Почти всеки човек в днешното напрегнато време е изпитвал или изпитва последствията на стреса. Но какво всъщност знаем за стреса и по-скоро - как да се научим да го овладяваме? Може ли да бъде излекуван и с какви средства? В днешния брой на в. “Доктор” ви предлагаме много интересен и полезен разговор с д-р Ивайло Димитров - специалист по психиатрия, психотерапия и хомеопатична терапия. В своята практика той успешно прилага психотерапия в комбинация с хомеопатия за овладяване и пълно излекуване на тревожни и депресивни състояния; за бързо и ефективно справяне с паническите атаки; за лечение на различни зависимости.

Д-р Димитров е единственият европеец - член на международен екип от лекари и изобретатели, който е разработил и създал т.нар. Индивидуална диамантена скенер терапия (Individual Diamand Scaner Therapy). През 2016 г. той се сдоби с патент за тази революционна нелекарствена терапия, както и с един от всичките пет апарата за цял свят, използвани в тази технология. Читателите на в. “Доктор” познават д-р Димитров от предишни публикации, в т.ч. и във връзка с лечение с български хомеопатични продукти, особено на различни зависимости. Член е на Българския лекарски съюз, Българската психиатрична асоциация  и Българската хомеопатична организация. Директор е на Балканския офис на организация ЕСАД (Европейски градове срещу наркотиците).

- Д-р Димитров, може ли да се даде конкретно определение за стреса? Кое за вас като специалист е водещото в терапията на стреса?

- За мен най-важното в терапията на стреса е това да се опитаме да видим проблемите, които той създава в дълбочината на личността на един човек. Много често се опитваме да помогнем на някого, без всъщност въобще да сме наясно доколко неговият начин на живот се отразява на това той да е достатъчно балансиран. И дали този начин на живот му създава напрежение в контакта с външната среда. Да, всички казваме: 21-ви век е, подложени сме на много стрес. Но какво точно е стресът  - за всеки човек е нещо съвсем различно. Или, ако мога така да го кажа: за всеки човек има различни фактори на стрес. А това, естествено, увеличава тревожността, напрежението и нашите страхове.  И тези негативни емоции се отразяват крайно неблагоприятно на душевното състояние на човека, който ги изпитва. Както и на отношенията му с хората, които го заобикалят. 

- В днешния разговор ще акцентираме на терапията на стреса, откъде да започнем?

- Да започнем от медикаментозната терапия. За съжаление, доста от медикаментите на традиционната медицина имат само временно действие, защото потискат тревожните усещания за страха, но правят организма зависим от поредната доза. Нещо повече, приемани по-дълго време, те могат да окажат изключително вредно действие върху почти всички органи и системи в човешкия организъм. И не на последно място трябва да се отбележи, че повечето медикаменти с успокояващо действие имат като страничен ефект 

намаляване способността за концентрация

Което е нежелателно при практикуване на определени професии, като шофирането например. Към всички тези вредни ефекти може да се добави и фактът, че докато се приемат тези препарати, има някакъв ефект, но в момента, в който бъдат спрени, хората отново изпадат в същото усещане за безпомощност и страх. За съжаление, се предписват масово - и от джипитата, и от невролозите, и от психиатрите. 

- Какво е решението тогава? Как вие лекувате своите пациенти?

- Хубавото е, че в съвременния свят т.нар. нутритивна медицина, част от която е хомеопатията, предлага съвсем друга алтернатива при наличието на оплаквания от тревожност, от страх, от безсъние. Медикаментите, които предписвам на моите пациенти, са строго индивидуални в зависимост от причината, довела до тревожното състояние. Т.е., с всеки от тях водя разговори, за да изясня за себе си кои са индивидуалните фактори за стреса на  конкретния човек. И в зависимост от физическите и психичните особености на този човек, назначавам индивидуална терапия. Вижте, хомеопатичните медикаменти не потискат отрицателните емоции, а помагат на човека много бързо да се справи с тях, да ги преодолее. И друго много съществено предимство на хомеопатичните лекарства е, че те са абсолютно безвредни. Към тях не се привиква, те не водят до сънливост и намаляване на концентрацията. Нещо, което за мен е изключително важно и аз от години помагам на много хора в това как да се научат да се справят със стреса в ежедневието си.  

- Кое е най-тежкото последствие от хроничния стрес?

