Д-р Анелия Балабанова: Всяко четвърто дете в България е дебело

Пандемията от COVID-19 се превърна в допълнителна причина повечето хлапета да натрупат излишни килограми

Д-р Анелия Балабанова: Всяко четвърто дете в България е дебело

Д-р Анелия Балабанова е специалист по детска ендокринология и болести на обмяната. Зам.-началник е на детското отделение в болница “Централ Хоспитал” в Пловдив.

Завършва Медицински университет-Пловдив. Специалност по педиатрия придобива през 2005 г., а по детска ендокринология - през 2010 г.

От дипломирането си до септември 2014 г. работи в детското отделение на МБАЛ “Пловдив”. Заедно с това дава консултации в МЦ по детски болести и детска ендокринология “Палечка” в града под тепетата. В работата си е насочена към лечението на диабет при деца, отклонения в пубертета, затлъстяване, изоставане в развитието, повишено окосмяване, менструални нарушения, заболявания на щитовидната жлеза.

Преминала е допълнително обучение по ехография на коремни органи и на щитовидна жлеза.

- Д-р Балабанова, детското затлъстяване в световен мащаб се определя като епидемия. Толкова тревожни ли са данните и за България?

- Да, България не е изключение от тази статистика. Първо, трябва да уточним, че има разлика между затлъстяване и свръхтегло. Свръхтеглото е по-леката степен на затлъстяването, което е заболяване. Преди няколко години се направи проучване и на децата в България. Оказа се, че у нас около 20% от децата са със свръхтегло, а от тях - над 10% - със затлъстяване. В световен мащаб данните са аналогични. Тоест, всяко четвърто дете има свръхтегло или затлъстяване.

Този проблем сега се изостри още повече заради заседналия начин на живот, обездвижването, дългия престой пред компютъра, поради oнлайн уроците и недоброто хранене по време на пандемията от COVID-19. Това се превърна в допълнителна причина повечето деца да натрупат излишни килограми.

- Свръхтеглото преминава ли след това в затлъстяване?

- Има много голям риск свръхтеглото да премине в затлъстяване, но не е задължително това да се случи. Много често при натрупването на излишни килограми се стига и до затлъстяване.

- Защо с детското затлъстяване се занимава детски ендокринолог, а не например, диетолог?

- Подходът трябва да е комплексен, а екипът - мултидисциплинарен. Освен детски ендокринолог, който ще погледне медицинската страна на проблема, е разумно да има и диетолог, фитнес инструктор или физиотерапевт. Понякога се налага детето да се наблюдава от кардиолог и ортопед.

Но, това в България в момента трудно се случва. Така че сега най-често ние, детските ендокринолози, сме и лекари, и диетолози и дори психотерапевти. Това за съжаление, не е само в областта на затлъстяването. Аз като детски ендокринолог имам деца с диабет, а там абсолютно задължително е да има и психолог. За съжаление, в България все още няма изградени такива структури, които целенасочено да работят в тази насока.

- Генетична предразположеност ли е затлъстяването?

- През последните години, с напредването на медицината, при все повече заболявания се намира генетична основа

Но засега не е открит ген, който да идентифицира затлъстяването като болест. А проблемът винаги има комплексност от две неща: от една страна - гените, от друга - влиянието на външната среда. В смисъл: начин на живот, хранене, двигателна активност, включително и семейна среда, като хранително възпитание или култура на хранене.

Има, разбира се, в медицината описани случаи на генетични дефекти, които водят до нарушение в мозъчната регулация на чувството за глад и за ситост, но те са много редки - срещат се при малък процент от случаите със затлъстяване. Основно са факторите от околната среда.

- Забелязва се такава тенденция - в детските градини и първи клас например, са сравнително малко децата с наднормено тегло, а след това, с всяка изминала година броят им нараства. Какво е обяснението за това от гледна точка на ендокринолога? Промяна в хормоните или в обмяната на мазнините оказва влияние?

- Основният проблем тук е липсата на държавна политика в това отношение. Има някаква система за децата в детските градини да се хранят здравословно и адекватно. След което, тръгвайки в училище, всеки се храни, както намери за добре. В повечето от училищата, в т.нар. лавки се продават основно висококалорични и нездравословни храни - предимно сокчета и всякакви пакетирани храни.

Трябва да има някаква по-стройна държавна политика и стратегия по този въпрос, за да се предотврати затлъстяването при децата.

Другият проблем е, че в училищата, освен задължителните часове по физическо възпитание, децата нямат много възможности допълнително да спортуват. Вариант са школите извън училищата, но това е свързано с допълнителни разходи и ангажименти за родителите. Така наречената масова физическа култура или масов спорт, за съжаление, е на много ниско ниво в България.

