Д-р Иван Тишков: Мит е, че содата помага за успокояване на киселините

Д-р Иван Тишков е специалист по гастроентерология. Завършва Медицински университет “Проф. д-р Параскев Стоянов” - гр. Варна през 2013 г. След дипломирането си работи като доброволец в Отделението по гастроентерология на “Токуда Болница”, София.

От април 2014 г. е част от екипа на Втора вътрешна клиника в същата болница. Специализира гастроентерология в Клиниката по гастроентерология от 2014 до 2018 г. Придобива специалност през ноември 2018 г.

Професионалните му интереси са насочени в следните области: диагностична и терапевтична горна и долна ендоскопия, Ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография - ЕРХПГ, манипулации под ултразвуков и рентгенов контрол. Член е на Българското научно дружество по гастроентерология.

- Д-р Тишков, едва ли има човек, който да не е страдал от киселини. Кога определяте този проблем като заболяване и съответно, предписвате лечение?

- Пирозис, или така наречените киселини, се проявява като чувство за парене зад гръдната кост. Това е изключително често срещана симптоматика сред нашите пациенти. Честотата на тези оплаквания прогресира с възрастта - среща се при 12% сред населението под 20 г. и между 20-40% сред хората на възраст над 40 г.

Голяма част от пациентите ни успяват да купират киселините само с промяна в начина на живот - диета, по-ранна вечеря, избягване на тютюнопушенето.

Когато оплакванията персистират, паренето зад гръдната кост прогресира до степен на болка, придружено с гадене, повръщане, безапетитие, затруднено преглъщане и редукция на тегло - това са алармиращи симптоми, които изискват посещаването на гастроентеролог с цел диагностика и лечение.

- Защо се появяват киселините? Те са проблем на хора, които имат вече здравословни проблеми със стомаха или за всичко са “виновни” храните и начинът ни на хранене?

- Пирозис се предизвиква от рефлукс на стомашно съдържимо - стомашна киселина, пепсин, деконюгирани жлъчни киселини и панкреасни ензими  в хранопровода.

Патологичните процеси, които се проявяват с парене зад гръдната кост, са изключително разнообразни: гастро-езофагеална рефлуксна болест, аксиална-хиатална херния, Баретов хранопровод, езофагит, карцином на хранопровода, карцином на гастроезофагеалната връзка, язва на стомаха/дванадесетопръсника и др.

Сред изброените, най-честата причина за пирозис се отдава на гастроезофагеалната рефлуксна болест - ГЕРБ, за появата на която голямо значение се отдава на начина на живот и хранене.

- Кои храни трябва да избягват хора с такива проблеми?

- Храните, който могат да индуцират парене зад гръдната кост и киселини, са: тези, които са богати на мазнини, шоколад, кафе, чай, кока кола, газирани напитки, цитрусови плодове, подправки, пикантни продукти и др.

Как да се отървем от киселините

Храни, които биха довели до регресия на оплакванията, са, тези, богати на белтъчини, фибри - зърнени, плодове - банан, пъпеш, диня, зеленчуци - фасул, карфиол, джинджифил, ориз, булгур и др.

Освен храната голямо значение има и промяната в начина на живот. Препоръчва се избягването на късната вечеря, носенето на пристегнати дрехи и тютюнопушенето. Желателно е повдигане на горната част на леглото на пациента с 25 см по време на сън.

- Какви рискове крие дългосрочният прием на лекарствата, които се предписват при киселини? 

- Една латинска сентенция звучи по следния начин: “Dosis sola facit venenum!” - Дозата сама прави отровата! Това е основополагащ принцип във фармакологията. Смисълът му е, че безвредно лекарство няма. Поради това лекарствата трябва да се използват внимателно и само след препоръка от лекар.

Д-р Иван Тишков

Основните медикаменти, които се използват за лечение при киселини, са така наречените инхибитори на протонната помпа - ИПП /PPI/ и Н2-блокери. Сред тях най-широко застъпените са PPI, поради тяхната по-добра ефикасност и безвредност.