- Най-големият проблем при хроничния стрес е, че той вкарва хората в усещането за безпомощност. Вкарва го в усещането му, че става все по-неадекватен към

 нарастващото напрежение в ежедневието 

Много пъти хората задават въпроси: аз как да се справя, дали ще успея, няма ли отново да се случи? За мен най-важното е следното: след като знаем какво ни причинява стресът, трябва да се научим да мислим, да можем да анализираме ситуацията и да търсим начин да се справяме с тези фактори на стреса. Може би тук е мястото да обясня, че всъщност стресът има три стадия. Първият стадий е тревога, нарастващата тревога. След това идва адаптацията към тази нова среда. И накрая - реализацията, в който стадий човек започва да се мобилизира, за да оцелее. Но веднага бързам да кажа, че този трети стадий е най-опасният, защото човек вече изразходва прекалено много енергия. И на практика в един момент изпада в състояние или на засилена тревожност, или е в началото на депресивно състояние. 

- Д-р Димитров, кое е най-лошото, до което може в крайна сметка да ни докара хроничният стрес?

- За мен най-лошото е нарастването на всички варианти за справяне - от лекарствата, до увеличаване на употребата на алкохол. Оттам - до безразборни сексуални контакти и т.н. Т.е., хората имат различни предразположености към отделните “начини” за справяне. Но на практика резултатът е един и същ. Дали ще са цигари и алкохол, дали медикаменти за успокоение, човек си мисли, че помагат, но те всъщност все повече задълбочават проблема. И ако такива хора не са си изработили ефективни механизми за справяне, те постепенно започват да отключват тези депресивни състояния с различна степен на тежест и развитие. 

Ако се замислите, ще си дадете сметка, че тревожността е много интересен сигнал към човека за това, че той трябва да промени средата си. Лошото е, че оставаме глухи и слепи за тези сигнали и започваме да търсим помощ едва тогава, когато вече сме забили в тежките форми, свързани с депресивните състояния. А години наред този стрес е можел да бъде преодолян. Имам пациенти, които са споделяли, че в детството дори им се е случвало нещо неприятно, но постепенно са се справяли. Дали е така обаче? 

За мен най-важното е, когато се търси ефективна психологична професионална подкрепа, да се намерят начини, чрез които тези патогенни емоционални реакции да бъдат преработени от самия човек с професионалната подкрепа на лекаря.  

- Наистина ли може човек сам да преработи тези патогенни емоционални реакции, както ги наричате, с помощта на ефективна психологична професионална подкрепа?

- Да, може. Най-важното нещо е, и аз го казвам на всеки човек, който дойде на първа среща при мен, че той е доктор на самия себе си. Аз се явявам в ролята на негов учител. И се получава. Много важна е точната преценка за това какво е необходимо, какъв препарат е нужно да бъде предписан. И още нещо съществено по повод терапията: изключително важно е дали човекът има достатъчна емоционална готовност сам да се справи. Много често виждам хора, на които им трябва съвсем малко помощ. И обратното - други хора, които са толкова объркани, че им трябват 2, 3, 6 месеца, докато възстановят голяма част от собственото си желание за справяне. 

- Твърдите, че тревожността е сигнал към човека, че той трябва да промени средата си. Но казвате и още нещо във фейсбук постовете си: обърни се с благодарност към паническата атака. Това пак ли е част от терапията?

- Да, така е. Всъщност, вече отваряме темата за паническата атака, която е един от по-крайните етапи за справяне със стреса. Оказва се, че хората години наред са имали проблеми с недостиг на въздух, със сърцебиене, пък ги боляла главата, обливала ги пот и имали усещане за огън в тялото. И те някак се справяли. Но когато започват вече да получават сърдечни пристъпи, или треперят ръцете им, или се изпотяват все по-често и по-често, не могат да си поемат въздух, краката им треперят, чак тогава си казват: това е паническа атака, видях в интернет. Какво да правя сега? Добрата новина е, че паническата атака никого не е пратила в гроба, просто тя не е болест. Но хората, които страдат от внезапни панически пристъпи, трябва да намират много бърз начин да се справят. В моята практика 

прилагам техники за дишане, 

които съм си донесъл от Индия. И те помагат на моите пациенти. Плюс един от българските хомеопатични препарати, създаден специално за това. И още: аз споменах по-горе, но пак ще го повторя. Много е важно да има разговор с психотерапевта, за да бъде направена цялостна програма за промяна отношението на човека с хората около него - и в социалната му среда, и в личния му живот. В нашия 21-ви век никой няма да ви помисли за луд, ако посещавате психотерапевт или психиатър. Напротив, според мен тези вегетативни кризи, както ги наричаме, всъщност създават това, което е най-важното - да научим човека да носи отговорността за собствения си живот, а не да бяга в усещането си за безпомощност. Тук е мястото да отбележа, че все повече хора вече практикуват йога. Аз в моята практика се занимавам и с медитация, правим и групови техники. Имаме създаден клуб, който се занимава с психичното здраве в групата. Мога да ви кажа, че постоянно идват нови и нови хора - практикуваме йога, медитация, говорим по определени теми, свързани с тревожността и ежедневието. 

