Психичните заболявания са състояния, които засягат мисленето, чувствата и поведението, а тревожно-депресивните разстройства са сред най-често срещаните.
Те се характеризират с комбинация от силна тревога и депресия (тъга, умора, промени в апетита и съня), водят до значителни затруднения в ежедневието.
Изискват професионална помощ за лечение и управление. Тези разстройства често се припокриват и влияят върху социалното функциониране и качеството на живот.
Как невронауката обяснява такива състояния бе една от темите на онлайн форум, организиран от Академия Хармонисимо, а по нея разяснения даде д-р Тодор Кунчев.
Визитка♦ Д-р Тодор Кунчев завършва Медицински университет София през 2013 г. През 2018 г. защитава докторска степен с дисертация на тема „Когнитивни и поведенчески нарушения при пациенти с множествена склероза“. Придобива специалност по неврология през 2019 г. Д-р Кунчев работи като невролог в Клиника по нервни болести към УМБАЛ Александровска от 2014 до 2020. Асистент е в Катедра по неврология към Медицински университет София с обучение на студенти от 2019 до 2020. От 2020 до 2021 е част от екипа в Клиника по неврология на УМБАЛ Софиямед и асистент по неврология в СУ „Св. Климент Охридски“. В момента практикува в МЦ „Невровита“. |
- Д-р Кунчев, как невронауката обяснява тревожно-депресивните състояния?
- Не може да кажем, че познаваме напълно механизма на тревожно-депресивните състояния. Но най-много информация ни дават функционалните изследвания на нервната система. Отдавна медицината използва образни изследвания на структурата на мозъка – скенер и магнитен резонанс. Те обаче не показват какво се случва функционално в него – какво в момента работи и какво не. Когато започнахме да изследваме мозъка с функционален магнитен резонанс, вече виждаме коя част от мозъка е активна в момента. Подобна информация ни дава и мозъчната сцинтиграфия, и ПЕТ-скенер на мозъка.
Тези образни методи обаче се използват за жалост само за целите на научни изследвания и не са навлезли в клиничната практика. Все пак функционалните образни методи движат науката напред и на тази база може да интерпретираме по-добре това, което споделят за страданието си нашите пациенти. Функционалният магнитен резонанс разкрива огромната разлика между мозъка на човек в добро ментално здраве и на изключително тревожен и депресиран човек. Чрез префронталната кора – предната част на мозъка – ние планираме дейността си. Точно тази зона на мозъка страда и не функционира добре, когато човек е в тежко тревожно-депресивно състояние.
- Кои зони на мозъка са по-активни при тревожно-депресивно състояние?
- По-активни са най-рано формиралите се исторически части на мозъка – лимбичната система, отговаряща за първичните инстинктивни действия, които се наблюдават и при най-низшите бозайници. Лимбичната система отговаря за емоциите и за първичното поведение на животните. Амигдалата като част от тази система е доказано с повишена активност по време на тревожно разстройство.
Това са основни мозъчни центрове, върху които с еволюцията на човека са се насложили по-висши центрове, които са започнали да ги контролират но не изцяло. Така че най-старите мозъчни центрове продължават да доминират при определянето на нашето поведение, тоест продължава да ни водят първични инстинкти. При един тревожно-депресивен пациент наистина се променя активността на мозъка. По-активната невронна мрежа в този момент е новосъздадена, имаме нова патологична доминанта.
Д-р Тодор Кунчев
Това означава, че в развитието на депресивното разстройство сме създали нови невронни пътища, които са започнали да доминират нашите мисли и поведение. Тук ще влезем в темата за невропластичността. Тя е възможността на нашия мозък постоянно да създава нови невронни връзки. Невропластичността е нещо естествено, което ни дава възможност да се адаптираме към средата, да придобием нови умения, да учим. Но за жалост невропластичността стои и в основата и на тревожно-депресивните разстройства.
