Д-р Александър Симидчиев е специалист пулмолог. Началник е на функционално отделение към Медицинския институт на МВР, бивш главен асистент в болница “Св. София”. Завършва през 1994 г. вътрешни болести в Медицински университет - София, през 1996 г. - пневмология и фтизиатрия, а през 2007 г. - социална медицина и здравен мениджмънт в същия университет. Специализирал е в Рурландската клиника в Есен, Германия и болница “Шарите” в Париж, Франция.
Член е на Българското дружество по белодробни болести и на Европейското респираторно общество. Създател е на първия в страната уеб-базиран курс по “Дигитална медицина”, който води в пловдивския Медицински университет.
Д-р Александър Симидчиев е председател на управителния съвет на Сдружение “Въздух за здраве”.
- Д-р Симидчиев, стартирахте кампания за въвеждане на “Индивидуално белодробно число”. Защо е толкова важно въвеждането му в България?
- Нормално, когато измерваме функцията на белия дроб, ние я мерим спрямо една хипотетична, условна норма на здрав непушач. Тази “норма” обаче е интервал, а функцията на белия дроб се променя твърде бавно. И за да хванем по-голяма промяна, трябва да сравняваме човека сам към себе си, а не към хипотетичната норма. Защото, когато го сравняваме към една норма и той е бил в горния й край, а след това - в долния, и в двата случая е в рамките на нормата, но е спаднал от нивото, на което е бил преди.
Затова много по-съществено е да измерваме индивидуалната функция на белия дроб. И за целта не трябва да се прави никакво допълнително измерване, а само познатата ни спирометрия - стандартно функционално изследване на дишането. Това е обемът въздух, който издишваме при силно, форсирано издишване. Нарича се форсиран експираторен обем за една секунда, или ФЕО1. Но вместо да го отчитаме под формата на процент спрямо предвиденото, ще го съобщаваме като абсолютна стойност в милилитри. В други специалности това се прави отдавна.
Например, ако измерваме левкоцити, холестерол, кръвна захар или електролити, не го правим спрямо определен процент от нормата, а с абсолютното число. И оценяваме резултата спрямо предходно измерване при същия пациент. Това е силата на въвеждането на т.нар. индивидуално белодробно число. Всъщност то представлява ФЕО1, измерено в милилитри, а не спрямо предвидената стойност.
- Би трябвало това индивидуално белодробно число да бъде включено в задължителните профилактични изследвания всяка година...
- Точно така е. В някои случаи то е включено и сега. Например, когато човек отиде на пулмолог и му измерят дишането със спирометър. Това число се регистрира, но проблемът е, че пациентът получава документ, в който пише процентът, а не абсолютната стойност. Това, което искам да подтикна колегите и пациентите ми да търсят, е абсолютната стойност, за да може, когато тя се сравни с последващо измерване, да се види какво е нивото на промяна спрямо предходния път. Има норма за скорост на спадане на белодробната функция и тя е с не повече от 30 мл на година. Т.е., ако ние измерим това индивидуално белодробно число и пет години след това го направим отново, то не бива да е спаднало с повече от 150 мл надолу. А 150 мл е почти в границата на грешката при отделни измервания. Така че, ако го мерим като абсолютна стойност, може да пропуснем промяна в белодробната функция.
- Кои фактори влияят на белодробното число?
- Всичко, което снижава белодробната функция. Това са един широк кръг от фактори, които обикновено навлизат в белия ни дроб с въздуха. Било то замърсеният въздух, който 16 пъти в минута вкарваме в белия си дроб, допълнителното замърсяване, когато запалим една “бяла пръчица” и започнем да инхалираме от нея. Всички тези неща посредством въздуха вкарват замърсители в белия дроб и предизвикват промени в него под формата на възпаление и на фиброза. А те постепенно, бавничко, но неотклонно довеждат до спадане функцията на белия дроб. Важното е това спадане да е лесно видимо както от колегите, така и от самия пациент. Никой няма по-голяма отговорност за опазване на собственото си здраве от самия човек. Не може да се прехвърля отговорността за здравето на други хора. Тя е лична отговорност.
Така че, когато знаем каква ни е била белодробната функция в даден момент, белодробното число, веднага можем да кажем, ако си измерим дишането пак след пет години: “Спаднало ми е с повече от 150 мл, я аз да отида и да проверя какъв ми е проблемът” или “Я да започна да спирам пушенето, защото явно ми вреди”.
Проблемът при белия дроб е, че той се променя много бавно. И затова обикновено не може да мотивираме пушачите да откажат цигарите. Влошаването е дългогодишен процес, който може да продължи от 10 до 30 години. И понеже толкова бавно се променя, ние някак си не го усещаме. Става нормално да кашляме, защото пушим. Дори и аз съм чувал много от моите пациенти да казват: “Нормално е да кашлям, аз съм пушач”.
