Д-р Райна Томова е със специалност по вътрешни болести, придобита в Медицинския факултет в София и магистърска степен от Университета в Нант, Франция. В своята практика д-р Томова освен хомеопатия прилага и други природосъобразни методи за лечение: физиотерапия, нутритерапия, апитерапия, а когато е необходимо и конвенционална терапия. Тя е преподавател, съосновател и управител на Европейската школа по клинична хомеопатия. Заместник-председател е на Българската медицинска хомеопатична организация, която е най-голямото обединение на лекари хомеопати в България. А също и хоноруван преподавател във Франкофонския институт по администрация и управление, както и про боно преподавател в Катедрата по фармакология на Медицински университет- София.
Каква е основната същност на клиничната хомеопатия? Защо тя трябва да се практикува само от лекари? При кои ситуации намира съвместно приложение с конвенционалната медицина? Кои заболявания се повлияват най-ефективно от клиничната хомеопатия? Отговор на тези още въпроси вижте в интервюто с д-р Райна Томова.
- Д-р Томова, открих ваш коментар по повод ефекта от хомеопатията, където споделяте кога и как сте установили за себе си лечебното въздействие на хомеопатичното лечение. Може ли накратко да разкажете и за нашите читатели?
- За първи път се сблъсках с хомеопатията, когато детето ми беше 2-3-годишно и разви тежък алергичен ринит, който лекувахме при известен столичен алерголог, разбира се, с ефект, но за сметка на доста странични ефекти от провежданото лечение. И тъй като тези странични ефекти се изразяваха в сънливост, силна уморяемост, чести болки в корема, аз се принудих да търся друг вариант на лечение.
Тогава съвсем случайно попаднах на интервю по телевизията с мой колега, когото познавах отреди това, в което той твърдеше, че много добре повлиява алергични състояния с помощта на хомеопатията. Свързах се с него, просто защото го познавах и му имах доверие. Към онзи момент все още се отнасях с известен скептицизъм към хомеопатията, както повечето лекари, които не са се сблъсквали с тази методика и не са я използвали. Оказа се всъщност, че в рамките на шест месеца той успя така да повлияе състоянието на детето, че спряхме всички конвенционални медикаменти. Детето ми оздравя и тогава реших и аз да изучавам този метод.
- Бихте ли обяснили в какво се изразява клиничната хомеопатия?
- Клиничната хомеопатия е метод на лечение, който е изключително мек и който може в някои състояния да бъде алтернатива, а в други допълваща терапия към конвенционалното лечение. Клиничната хомеопатия се прилага само от лекари. Тя не противопоставя метода хомеопатия на методите, използвани от конвенционалната медицина. А напротив, цели подбор на най-подходящия подход към пациента за конкретното състояние, който може да бъде само хомеопатичен или конвенционален, съчетан с хомеопатичен. А в някои ситуации - чисто конвенционален. Например при остър апендицит ще търсим оперативно разрешаване на проблема.
Д-р Райна Томова
- Можете ли да посочите при кои ситуации конвенционалната и хомеопатичната медицина намират пресечни точки? И това дава своя положителен ефект?
- В много ситуации намират съвместно приложение. Веднага ви давам пример с онкологичните заболявания, които са за съжаление бичът на нашето съвремие. Терапията на самото онкологично заболяване е категорично конвенционална. Но с помощта на хомеопатията в голяма степен се обират страничните ефекти на конвенционалната терапия, което дава друго качество на живот на болния. По същия начин, когато става въпрос да кажем за лека форма на бронхиална астма, тя може да бъде лекувана само с хомеопатия. Но когато става въпрос за средно тежки и тежки форми на бронхиална астма, те се лекуват по конвенционалния начин, като хомеопатията допълва лечението. Дори има проследяване с обективни методи, включително и такива, правени в България, които показват, че съчетаването на конвенционалната терапия с хомеопатичното лечение всъщност намалява имуноалергичното възпаление. Т.е., тези пациенти имат полза от хомеопатичното лечение дори и на фона на своето конвенционално. Така че има много такива ситуации, които мога да ви изброя.
