Д-р Маргарита Виткина е специалист с дългогодишен опит в областта на ендокринологията и диетологията. Приема пациенти в МЦ „Витклиник”, в София.
Д-р Виткина диагностицира и провежда лечение на всички ендокринни заболявания. Като диетолог изготвя индивидуален хранителен режим за пациенти с наднормено тегло.
Разговаряме с д-р Виткина за причините за качването на нивото на хормона пролактин и начинът, по който може да се въздейства при този проблем. Лекарят също така дава ценни съвети за справяне с наднорменото тегло.
- Д-р Виткина, свързваме пролактина предимно с кърменето. Какви други важни функции изпълнява, не само в организма на жените, но и на мъжете?
- Пролактинът е белтъчен хормон, който се отделя от хипофизната жлеза. И наистина, биологичният му ефект е да поддържа лактацията след бременност, по време на кърмене. Много висок е и в периода на бременността. Но има и много случаи на повишен пролактин, без да са налице тези състояния. Често например, при яйчникова поликистоза пролактинът може да е повишен, поради свръхстимулация на яйчника.
При това, не е ясно коя е първичната причина – мозъчната кора, хипоталамуса или самата хипофиза. Но, високото ниво на пролактина може да се свърже с нарушения и в менструалния цикъл – нередовен или разстроен. Възможно е и при тумори на хипофизата, доброкачествени най-често, които произвеждат хормона пролактин, да имаме липса на цикъл или менструални нарушения. Лечението е с медикаменти, но трябва навреме да се диагностицира.
Това, че имаме разлика в хормоните при мъжете и жените е факт, но те са по-скоро в количествено съотношение, отколкото като липса и наличие на такива. При мъжете също се отделя хормонът пролактин в по-ниски стойности, отколкото при жените. Проблемът е, че високият пролактин при мъжете много често протича безсимптомно. Дори и да има симптоми, обикновено те се проявяват късно и трудно се откриват.
При мъжете по-късно се откриват и пролактиномите – туморите, които произвеждат хормона, защото при тях няма менструален цикъл и липсва този белег, който да ни накара да търсим такава причина. Така че, пролактинът може да се изследва както при мъже, така и при жени в определени ситуации, но е добре да бъде преценено от специалист, след преглед.
- Кога се прилага лечение при наличието на пролактином?
- Терапията зависи от това дали имаме макро- или микропролактиноми – с размери до 1 см. Лечението при микропролактиноми задължително е с таблетки, назначено от специалист. Макропролактиномите, когато са с големи размери, притискат очните нерви, има симптоми на повишено вътречерепно налягане. След изследване с ЯМР, се препоръчва освен лечение с таблетки, евентуално и операция.
Д-р Маргарита Виткина
- Кои фактори влияят върху секрецията на пролактина?
- Много са факторите, които влияят върху секрецията на пролактина. Тъй като има отрицателна обратна връзка с млечните жлези, кърменето стимулира производството на пролактин, както и дразненето на гърдите, оперативни интервенции, изгаряния в областта на гръдния кош. Всички те могат да доведат до повишаване на нивото му.
Пролактинът също така е и стресов хормон. Ако изследването за нивата му е взето сутрин на гладно, пациентът не е почивал 20-30 минути в лабораторията преди вземането на кръвта или в момента е под стрес, може да имаме фалшива хиперпролактинемия. Това са високи стойности на пролактин, без да са свързани с друго заболяване. Над 50 вида медикаменти също могат да доведат до качване на пролактина.
Например, деганът против гадене и повръщане, както и доста от лекарствата, които се приемат като антиепилептици за депресивни синдроми. Пролактинът единствен, за разлика от другите хормони, има инхибиращ ефект от мозъчната кора и от хипоталамуса. И когато се наруши връзката между мозъка и хипофизата, тази инхибиция отпада и нивото на пролактина може да се качи от медикаменти или други процеси в мозъка, които имат отношение към отделянето на този пролактин-инхибиращ фактор.
- Какво представлява биг-биг пролактинът?
- Както споменах в началото, пролактинът е белтъчна, голяма молекула. Понякога туморни процеси в хипофизата може да доведат до производство на пролактин, който не е в активна форма, опакован е в много повече белтъци, по-тежък е и няма ефект върху структурите, на които трябва да влияе. По-принцип, когато имаме отделяне на хормон, той трябва да се свърже с рефлекторния орган и да доведе до някакви последици от свръхпродукцията му.