Когато например някаква негативна мисъл не дава мира на един тревожен човек, невронната мрежа, която генерира тази мисъл, става все по-активна и създаденият нов невронен път става все по-лесен за използване. Ако човек се отдаде съзнателно на негативните мисли и им отделя много време, това води постепенно до тревожно-депресивно разстройство. И ако не се прекъсне навреме, тази невронна мрежа може да започне да доминира и тревожността да се влоши. Но пък разбирането за механизма на тревожността ни дава и методи, чрез които да помогнем на пациенти с тревожно-депресивни разстройства.
- Как хроничният стрес се отразява на мозъчната функция?
- Стресът променя количеството на невромедиаторите в мозъка, на молекулите, които свързват отделните нервни клетки (серотонин, норадреналин, допамин и много други). Настъпва дисбаланс между тях, който е в основата на това една невронна верига да стане по-активна или по-слабо активна. Така че дисбалансът в количеството на невромедиаторите дава началото на процеса на развитие на всяко психично разстройство. В разговор с пациента можем да установим доста успешно този дисбаланс. С насочени въпроси разбираме кой от невромедиаторите е с най-малко количество. Това има отношение към избора на медикамент, ако се предприеме медикаментозно лечение.
- Как сънят влияе на мозъка и на психичното ни здраве?
- Влиянието му е основополагащо. Сънят е един от най-важните фактори за поддържане на менталното здраве. Дълбоката фаза на съня ни осигурява рециклиране (възстановяване) на мозъчните ресурси. В хода на нашата активност през деня невромедиаторите се изчерпват, но чрез съня ние си възстановяваме количеството на невромедиаторите, за да може на сутринта да сме отново активни. РЕМ-сънят (активната фаза на съня) пък прехвърля събитията, през които сме преминали през деня, към дългосрочни знания, консолидира ги с тях. Това стои в основата на ученето и на придобиването на нови умения
Ако е нарушена архитектониката на съня, ако съотношението между дълбокия сън и РЕМ-съня е лошо и разпокъсано, страда и мозъкът. При липса на достатъчно сън няма да разполагаме с необходимото количество невромедиатори през деня, а от друга страна, ученето ни няма да е ефективно, ще страда способността ни за концентрация, за поддържане на внимание и др. Колкото по-лошо е качеството на съня ни и колкото по-малко време отделяме за сън, толкова се влошава и психичната дейност.
- Какви са най-честите нарушения на съня, които са свързани с тревожност и депресия?
- Нарушено заспиване, често събуждане през нощта, събуждане много рано (в 3 или 4 ч) с невъзможност да се заспи отново. Това е класическото описание на едно безсъние. Много по-рядко се среща хиперсомнията – постоянна сънливост и твърде много сън. Тя е особеност само на някои депресивни състояния. Повечето депресии обаче вървят с безсъние. Но тези неща са много индивидуални. Сънят е едно от уязвимите звена и често се уврежда при психични заболявания. Впрочем хроничното възпаление, което създава всяко автоимунно заболяване, в един момент се отразява на мозъка, намалява количеството на невромедиаторите и ги дисбалансира, което, от своя страна, се отразява на качеството на съня.
- Как разбирате във вашата клинична практика, че пациентът е в тревожно-депресивно състояние?
- Това изисква опит и обигран слух – да чуеш, че някой вика за помощ, без реално да го прави. Защото все още менталните заболявания са стигма в обществото, източник на срам и малко хора са склонни да търсят помощ. Такъв човек може да маскира първоначалните си оплаквания с нещо друго и тук е ролята на специалиста да го усети и да насочи разговора към менталното здраве, за да разбере какъв точно е проблемът. Нужен е качествен човешки контакт, емпатия. Ако говорим за скрининг, да – има скали за нива на тревожност и депресия и за всеки аспект на психичното здраве. Истината обаче е, че тези скали не се използват активно в клиничната практика. Обикновено се прилагат за следене на ефекта от терапия. Това са въпросници, които пациентът попълва, а на всеки отговор се полага определена точкова стойност, по която се регистрират нивата на тревожност и депресия.
Мара КАЛЧЕВА