- Д-р Томова, а кои случаи от вашата практика са ви направили силно впечатление? В смисъл, доказали са необходимостта от съчетаване на хомеопатия и конвенционална терапия?
- Много са. Но за да разберете конкретните случаи на мои пациенти, може би трябва да отбележа къде хомеопатията има своето приложение. Първо, тя е приложима при текущи заболявания, където не се изисква да бъдем непременно агресивни. И където можем да подпомогнем оздравителния процес на пациент само с хомеопатия, без да го поставим в риск. Много са тези състояния. В този сезон острите вирусни инфекции прекрасно се лекуват с помощта на хомеопатията.
Разбира се, когато има усложнения при някой пациент, като бронхит или пневмония, тогава се налага добавяне и на антибиотична терапия.
Хомеопатията е приложима и при рецидивиращи инфекции: било чести цистити и синузити. В острите състояния те изискват антибиотично лечение, но силата на хомеопатията е в това, че разрежда възникването на рецидивите.
След това - има изключително благоприятен ефект при алергични състояния. Както и при различни състояния, които са провокирани от стресовия ни начин на живот, при тревожни разстройства, при нарушения на съня.
Изобщо - доста широко поле на действие има клиничната хомеопатия. Сега се сещам за една пациентка, за която си мислех, че няма да мога да помогна с хомеопатия. Тя беше на тройна конвенционална терапия за тревожно депресивно състояние, лекувана от виден психиатър. Дойде при мен, защото въпреки тази тройна комбинация от медикаменти, тя продължаваше да чувства тревога, да не се чувства щастлива. Започнахме хомеопатично лечение на фона на конвенционалната терапия. Когато тя се почувства добре, под контрола на нейния психиатър и на фона на хомеопатичното лечение, постепенно, един по един, бяха изключени всички конвенционални медикаменти, които тя приемаше вече може би десетина години.
Така че ето един казус, при който аз самата се съмнявах, че поради давността на проблема и неговата дълбочина, може би няма да успеем да се справим с хомеопатична терапия. Но ето че практиката ме опроверга. Друго, което пропуснах да кажа, е, че хомеопатията може да ни помогне да си възвърнем хормоналното равновесие при всякакви хормонални нарушения, които не са тежки: при предменструален синдром; може да бъде полезна при инсулинова резистентност, разбира се, не ви говоря вече за разгърнат диабет. Клиничната хомеопатия може да бъде полезна при диабет втори тип. По принцип диабетът не се лекува пряко с хомеопатия. Но можем с нейна помощ да профилактираме най-често срещаните усложнения при диабета. Например проблемите с малките кръвоносни съдове, които водят след това до множество други усложнения - с очите, с оросяването на крайниците, с бъбреците и т.н. Ето ви още една пресечна точка, където ние не сме основна терапия, но сме успешно допълнение, което подобрява качеството на живот на пациента и отлага усложненията.
- Моля ви да поговорим за приложението и ефекта от клиничната хомеопатия при децата.
- Огромна част от практиката ми са често боледуващи деца, които допреди обръщането им към лекар хомеопат са приемали несметно количество антибиотици. Нещо, което се разрешава като проблем след започването на работа с квалифициран лекар хомеопат. Разбира се, децата не могат да спрат да боледуват. Да боледуваш, е нещо нормално, така нашата имунна система бива обучавана. Но целта на хомеопатичното лечение е това боледуване да протича по-леко. Изписването на антибиотици да се случва по-скоро като изключение, отколкото като правило при тези деца и, разбира се, да се разреди честотата на болестните епизоди. А иначе хомеопатията е приложима от възраст нула. Ние я използваме при много бебешки неразположения: никнене на зъбки, колики, склонност към запек и всякакви подобни детски неразположения могат да бъдат лекувани чудесно с хомеопатия. Няма никакви противопоказания за приложение на хомеопатията в която и да е възраст и при каквото и да е състояние. Например при бременни жени хомеопатията намира широко приложение за облекчаване на симптоми, свързани с нормално протичащата бременност - като гадене, повръщане, склонност към поява на гъбички, на разширени вени, хемороиди и т.н., и т.н.
Яна БОЯДЖИЕВА