Д-р Анелия Балабанова

- Има ли периоди при детето, които се характеризират с хормонална нестабилност и тогава те са най-уязвими към затлъстяване? Изключвам пубертета.

- Освен пубертета чак такива периоди на хормонална нестабилност не бих казала, че има. Но децата не са умалено копие на възрастните

В различните възрастови периоди те си имат специфика в развитието, във физиологията, в структурата на тялото, в изграждането и съзряването на различните органи и системи. Има само една такава възраст в малките класове, която наричаме период на предпубертетно закръгляне.

Но това не е равнозначно на затлъстяване или свръхтегло. Просто се натрупват малко повече мазнини около корема, за да се стартира нормално пубертетът. Организмът трябва да има достатъчно енергиен резерв, така че тялото да е готово за съзряване. Но не бих казала, че е някаква хормонална буря.

- Затлъстяването ли води до ендокринни проблеми или обратното?

- По-често затлъстяването е причина за развитието на някакви допълнителни болести или усложнения, а не дадено заболяване да води до затлъстяване. То стои в основата като първа стъпка към хипертония, диабет тип 2 и най-различни други усложнения и допълнителни заболявания. Така че лечението на всички тези болести може да се подобри или да се ограничи развитието им, ако се лекува и затлъстяването, дори на първо място.

В началото на тази година например започнахме лечение на 9-годишно момиченце от Пловдив. Детето е високо 1,5 м и тежеше 74 г. Родителите, въпреки многобройните си опити да редуцират килограмите със здравословен хранителен режим и спорт, не бяха постигнали никакъв резултат.

Назначихме глюкозотолерантен тест, който установи, че момиченцето има тежка инсулинова резистентност. Оказа се, че нивото на инсулина й се повишава над 10 пъти в хода на изследването. Успоредно с това установихме, че страда от тежък дефицит на витамин D

Започнахме лечение, което да подпомогне намаляването на теглото и влизането й в норма. Проблемът е, че родителите едва след като не успеят ефикасно да се преборят с наднорменото тегло при децата си, тръгват да търсят помощ, когато се стреснат от натрупаните излишни килограми. А тогава проблемите са по-комплексни и се решават по-трудно и продължително.

- Какви промени предизвиква затлъстяването в тази възраст, които са рискови за бъдещото здраве?

- В тази връзка има един факт, който ще е интересен за читателите ви, тъй като малко хора си дават сметка за тези процеси в детския организъм. При възрастните хора затлъстяването е свързано с увеличаване обема на мастните клетки. Но при малките деца, освен промяната в обема им, се увеличава и техният брой. Така, че затлъстелите деца в много по-голяма степен са застрашени да бъдат и такива като възрастни. Това е нещо, което трябва да се отчете като особеност на детския организъм.

Говоря за малките деца до две-четири годишна възраст. Едно е да се опитваш да намалиш обема на 100 мастни клетки, друго - на 300. А мастната тъкан е и хормонално активна. От нея се отделят вещества и субстанции, които влияят върху обмяната на веществата и върху общото състояние на организма. Те не са просто склад само за енергия.

Кой продукт предотвратява затлъстяването

- Каква е успешната стратегия при децата със затлъстяване за справяне с проблема?

- Децата със затлъстяване според мен са най-благоприятните пациенти, защото на тях им предстои да продължават да растат на ръст. И затова целта ни при децата със свръхтегло или с лека степен на затлъстяване не е да намалят теглото си с определени килограми, а да се научат да се хранят правилно. И ако задържат сегашното си тегло в процеса на израстване, то ще стане съответно на ръста им.

Освен това при момчетата мъжките полови хормони по време на пубертета достигат много високи нива. А те са естествени анаболи. И ако тези деца спортуват и се хранят умерено, нещата се случват много лесно. Но децата трябва да се възпитават в правилно хранене много деликатно. Само със забрани не става. От друга страна, децата са много благоприятни, защото, ако научиш правилно да се храни едно дете на пет, шест, девет години, това е инвестиция в бъдещето по отношение на здравето му.

- Коментира се напоследък вредното влияние на пластмасата върху здравето на момиченцата. Твърди се, че може да доведе дори до безплодие. Има ли научни доказателства за това?

- Няма научни статии, които да обясняват подобна връзка. На никой от ендокринните конгреси, на които съм била, не се е коментирал този въпрос в научните среди. Но затлъстяването само по себе си, може да бъде достатъчна причина за безплодие при момичета. Факт е, че то често води до т.нар. поликистозен овариален синдром и до хормонални нарушения.

- Друг проблем се оказват енергийните напитки и лошото качество на храната. С каква тежест са тези фактори по отношение на детското затлъстяване?

