Здравейте. Моля да публикувате интервю със специалист, който да обясни какви са причините и как се лекува състояние, наречено стриктура на уретрата?
Има ли нови терапии, които все още не се прилагат във всички клиники? Какво трябва да е поведението на болния с тази диагноза?
Ивайло Иванов - София
Въпросите на нашия читател коментира в интервю урологът д-р Пенчо Генов.
Той работи във всички области на урологията и андрологията, като приоритет в неговата практика са следните заболявания и състояния: увеличена простата - диагностика, лазерни и отворени операции; камъни в бъбреците, уретрите и пикочния мехур; остри и хронични възпалителни заболявания на пикочоотделителната система; превенция и лечение на мъжки стерилитет; еректилни дисфункции; преждевременна еякулация - консервативно и оперативно лечение; рак на простатата - диагностика и лечение; проблеми на свръхактивен пикочен мехур и др.
- Д-р Генов, да започнем с въпроса в какво се изразява състоянието “стриктура на уретрата”? Какво е характерното за него?
- Стриктурата на уретрата, или т.нар. стеснение на пикочния канал е състояние, при което спонтанно, под въздействието на външни фактори, възниква стеноза на уретрата. Това стеснение, най-общо казано, препятства възможността за нормално уриниране.
- Болест на младите или на хората в зряла възраст е това заболяване? Кои групи хора са най-засегнати?
- Стриктурата на уретрата може да възникне както в млада, така и в зряла възраст. За младите хора са характерни т.нар. инфекциозни стриктури, т.е. възникнали след преболедуване на някаква сериозна инфекция.
Дали ще е уретрит, простатит или простатични възпаления на предната част на уретрата, всичко това може да доведе впоследствие до въпросното състояние.
Неправилно лекуваното възпаление също може да доведе до промяна в лигавицата на уретрата и до стриктури.
За пациентите в зряла възраст са характерни т.нар. исхемични стриктури.
Уретрата е орган, който се кръвоснабдява от малки кръвоносни съдове, затова дори минимална промяна в техния дебит при исхемия нарушава кръвоснабдяването в уретрата и се образува фиброзна част.
Да припомня, че исхемията може да е следствие от исхемична болест на сърцето, атеросклероза, дългогодишна хипертония - всичко това нарушава циркулацията в съдовете на уретрата и настъпва т.нар. исхемична стриктура.
- Т.е. фиброзиране на тъканта всъщност е в основата на стриктурата на уретрата, така ли да го разбираме?
- Точно така. Стриктурата на уретрата е фиброзиране и промяна на нейната структура - ето това води до въпросното заболяване.
Тук искам да отбележа нещо много съществено. Имайте предвид, че много голям дял заемат т.нар. ятрогенни стриктури на уретрата, т.е. причинени от лекарите при различни видове оперативни интервенции.
Най-добрите отвари за "мъжко здраве"
Всички видове ендоскопски манипулации на уретрата; трансуретални резекции на пикочния мехур; т.нар. безкръвни лазерни операции на простатата, както и такива по повод екскременти в бъбреци, уретри, пикочен мехур - всяка едноскопска процедура е рискова за последващо възникване и развитие на стриктура на уретрата.
Ще ви посоча и конкретна статистика: средно в света при 10-11% от случаите след трансуретрална резекция на простатата (това е най-популярната операция на простатата, известна като безкръвна лазерна операция) възникват стриктури на уретрата.
Представяте ли си, всеки 1 на 10 оперирани е възможно да има проблеми след това.
- Д-р Генов, освен с нарушения в уринирането с какви други симптоми се проявява това заболяване?
- Клиничната картина определено се диктува от затруднения в уринирането в началото на заболяването. Характерно конкретно за този симптом е това, че урината излиза много бавно, с напъване, на капки в някои случаи.
Не е като при увеличена простата, когато болният съобщава, че в началото урината тръгва силно, а в края намалява. При стриктури болните съобщават за това, че самата струя излиза по един и същи начин - постоянно и бавно.