Кашлицата не е нормален феномен, тя е защитен механизъм на белия дроб, който крещи отвътре и казва: “Моля ви, не ме пълнете с боклуци!”.
- Споменахте за белодробната фиброза. Каква е разликата между ХОББ и фиброзата?
- Една от причините за оформянето на този тип нарушения е белодробната фиброза. Всъщност ХОББ и белодробната фиброза имат сходни механизми, но засягат различни структури на белия дроб. Например при ХОББ се увреждат основно въздухоносните пътища, т.нар. бронхи и бронхиоли. Те са тези, които започват да страдат повече. А когато се стигне до промяна и увреждане на алвеолите, тогава се получава или емфизем, или фиброза. И в двата случая се нарушава белодробната функция.
Д-р Александър Симидчиев
- Фиброзата също ли се развива безсимптомно в ранните си етапи?
- Зависи от скоростта на процесите. Например има идиопатична белодробна фиброза - такава, която не знаем защо се случва. При нея в рамките на 4-5 г. човек, общо взето, загива. Т.е. напредва доста бързо. И там заболяването се развива осезаемо. Лошото в този случай, както и при всички останали хронични белодробни заболявания е, че белият дроб е един от органите в човешкото тяло, който не се възстановява, не се регенерира. В резултат на това, ако те загубят функция, ако се нарушат като структура, това остава трайно и няма как да бъде възстановено. Единственият начин е да подменим белия дроб, когато се направи белодробна трансплантация.
Хората не си дават сметка колко нежна структура е белият дроб. Стените на алвеолите са два пъти по-дебели от тези на един сапунен мехур. За да може да минава кислородът през нея, тя трябва е тънка, да бъде нежна. И когато нещо я уврежда, като въздушно замърсяване, цигарен дим и всякакви други боклуци, които трябва да инхалираме от околната среда, тъканта й започва да се променя. А след като веднъж се промени, кислородът не навлиза лесно в нея и започват оплаквания.
- Затова ли казвате, че не само белият дроб, но и всички органи и системи страдат?
- Така е, защото, бидейки толкова тънка мембранката, в момента, в който до нея достигне замърсител, той преминава в кръвоносната система и започва да уврежда и други фини структури, например кръвоносни съдове. С увредените кръвоносни съдове започват и усложненията от атеросклероза, инфаркти, инсулти и всички останали заболявания, свързани с преноса на отровите през кръвоносната система. Те могат да попаднат в организма или чрез храносмилателната система, когато пием или ядем нещо мръсно, или чрез дихателната система, когато вдишваме нещо мръсно. В случая с храносмилателната система хората, общо взето, свикнаха да внимават какво ядат и пият. Но за въздуха го няма този рефлекс. Въздухът обикновено не се вижда, поради което не се замисляме какво вдишваме заедно с него. А това ни уврежда не по-малко от отровите, които приемаме с водата или храната. Дори и повече, защото вдишваме 16 пъти в минута. Т.е. на всеки няколко секунди вкарваме порция замърсяване в нашия организъм чрез дихателната система.
- Оказва се, че мръсният въздух е дори по-опасен от тютюнопушенето - така ли?
- Това показват данните от световни проучвания. Причините са няколко. Първо, изложени сме на мръсния въздух постоянно - от раждането до смъртта си. Към цигарите посягаме най-често в юношеска възраст. Малко по-умните ги спират доста по-бързо, по-глупавите - много по-късно. Но, така или иначе, цигареният дим засяга по-малък период от живота ни в сравнение с въздушното замърсяване. Разбира се, тютюневият дим е по-интензивен и концентриран, но въздушното замърсяване е много по-постоянно и продължително. И това е част от причината. А докато сме много малки - бебета и деца, белият ни дроб расте. Променяйки се, той е много чувствителен на въздействие. Т.е., ако ние бяхме подложени на цигарен дим от много малка възраст, увредите щяха да бъдат драматично повече, отколкото са в момента.
При възрастните хора, тези, които имат хронични белодробни страдания, въздушното замърсяване вече навлиза по пътя, отворен от други замърсители. Например пушачите,
развивайки хронична обструктивна белодробна болест, стават по-чувствителни към въздушното замърсяване. Двете неща се наслагват едно върху друго.
Но не бих сравнявал въздушното замърсяване спрямо цигарите, защото нямаме алтернатива. Не може да кажем: само ще пуша и няма да дишам...
- Може ли да се определят замърсителите, които са най-пагубни за здравето?