- В тази връзка, днес прочетох в чуждата преса, че само 20-минутна медитация се справя със стреса по-добре дори от когнитивните практики.  

- Аз съм категоричен за това. Защото по този начин всичко става без манипулация, случва се по много естествен начин. Всъщност човек, налагайки контрол върху дишането си, създава усещането за успокояване в целия си организъм. В началото имитираме нормално спокойно дишане, което всъщност успокоява изплашения мозък и той започва много бързо да притъпява тези физически симптоми на стреса.

- А можем ли да се научим да допускаме по-малко стрес в живота си? 

- Аз смятам, че можем. Факторите на стреса са около всеки от нас. Но за мен като че ли най-важното нещо е точно в това: да се научим самите ние така да организираме себе си и живота си, че да реагираме на ситуацията, когато от нас се изисква активност. И след това, когато всичко приключи, да го изхвърлим от ежедневието си, да го оставим само като жизнен опит. Да, имаме тревожни, напрегнати моменти в живота си, обаче не трябва да ги приемаме като лично отношение на света към себе си. Просто хората понякога реагират на нещата по различен начин от нашите очаквания и това ни създава усещането за безпомощност. Повярвайте това бързо може да бъде преработено. 

Паническата атака показва, че трябва да променим живота си

“Ние трябва да се обърнем към паническата атака с благодарност за това, че тя ни показва, че вече не можем да живеем живота си по стария начин. И ако не се променим, тогава ще се превърнем в заложник на постоянен прием на различни лекарства до края на живота си - било то антидепресанти, било то транквиланти. Да, за мен паническата атака е сигнал за началото на промяна. Когато човек започне да променя живота си така, че да няма предпоставки вече паническата атака да влияе на неговия живот с тревожността, с напрежението или с агресията си, всъщност на практика той изгражда и нов модел на отношение към самия себе си. Затова, нека се обърнем с благодарност към паническите атаки. Хората се страхуват много от тях, но няма начин да се справиш, ако не се превърнеш в доктор за самия себе си”, допълни д-р Димитров.  

Хомеопатията се справя с тревожността

Хомеопатията, общо взето, работи на принципа “подобното се лекува с подобно” в безкрайно малки дози. “Ние в случая се опитваме да търсим начин за бързо справяне с тревожната напрегнатост, с емоционалната лабилност, с раздразнителността, с нарушенията на съня. И, да, имаме прекрасни препарати за тази цел. Разполагаме с изцяло български продукт, който наистина е супер уникален по отношение именно на това - по най-бързия начин се справя с високото ниво на тревожност и с честите панически атаки. 

И най-хубавото е, че неговото действие започва още от първия прием. В рамките на 2 до 5 минути тревожността изчезва. А хората си казват: но то наистина било толкова лесно! А за хора, подложени на точно такъв тип афект, наречен паническа атака, е много важно да усетят ефекта в момента. 

Имайте предвид, че дори на лекарствата, изписвани със зелени рецепти, им трябват 30-40 минути, за да подействат, докато с хомеопатичния препарат това става в рамките на първите 2-3 минути. До 5 минути всичко изчезва. Най-хубавото е, че няма странични ефекти. Взема се толкова време, колкото е необходимо. Аз препоръчвам при по-продължителна реакция на стрес да се взема в продължение на три месеца сутрин, обед и вечер по една таблетка под езика. И при необходимост, ако се появи паническа атака. Опитът ми показва, че първите една-две седмици може да се наложи да се приемат по 3-4-5 таблетки допълнително, но след това много бързо всичко се успокоява. Организмът вече започва да усеща благотворното действие. Това ни помага ние самите да тръгнем към етапа за самопомощ, т.е. човекът да се самолекува. Таблетките се поставят в устата, под езика. Искам да припомня, че в хомеопатията има едно-единствено правило, което трябва да се спазва, и то е да няма аромат в устата от храни и напитки в момента на поставянето на таблетката”, обясни експертът.  

Яна БОЯДЖИЕВА