази „Таблица на живота“ е направена от баба Ангелина, когато е била студентка в Цариград. Там е изучавала както класическата, така и билкова медицина
Важна част от книгата е историческата. Трябваше да докажем, че тази жена е съществувала. Защото след 9.9.1944 г. новата власт включва Ангелина Бонева в списъка на забранените личности, опасни за народната република. Издаден е специален указ, според който тя е заличена от всякакви учредителски документи на организации, на които е била съучредител и член.
Тя реално е съучредител на Учителския съюз, член и съучредител на Българското дружество „Червен кръст“, на Сестринския алианс и на Лекарския съюз (1885 г.). Ангелина Бонева също е член на Женското културно, просветно и благотворително дружество „Милосърдие“, което съществува до 1925 г., както и на Съюза „Инвалид“ (1915 г.) и много други.
Благодарение на нейни благодарни ученици документите за Ангелина Бонева са скрити и съхранени в архива на Отечествения фронт, където никой не би се сетил да ги търси. Тя е родена през 1852 г., като е записана в три родни места – с. Припължене и с. Сумер, Монтанско, и град София. На надгробния й камък липсват дати на раждане и на смърт. Но е била столетница.
Сама си написала некролог на 88-годишна възраст, възмутена от това, че принудително е пенсионирана като учителка. Тя е основавала училища, била е учител, училищен настоятел и директор. Била е заместник-директор на Софийската девическа гимназия. Тази година на 22 септември се навършват 170 години от нейното рождение.
- Как не успяват да я принудят да се омъжи?
- Когато е 20-годишна, я канят на годеж, оказва се нейният. Но тя успява да се споразумее с годеника. Той й дава кон, с който Ангелина се връща в София. А за да не злословят, че булката е избягала, го инструктира да каже, че е заразно болна
Правили са още няколко опита да я сгодяват, при това за доста богати мъже, но по същия начин успява да избяга.
Има логично обяснение защо Ангелина не желае да се омъжи. По нейно време момичетата ги омъжвали на 15 – 16 години. После трябвало да ражда деца, да шета вкъщи и да търпи на бой, на глад... Тя не е искала такъв живот.
Баща й е бил поп и пияница. Пребивал ги е. Затова не е можела да се примири с такава съдба. Покрай баща си се научава да чете и пише. После се откриват възможности да продължи образованието си и тя не ги изпуска. Много й е харесало да учи, да се докосва до билковата аптека, да асистира на доктора. И продължила да се развива.
Но Ангелина не е била сама жена. Има силно партньорско рамо в лицето на Хараламби Дорев – учител по естествена история, география и математика. Когато избухва Илинденско-Преображенското въстание, те са учители в с. Загоричене, Костурско (Солунския край).
Гръцкият свещеник я издава пред властите, че има връзки с революционните комитети за обединение на България, и Ангелина е арестувана. Лежи 106 дни в затвора в Костур (1885 г.). Хараламби я откупува срещу сериозна сума, като казва, че е негова съпруга. Той е убит в Балкана до Чипровци през 1920 г., докато превежда поредната група от български бегълци от Беломорието в Княжество България.
Мара КАЛЧЕВА