При продължителна употреба на PPI е възможно да се появят следните нежелани лекарствени реакции: развитие на инфекция с клостридиум дефицила (Clostridium difficile принадлежи към групата на анаеробните, спорообразуващи бактерии), пневмония, хипогастринемия, хипомагнезиемимия, остра бъбречна недостатъчност, остеопороза, която повишава риска от появата на спонтанни фрактури, спонтанен бактериален перитонит при пациенти с цироза, хиповитаминоза на B12, което от своя страна, повишава риска от развитие на мегалобластна анемия и деменция, намалена резорбция на желязо, което може да доведе до развитието на микроцитна анемия и др.

- Как по-точно такива лекарства може да провокират развитието на анемия?

- Потискане на секрецията на стомашна киселина при приема на PPI, води до намалена резорбция на макро- и микронутриенти с приетата храна. Витамин В12 има голямо значение за нормалното протичане на метаболизма и пролиферацията (деленето) на клетките. 

Дефицитът на този витамин може да доведе до мегалобластна/макроцитна анемия, съчетана със симптоми от страна на централната и периферна нервна система.

Намалената резорбция на желязо може да доведе до желязодефицитна/микроцитна анемия, тъй като желязото съставлява основна част в структурата на хемоглобина.

- Ако се налага по-дългосрочно лечение, как може да избегнем тези рискове, като същевременно продължим да лекуваме и проблема с киселините?

- За да се избегне проявата на нежеланите лекарствени реакции при употреба на PPI, е необходимо да се постигне баланс между дозата на медикамента и продължителността на приема.

Както вече споменах, за купиране на симптомите голямо значение има комбинацията между медикаментозната терапия и промяната в начина на живот.

При необходимост от по-продължителна употреба на PPI трябва да се проконтролират следните показатели: периферна кръвна картина, биохимия, електролити, ниво на желязо, витамин В12, калций, магнезий и др.

Свареният ориз помага при киселини

При наличие на по-значителни отклонения от референтните им стойности, е необходимо пациентът да посети лекуващия си лекар, който да редуцира дозата на PPI и да назначи друг вид медикамент, който да възстанови новопоявилите се отклонения.

- Любимо наше българско средство е “гасенето” на киселините със сода. Защо го определяте като опасно?

- Мит е, че содата за хляб помага за успокояване на киселините. Първоначално тя води до облекчаване на симптомите, но след това се наблюдава стимулирана свръхсекреция на стомашен сок. Содата реагира със солната киселина в стомаха, в резултат на което се образуват газ - въглероден двуокис, по повърхността на който има солна киселина. А тя, попадайки в хранопровода, допълнително уврежда лигавицата му. 

- При пациентите с киселини трябва ли да се направят по-специфични изследвания - както за диагностика, така и за избора на лечение и проследяването му?

- При персистиране и прогресия на оплакванията, пациентът е необходимо да посети гастроентеролог, който да назначи съответните диагностично-терапевтични мероприятия. В миналото, за определяне на патологичния процес, който води до киселини, голямо значение се отдаваше на провеждането на рентгенография с бариева каша и ph-метрията - златен стандарт.

С развитието на медицината основен метод за диагностика, при наличието на пирозис, е провеждането на горна едноскопия - езофагогастроскопия. В отделението ни по Интервенционална гастроентерология, под ръководството на д-р Петко Карагьозов, имам честа да работя с най-модерната апаратура за диагностика и лечение на заболяванията, засягащи горния гастроинтестинален тракт.

- Сред изброените заболявания като най-честа причина за развитие на пирозис посочихте гастроезофагеалната рефлуксна болест - ГЕРБ. Какви методи за диагностика и лечение прилагате в този случай?

- За диагностиката й голямо значение има провеждането на горна ендоскопия, при която се установява “зеене” на кардията, рефлукс на стомашно съдържимо в храноровода. В зависимост от тежестта на ГЕРБ, се наблюдават различни по степен промени в лигавицата на хранопровода - от хиперемия, до тежки ерозии.

В основата на лечението на ГЕРБ стои промяната в начина на живот, в съчетание с прием на PPI.

При тежка форма на рефлукс и персистиране на оплакванията, въпреки приложеното лечение, е уместно пациентът да направи консултация с хирург за провеждане на оперативно лечение.

Милена ВАСИЛЕВА