- Да, макар че не е много лесно. И причината е, че почти няма места с еднакво замърсяване. Източниците са сходни, почти еднакви, с малки разлики в концентрацията, в дължината на експозицията. Най-същественият проблем, за който най-много се говори в момента, са т.нар. фини прахови частици, с размер под 2.5 микрона. Те са толкова опасни, защото, бидейки малки, много лесно проникват дълбоко в белия дроб. Едрите частици се захващат в носа и гърлото - не могат да проникнат толкова дълбоко. Фините прахови частици са най-мощният фактор за увреда. Освен в по-дълбоките слоеве на белия дроб могат да навлязат в организма през алвеолите и да станат проблем и за кръвоносните съдове, и за мозъка, и за панкреаса, и за бъбреците и за всичко останало. За щастие, освен официалните източници на информация вече имаме и граждански обединения, които целят да направят този проблем по-видим. Важно е не само какво е било нивото на замърсяване, но и колко време сме били експонирани на въздействието му.
Слава богу, организмът ни си има механизми, с които чисти тези частици. Аз бях изчислил каква е общата експозиция на базата на средната възраст у нас - 75 г. Тези фини прахови частици, с размер 2.5 микрона, имат определено тегло. И когато се събере общият брой на средното замърсяване на един голям град в България като София, Пловдив, Варна, се изчисляват около 4 кг прахови частици, които навлизат в организма ни за целия ни живот. Слава богу, част от тях се елиминират. Но с колкото повече натоварваме очистващите ни системи, толкова по-голяма е вероятността нещо да остане, да се загнезди в белия дроб и да предизвиква дълготрайни промени, като ХОББ, астма, не дай си боже, и някои онкологични заболявания.
- Това, което е останало и организмът не е успял да се справи с него, медицината може ли да ни помогне да се освободим от него?
- За съжаление, нямаме такива механизми. Няма как да “измием” белия си дроб отвътре. Тези частици, които не се елиминират, просто остават вътре в него.
- Всъщност какво представляват фините прахови частици?
- Това са частици, получени в резултат на горене. Било то от двигатели с вътрешно горене, от изгаряне на въглища, дърва и твърди битови отпадъци или от индустрия, която гори нещо, за да произведе електричество. И тези частици са от биомаса. А биологията е основно свързана с един химически елемент - въглерод. Когато гори, той се разпрашва на малки парченца. Ние сме свикнали да наричаме тези малки парченца черен въглерод, сажди. Саждите ги виждаме, защото са доста големи. Но фините прахови частици са многократно по-малки - 1/40 от дебелината на човешки косъм. Именно те навлизат дълбоко в белия дроб, като част от тях се загнездват там. Част от тях ги чисти лимфната, кръвоносната система, но не всички. Така че колкото повече сме били изложени, толкова по-голяма част остава в нас.
- Статистиката е безмилостна - по 50 българи умират всеки ден от мръсния въздух. Отново ли сме в челните редици? Или данните са преувеличени?
- Не, няма преувеличено нищо. Излязоха два доклада. И разликата между двата дават т.нар. доверителен интервал - интервалът между най-ниското и най-високото число, в който най-вероятно умират определен брой хора в България. Ниската цифра е 10 000 на година, а високата - 18 000. Но дори и да са 10 000 на година, това са почти 1000 човека на месец. Така че не по-малко от 30 на ден и повече от 1 човек на час загиват от въздушно замърсяване и това е най-консервативното, най-ниското, което някой някога е изчислил. А обичайното е около 50 човека на ден.
- Как се изчисляват тези цифри?
- Изчисляват се много лесно: на базата на средната смъртност при популация, която не е подложена на въздушно замърсяване, към такава, която е изложена на такова замърсяване. Сравняват се групи хора. Няма как това да стане индивидуално. Няма как да кажем: този човек е починал от замърсяване. Само в много редки случаи може да заявим това. Но може да кажем, че това ниво на замърсяване увеличава риска с 20% или с 40%. Т.е., ако смъртността е 10%, увеличавайки я с 20%, тя ще стане 12%. На базата на тази разлика - между 10% и 12% изчисляваме броя на хората.
И понеже хората някак си трудно си охарактеризират риска като понятие, аз давам следния пример. Ако човек си седи вкъщи по време на война и има някъде фронт, на който се стрелят, седейки си вкъщи вероятността да го застрелят е малка. Но ако отиде на фронта, рискът да го застрелят е много по-голям. Не че всички, които са на фронта, ще умрат, но вероятността за това е много по-голяма. Т.е. рискът е какво би се случило в една група от хора, когато са изложени на фактор, който довежда до смърт. Замърсяването е точно такова. Аз мога да живея на високо замърсяване, без да умра, но вероятността да загина е по-голяма. Затова говорим за риск и за популационни количества хора, а не за индивиди, които са починали в резултат на замърсяването.
Затова и за мен е толкова важно да се въведе индивидуално белодробно число. Защото тази кауза наистина има шанса да промени подхода към белия дроб.
Милена ВАСИЛЕВА
