В това интервю ще коментираме връзката между сърдечносъдовите заболявания и развитието на съдова деменция. Ще обясним защо е толкова важна ролята на хипертонията като един от основните рискови фактори. Ще акцентираме на превенцията на съдовата деменция, като насочим вниманието върху контрола на някои рискови фактори.
Визитка
♦ Д-р Дияна Бележанска е лекар специализант по неврология в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ “Александровска” и асистент в Катедра “Неврология” на Медицински университет, София, от 2021 г. Професионалните и научните й интереси са в областта на диагностиката, лечението, профилактиката и грижата за пациенти с редки невродегенеративни заболявания, протичащи с когнитивни нарушения.
♦ Придобива научна степен “Доктор” след успешна защита на тема “Невропсихологични, невроизобразяващи и ликворни биомаркери за болест на Алцхаймер и сродни заболявания“. Член е на Българското дружество по неврология; Българското научно дружество по деменции; Българската организация “Живот с деменция”; European Alzheimer’s Disease Consortium; International Society for Frontotemporal Dementias; Danubian Network for Dementia Education and Care; Society for CSF analysis and clinical Neurochemistry. Има публикации в международни и български списания и е участник в няколко национални и международни научноизследователски проекта.
♦ Участвала е активно в национални и международни конгреси, симпозиуми и конференции.
- Д-р Бележанска, в една публикация казвате, че съдовите рискови фактори могат да засягат не само сърцето, но и мозъка и да доведат до развитие на паметови нарушения. Да припомним в началото кои са тези основни съдови рискови фактори?
- Позволете в началото да подчертая, че съдовата деменция е една от най-често срещаните причини за деменция след болестта на Алцхаймер и представлява около 15% от всички случаи. Рисковите фактори за съдова деменция отразяват общите причини, свързани с мозъчната исхемия: нарастваща възраст, мъжки пол, ниско ниво на образование, хипертония, захарен диабет, затлъстяване, тютюнопушене, висока консумация на алкохол, липса на физическа активност, хиперлипидемия, менопауза със заместителна терапия с естроген и сърдечно заболяване (включително коронарна болест на сърцето и аритмии). Високото кръвно налягане, високият холестерол, захарният диабет и тютюнопушенето в средна възраст се свързват с 20-40% по-висок риск от деменция.
- Хипертонията ли е онзи рисков фактор, който до голяма степен играе съществена роля за развитието и прогресирането на съдовата деменция? По какъв механизъм се случва този процес?
- Да, сред рисковите фактори за съдова деменция важна роля играе хипертонията. Няколко проучвания показват, че повишеното кръвно налягане, измерено в средната възраст, увеличава риска от деменция или ускорява свързания с възрастта когнитивен упадък.
Невропатологични и невропсихологични проучвания показват, че пациентите с хипертония имат повече лезии на бялото мозъчно вещество в сравнение с тези с нормално кръвно налягане. Документирана е и връзка между хипертонията и намаления мозъчен кръвоток и съдовата деменция, като т.нар. лакунарни инфаркти и подкорови промени в бялото вещество е известно, че са проява на подлежащо увреждане на малките мозъчни съдове. Тези исхемични лезии често причиняват когнитивни увреждания.
- Това означава ли, че мозъчносъдовите заболявания допринасят значително за развитието и прогресирането на дементния синдром?
- През последните години се натрупват все повече данни, че мозъчносъдовите заболявания допринасят значително за развитието и прогресирането на дементния синдром
Това довежда през последните години концепциите за чиста съдова и чиста дегенеративна деменция да се заменят със схващането, че при много пациенти има спектър от невродегенеративни и съдови процеси.
- Какво трябва да научат и да запомнят хипертониците, за да предотвратят или най-малкото да забавят във времето развитието на деменция?
- Последните данни сочат, че превенцията на деменцията чрез интервенции върху начина на живот в ранна възраст, с акцент върху намаляването на сърдечносъдовите рискови фактори, е обещаваща стратегия за редуциране на бъдещия риск. Смята се, че приблизително 40% от случаите на деменция могат да бъдат предотвратени чрез насочване на вниманието към модифицируеми рискови фактори с основен фокус върху сърдечносъдови опасни причини.
- В тази връзка от вашата практика и наблюдения смятате ли, че хипертонията се неглижира и като заболяване, и като рисков фактор както за сърцето, така и за мозъка?
- За съжаление, в практиката много често ставаме свидетели, че пациентите подценяват значението на контрола на артериалното налягане. В повечето случаи пациентите приемат назначените им медикаменти само при нужда, а не като стандартна терапия, както им е предписано от съответните специалисти.
- Да се върнем на основната тема, като ви попитам дали един хипертоник „със стаж“ би могъл да заподозре, че развива съдова деменция? Има ли признаци, които да подскажат за това?
- Когнитивните признаци на съдовата деменция включват загуба на паметта, проблеми с екзекутивните функции, забавено обработване на информацията и промени в поведението и настроението. Симптомите на съдовата деменция варират в зависимост от частта на мозъка, в която е засегнат кръвотокът. Симптомите често се припокриват с тези на други видове деменция, но за разлика от болестта на Алцхаймер най-значимите признаци на съдовата деменция са свързани със скоростта на мислене и решаване на проблеми, а не със загубата на памет.
Признаците и симптомите на съдовата деменция включват: объркване; проблеми с вниманието и концентрацията; намалена способност за организиране на мислите или действията; намаляване на способността за анализ на ситуацията, разработване на ефективен план и съобщаването му на другите; забавено мислене, безпокойство
и възбуда; депресия или апатия; нестабилна походка.
- Кога влошаването на паметта е чисто възрастово състояние и кога може да е признак на начинаеща деменция?
- Схващането, че проблемите с паметта се дължат на остаряването и са нормален симптом, е погрешно. С нарастването на възрастта е нормално пациентите да се справят с всичките си ежедневни дейности без затруднения, като единствено се наблюдава промяна по отношение на скоростта, с които ги извършват. При проява на нарушения в концентрацията и паметта е удачно пациентът да се насочи за провеждане на невропсихологично изследване и впоследствие - за провеждане на невроизобразяващо изследване с цел диагностициране и последващо лечение на наличните паметови нарушения.
Полагащите физически труд са заплашени от деменция
- Д-р Бележанска, в какво се изразява терапията на съдовата деменция?
- Лечението е насочено предимно към предотвратяване на влошаването на съдовата деменция чрез лечение на основното заболяване, като например хипертония, хиперлипидемия или захарен диабет. Контролът на рисковите фактори, които могат да увеличат вероятността от по-нататъшно увреждане на мозъчните кръвоносни съдове, е важна стратегия за лечение. Съществуват сериозни доказателства, че лечението на рисковите фактори може да подобри резултатите и да помогне за забавяне или предотвратяване на по-нататъшното влошаване на състоянието.
- А какво е нужно да предприемат самите пациенти, предполагам, че трябва да участват в този процес на лечение и забавяне на когнитивните нарушения?
- Промените в начина на живот са важни. Те включват здравословно хранене, физическа активност, отказване от тютюнопушенето и спиране или намаляване на консумацията на алкохол, както и стриктен контрол на съдовите рискови фактори.
В заключение можем да отбележим, че контролът на артериалното налягане, както и на останалите съдови рискови фактори е от огромно значение и е препоръчително пациентите да ги контролират още от ранен етап с цел превенция на развитие на съдова деменция.
Яна БОЯДЖИЕВА
