В ДКЦ “Александровска” отскоро функционира кабинет, в който се извършва електроенцефалография след сънна депривация (бодърстване) на деца и възрастни пациенти за доказване на резистентни форми на епилепсия. Какво представлява изследването, каква полезна информация дава за лечението и при кои други заболявания се прилага, разговаряме с д-р Красимира Станчева, специалист с повече от 30 години опит в педиатрията, неврологията и електрофизиологията.
- Д-р Станчева, какво представлява ЕЕГ-изследването, което прилагате в кабинета?
- Посредством съвременна дигитална система от множество електроди и датчици, прикрепени към главата, провеждаме електрофизиологичен мониторинг, наблюдение и записване на електрическата активност на мозъка, за диагностика и мониториране на всички заболявания, свързани с нарушения на мозъчната активност, както и за доказване на резистентни форми на епилепсия.
Изследването е безвредно за пациента, независимо дали е възрастен или дете. Специфичното е, че се провежда сънен запис, с предварителна подготовка, при която пациентът не спи няколко часа. С поставените електроди проследяваме както будното му състояние, така и периодите на заспиване и на дълбокия сън. Изследването продължава около два часа.
- Каква полезна информация ви дава електроенцефалографията?
- Изследването ни дава много информация. В началото на записа се открива каква е основната активност на болни с т.нар. резистентни или трудно повлияваща се епилепсия на антиконвулсанти, без допълнителни изследвания или медикаменти.
В периода на повърхностния сън могат да бъдат открити промени, изискващи различно терапевтично поведение. Записват се определени комплекси и вълнички и по време на дълбокия сън, по които се съди дали има някаква патология.
Провеждат се също и провокативни проби, като фотостимулация и хипервентилация, в зависимост от състоянието на пациента.
- Защо точно по време на сън се провежда ЕЕГ-изследването?
- Много често истинската форма на епилепсия се отключва именно по време на дълбокия сън. Когато човек заспи и се проследят всичките фази на съня, може да се открие даденото заболяване. Затова много хора с гърчова симптоматика съобщават за проведени редица ЕЕГ-изследвания, но не по време на сън, които не са открили някаква патология.
- При кои други заболявания провеждате ЕЕГ?
- ЕЕГ се провежда и при деца с различни форми на аутизъм, с изоставане в нервно-психическото развитие. Изследваме и възрастни пациенти, защото при тях също има нарушения на съня и прояви на психо-органичен синдром, особено при започваща деменция. Този запис би могъл да бъде полезен за лекуващия невролог. Това са тънкости, с които хората трябва да бъдат запознати, за да можем да бъдем полезни за терапевтичното поведение в бъдеще.
- Кое състояние се определя като резистентна епилепсия?
- Това е форма, при която гърчовата симптоматика не се повлиява от включените антиконвулсанти. Такива пациенти обикновено попадат при различни невролози и се стига до смяна на 1, 2, 3-ти антиконвулсант. Понякога се комбинират и по няколко, което в неврологията е недопустимо.
Трябва да се стремим лечението винаги да е с един-единствен антиконвулсант, и то след провеждане на пълни изследвания. При тези пациенти не се прилага само ЕЕГ, разбира се, има и други образни диагностики, които трябва да бъдат проведени. Например невропсихологични изследвания, особено при пациенти с деменция.
И тук е мястото да спомена, че едно от най-тежките последствия, които остават след боледуване от Ковид-19 и се явяват доста често, е появата на деменцията. Вижда се по пациентите, които не са на такава преклонна възраст, за да смятаме, че проблемът е свързан с възрастта, с остаряването на мозъка.
- Какво е обяснението, защо се отключва деменция след Ковид-19?
- Свързано е със съдовите промени, които самият ковид предизвиква – както във всички органи, така и в мозъка. Генезата е съдова причина. Появяват се т.нар. микроинфаркти в областта на кората на мозъка – причина за появата на дементния синдром.
- Зависи ли от тежестта на заболяването този риск?
- Мога да споделя, че съвсем наскоро при мен дойде пациент от Дупница, бивш шофьор на линейка, на 72 години. Боледувал е от ковид в лека форма и не е трябвало да бъде хоспитализиран. Сега е с много тежък и изразен дементен синдром, което, разбира се, наложи хоспитализацията му. При него не сме провеждали ЕЕГ в сън, защото не беше напълно адекватен по време на прегледа – първо трябваше да се започне по-масивна терапия, за да може да се овладее постковидният синдром.
- С какви симптоми се проявява деменцията при хора, преболедували ковид?
- Основно със затруднения в движението и проблеми с краткосрочната памет. Забравят неща, които са извършвали, например сутринта или елементарни, рутинни дейности. Освен това характерно за състоянието е и разстройството на съня – накъсан, с невъзможност да се спи. Пациентите понякога са и с прояви на буйство, неразпознаване на близките, не могат да контролират поведението си – искат да стават, да излизат...
Наскоро имах пациентка, бивша медицинска сестра. Прекарала е ковид сравнително леко, дори не е имала и температура, но деменцията беше водеща при нея. Синът й дори сподели, че през нощта е искала да става, да ходи до общината и да върши някаква работа, а в същото време й е била затруднена походката. Насочена е за хоспитализация в неврологична клиника и вече се чувства значително по-добре, с включване, разбира се, на медикаменти.
- При кои други заболявания най-често се налага да изследвате мозъчната активност?
- Прилагаме изследването и при деца с изоставане, най-вече в нервно-психическото развитие. Характерно за всяка възраст е, че си има своя, определена активност. При психично болните и депресивните пациенти също е удачно да се проведе ЕЕГ. Тревожно-депресивните синдроми са доста често срещан проблем при по-млади хора. Тези случаи зачестиха също след прекаран ковид.
Милена ВАСИЛЕВА