Д-р Пенчо Генов
Стриктурите затрудняват пикочния мехур в изтласкването на урината, като постепенно започва да се натрупва т.нар. резидуална, или остатъчна урина в пикочния мехур.
Което, първо, води до често уриниране; второ - до болезнено уриниране; трето - може да доведе до неотложни позиви за уриниране.
Най-често съпътстващото усложнение е уроинфекцията, която възниква вследствие задържането на урина в пикочния мехур.
А по-късно могат да се появят и болки при обостряне на състоянието. Както и всички характерни за едно възпаление признаци и симптоми - висока температура, втрисане и т.н.
- Да преминем към лечението на стриктурата на уретрата. В какво се изразява то?
- Медикаментозното лечение, за съжаление, е обречено на неуспех, защото няма медикаменти, които да помогнат.
По-старите уролози са използвали високи дози витамин Е, като са смятали, че това може да доведе до омекотяване на фиброзната тъкан.
Такова лечение е категорично отхвърлено в днешно време. Лечението е единствено и само оперативно.
То се осъществява с т.нар. дилатация или разширяване на уретрата, която може да се извърши с уретротоми, метални дилататори.
Но основният лечебен метод, който използваме, е т.нар. уретротомия интерна или вътрешна уретротомия. При нея стесненият участък се изрязва, което води до разширяване на проблемния участък на уретрата.
В почти 100% от случаите операцията завършва с поставяне на катетър, който трябва да се държи поне 10 дни. Така разширеният участък от стеснената част на уретрата ще заздравее.
Съществуват и различни лазерни операции в зависимост от това къде е стесненият участък.
Безразборната употреба на антибиотици води до възпаления на пикочната система
- А какъв е ефектът след такава операция?
- Искам да изтъкна, че това заболяване има голяма склонност към рецидивиране. Оперативната намеса не е гаранция, че то няма да се появи наново и за това си има логично обяснение.
След като тази фиброзирала тъкан се изреже, от нея естествено остава една част променена тъкан и това стимулира организма за ново образуване на фиброза. Което означава, че след определен период от време стриктурите ще проявяват отново.
Това тормози болните, ние имаме пациенти, които са в ремисия по 1, 2, 3, 5 години, които не се връщат след лечението.
Но имаме и такива, които само след месеци идват отново със същите оплаквания и симптоми и съответно със същото стеснение на канала.
Дори има едно неписано правило: колкото повече уретротомии се правят, толкова повече фиброзата нараства и толкова по-често се образува такова стеснение на канала.
- Няма ли все пак някаква по-надеждна алтернатива?
- Напоследък се прилага техника с вкарването на кортикостероиден гел след свалянето на катетъра.
Знаем, че кортикостероидите се използват за лечение на такива фиброзни процеси в организма, което до известна степен може да доведе до омекотяване на фиброзата и до намаляване рецидивността на стриктурите.
Но прилагането на такова лечение е изключително ограничено. За щастие, има и друга алтернатива на оперативно лечение, която е доста по-ефективна.
Тя обаче е сложна оперативна интервенция и се практикува само в определени клиники.
Става дума за т.нар. заместване на засегнатия участък с букална лигавица (лигавица от устната кухина). Т.е. на мястото на изрязания стеснен участък от уретрата се поставя букална лигавица.
Това е един вид автотрансплантация и болните след това нямат никакви проблеми. Както казах, голяма, рискова операция, но ако тя е успешна, решава завинаги проблема на болния.
За съжаление, има ограничено приложение. При такава операция е необходимо много правилно да се прецизира каква е дължината на стриктурата и в коя част е разположена.
Защото, ако е в простатната част на уретрата, за съжаление такава операция не може да бъде извършена.
Уретротомиите също са много опасни, тай като може да се засегне вътрешният сфинктер на пикочния мехур и след това да се появи инконтиненция.
Така че трябва много да се внимава при операция в тази зона.
Проф. Чавдар Славов е доайенът в извършването на тази операция. Той е извършил най-много на брой операции със заместване с букална лигавица.
Разбира се, на много места се извършват такива операции, както и при нас, но ние далеч нямаме неговия опит.
Яна БОЯДЖИЕВА