- Там е основната тежест. Децата ни имат лесен достъп до висококалорични и нездравословни храни. Те съдържат консерванти, оцветители, стабилизатори, подобрители и всякакви такива вещества, които да увеличат срока им на годност. Но те натоварват организма и той не знае как да ги елиминира. Една част от тях се отделят с урината, но останалото се натрупва по съдовете и органите.

Така че това е генералната причина за повечето случаи за затлъстяване не само при деца, но и при възрастни. Консумацията на пакетирани и промишлени храни, в комбинация с ниската двигателна активност са в основата на проблема.

- Казахте, че освен като детски ендокринолог, ви се налага да бъдете и психолог. Ако детето не изпитва радост от това, което вижда и чува наоколо, храната става почти единственият източник на радост и удоволствие за него. Съгласни ли сте с тази констатация?

- Това е наистина голям проблем, за който не се говори много. Ние, възрастните, съзнателно или несъзнателно тикаме натам децата, защото традицията да им се подаряват лакомства в лъскави опаковки, с подаръчета вътре не е отмряла. Най-близките хора на детето изразяват любовта си, давайки му лакомства 

И естествено, детето си търси този израз на любовта. И в случая се абстрахираме от чисто физиологичните механизми на пристрастяване към тези храни. Децата не са достатъчно мотивирани на тази възраст, за да разбират дългосрочните рискове от такива храни за здравето си. Ако родителите и близките не са осъзнати, няма как да се случат нещата.

- Интернет е пълен с таблици за съотношението на ръст и тегло, чрез които човек може да определи дали е с наднормено тегло. Правилен ли е този подход, или трябва да разчитаме на по-специализирани изследвания, като например биоимпеданса?

- Абсолютно правилен е този подход. Изчисляването на т.нар. боди мас индекс е златен стандарт човек да се ориентира за теглото си спрямо ръста. За децата има, разбира се, отделни норми за момчета и за момичета, в зависимост от възрастта им. За детската възраст нормите за боди мас индекс дори са малко по-ниски, отколкото при възрастните.

Биоимпеданс е името на метод, който използва електропроводимостта на различните тъкани. Мастната тъкан е с ниско съдържание на вода и съответно, с ниска електропроводимост, докато мускулите и телесните течности имат добра електропроводимост.

Изследването се изразява в проценти като математически модел. По този начин се изчислява малко по-детайлно какъв е процентът на мастната, на мускулната тъкан, на тежестта на общите телесни течности. Но в ежедневната практика чак толкова прецизни изследвания не са нужни. 

Въпреки че самото изследване се прави много лесно, с електроди и става за няколко минути. Биоимпедансът е по-подходящ например за професионални спортисти или бодибилдъри, които си следят много по-стриктно съотношението на мастна тъкан към мускулна маса и водно съдържание на тъканите. 

Токсичното затлъстяване не се лекува с диети и спорт

Полезно приложение намира биоимпедансът и при определяне на т.нар. биологична възраст на организма. Въз основа на съдържанието на мускули, на мастна тъкан, на сухо вещество - костите, изследването дава релативна информация за костната плътност, за физическата дееспособност на организма. А това се определя като биологическа възраст.

Като стандарт се прилага и друг метод - измерване обиколката на талията. Има изработени норми за обиколка на талията и при деца - отделни за момичетата и момчетата.

- Доколко опасни са нискокалоричните и протеиновите диети?

- Крайностите никога не са добър избор. Още древните гърци са казали: да има мярка във всичко. Това важи особено за хранителния режим при децата, независимо дали имат затлъстяване или не. На тях им предстои да растат, да съзряват физически и психически, а за тази цел организмът има нужда от адекватно количество белтъчини, мазнини, правилни въглехидрати, витамини и микроелементи.

Като специалист, аз съм привърженик на балансираното хранене, но за цял живот. Затова и бягам от думата диета. Не говорим за диета, а за правилен хранителен режим. Освен това чисто биохимично организмът ни е изграден, така че, за да се върти колелото на обмяната, трябва да се приемат с храната и белтъчини, и мазнини, и въглехидрати. В правилното съотношение, разбира се. 

Често белтъчната диета води до сваляне на килограми, но тя натоварва много обмяната в черния дроб и бъбреците. И в никакъв случай не е подходяща както за децата, така и за възрастни. Това пак идва от нашия мързел, общо казано, на хората - искаме лесно да постигнем високи цели. А това няма как да се случи, без да се положат усилия и да се работи дългосрочно Трябва да мислим какво ядем и да полагаме усилия да се движим.

Милена ВАСИЛЕВА

Коментари