Всички белтъчни хормони се свързват с клетъчната стена и осъществяват ефектите си, но не влизат вътре в клетката. В клетъчната стена има и рецептори, които се свързват с пролактина. А биг-биг пролактинът като ниво, изследван в лабораторията, е с високи стойности, но няма ефект, защото не съумява да се свърже с рецептора.
- Необходимо ли е лечение, ако се открие такъв биг-биг пролактин?
- Задължително трябва да се направи ЯМР на хипофизата, за да се види каква е причината за наличието му в организма. Нормално в човешкия организъм не се отделя такова голямо количество. Може да няма клиника, но е хубаво да се потърси причината за производството на такъв хормон.
- Имате ли впечатление от практиката си дали повишените количества на пролактина се откриват своевременно?
- Не мисля, че има такъв проблем, защото и гинеколозите мислят за повишен пролактин. При всяка жена или момиче с нередовен менструален цикъл, задължително се търсят ехографски кисти на яйчниците, защото яйчниковата поликистоза доста зачести напоследък. И обикновено в този случай има лека хиперпролактинемия.
Пролактинът се изследва много често при жени, включен е в пакета на женските хормони. И невинаги има повишени стойности. Обичайно по-рядко го търсим и откриваме при мъже. Той може да е свързан с някакви нарушения в либидото, но не е задължително да има каквато и да е клиника. При мъжете наистина по-рядко се изследва и по-трудно се установява.
Но в пубертета на момчетата, когато израстват, има физиологично нарастване на млечните жлези, което претърпява обратно развитие след 21-годишна възраст. Когато дойдат с подобни оплаквания тийнейджъри, задължително им изследваме тестостерон, кортизол и пролактин. Сред ендокринолозите това е проблем, който всеки специалист би могъл да разпознае, да назначи изследвания и терапия, да лекува.
- Доколко срещани са пролактиномите?
- Не са много често срещани, по-чести са хиперпролактинемиите по други причини. Напоследък имам много случаи, особено с тази ковид-криза и затварянето вкъщи, на млади хора с депресии
А лечението им с някои от антидепресантите води до повишаване на пролактина до хиляди единици. Но обичайно, установявайки такъв проблем, разговаряме с техните психиатри да сменят терапията с лекарства, които влияят по-малко върху пролактина. Защото това обърква и цикъла. А смяната на терапията с времето довежда до нормализиране на стойностите на пролактина.
В такива случаи не става дума за пролактином, а проблемът е в антидепресантите, които блокират отделянето на пролактин-инхибиращия фактор. И, измъквайки се от контрола на мозъка, хипофизата започва да произвежда пролактин колкото иска, без да има тумор в нея.
- Освен стреса, свързан с ковид-пандемията, затварянето доведе и до натрупване на излишни килограми. Кога е добре да се направят кръвни изследвания?
- Когато при мен дойде човек с наднормено тегло, задължително правим и кръвни изследвания, за да видим дали няма ендокринна причина – намалена функция на щитовидна жлеза, инсулинова резистентност. Но най-честият случай се оказва неправилен начин на живот и хранене. Тогава изработваме диетичен режим на хранене, с който, въз основа на изследването Food Detective, определяме кои храни е добре да приема и кои – да ограничи. Когато човек например спазва стриктен режим, но въпреки това резултатът не е достатъчен, препоръчваме да си направи изследванията, защото излизат много странни неща.
Например, пациент с инсулинова резистентност, на когото сме препоръчали предимно белтъчна храна, изведнъж от теста излиза, че има антитела и алергии срещу кравия белтък и трябва да му изключим от менюто кравето сирене, кашкавала, млякото. Имала съм случаи на пациенти, които не могат да консумират чушки или имат определени антитела срещу храни, които обичат и приемат.
Но тестът не означава, че човек до края на живота си трябва да спре да приема тази храна. Когато пациентът е със силни антитела към определена храна, тя трябва да се изключи в рамките на три месеца от диетата. След това може постепенно да се въвежда – тогава не оказва този негативен ефект върху храненето.
Милена ВАСИЛЕВА
