Къде е границата между разумния залог и пристрастеността? Колко е трудно пристрастеният към игрите с печалба да признае зависимостта си и какво му коства освобождаването от нея, обяснява психиатърът д-р Валя Георгиева.
♦ Един от малкото специалисти в България в областта на психиатрията на зависимостите, д-р Валя Георгиева, е възпитаник на Медицинската академия в София. От дипломирането си през 1995 г. работи в областта на психиатрията. Има придобита специалност „Психиатрия“.
♦ От 1996 г. до 2004 г. работи в „Национален център по наркомании“ в София, а от 2005 г. до 2018 г. практикува в Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм в София. От 2018 г. и в момента работи в частния си кабинет
♦ Сертифицирана е от Калифорнийския университет в Сан Диего в САЩ, Департамента по психиатрия към Университета на Пиза в Италия, както и от „Кетеа“ - Гърция и „Българската асоциация по когнитивно-поведенческа терапия“.
♦ Д-р Георгиева лекува както заболявания, свързани със зависимостта към психоактивни вещества, така и все по-разрастващите се зависимости към хазарт и медикаменти.
- Д-р Георгиева, кога говорим за зависимост от хазарта?
- Зависимостта от хазарт е психично и поведенческо разстройство. То се отнася към групата на разстройствата на навиците и влеченията, характеризиращи се с чести, повтарящи се епизоди на игра (залагане), които преобладават, доминират за сметка на професионалните, социалните и семейните отговорности и ангажименти. При хора, страдащи от това заболяване, подтикът, импулсът към залагане, е силно изразен и контролът върху поведението се губи. Може да се каже, че при стресогенни житейски събития това състояние се изостря още повече.
- Това болестно състояние ли е?
- Да, защото става въпрос за хронично-рецидивиращо заболяване. Както казах, то се изразява с непреодолим импулс към залагане (хазарт), загуба на контрол върху поведението и силно изразена психична зависимост.
Поведението е фокусирано върху “тук и сега“ , като се игнорират последствията от него върху развитието на личността. Зависимите все повече отделят време за игра (залагане) за сметка на значими за човека дейности и интереси, обмислят стратегии, увеличават парите за игра. Лъжат семействата си, приятели, в работата, за да скрият задълбочаващия се проблем и хазартните си навици.
В повечето случаи губят значими връзки - работа, брак, образование заради хазарта. Вярата, че голямата печалба е въпрос на време, завладява мислите им. Опитите да се ограничи или спре играта водят до неспокойствие и раздразнителност. Изпитват чувство на вина, страх, безнадежност, в голяма част от случаите се появяват депресивни и тревожни симптоми. Зависимостта може да доведе до отчуждение, социална изолация, дезадаптивно поведение.
- Търкането на билетчета или пускането на тото зависимост ли е?
- В днешно време хазартът е лесно достъпен в различни варианти - казина, бинго, лотарийни игри, онлайн залози и др. и е начин за забавление. Това е едната страна на въпроса.
Когато обаче, залагащият започне да търси на всяка цена печалба, става нервен, когато трябва да спре играта. Лъже и пази в тайна хазартните си навици. Постоянно мисли за залози, използва хазарта, за да преодолее емоционална нестабилност или стрес, изпитва вина, не може да контролира поведението си по отношение на тази дейност. Тогава може да говорим за зависимост. Всъщност всичко зависи от нас - как ще изградим навиците си и какъв е нашият самоконтрол.
Така, че пет билетчета и/или 10 пъти тото в годината може би няма да е проблем, стига да не вложим почти цялото си състояние (финансово и материално) в това.
Д-р Валя Георгиева
- Зависимостта от хазарт по рождение ли е, или се развива с времето?
- Зависимостта е процес, който се развива бавно. Загубата на контрол и началото на зависимостта могат да настъпят години след така наречената нормална игра. Унаследяване по-скоро се отнася до алкохолната зависимост.
- Доколко зависи от обкръжението?
- Да, обкръжението също има значение и играе роля за развитието на болестта. В него могат да бъдат включени хора, употребяващи психоактивни вещества, с добро финансово състояние или внезапно придобили пари, с ниска хазартна култура и др.
- Какви са първите признаци?
- Състоянието на зависимост се развива бавно и минава доста време до появата на първите сигнали. Обикновено близките забелязват несъответствия между думи и действие на зависимия; липса на финанси при добро заплащане от работното място; изчезване на вещи; неоснователна раздразнителност и гняв; потайност; потиснатост; тревожност; безсъние; избягване на контакти с близките и др.
До момента, в който не станат ясни загубите, дълговете, заемите (включително от частни лица), кредитите.
- Свързана ли е и с други зависимости?
- Да, често се наблюдава комбинация на хазарт с алкохолна зависимост или към стимуланти (кокаин, амфетамини, крек), медикаменти, тютюнопушене. Или всички заедно.
- Може ли човек, който се лекува от алкохолна или наркотична зависимост например, да попадне в мрежите на хазартната?
- Да, това е често срещано съчетание. Когато се е развила една форма на зависимост, това може да доведе до друга, най-вече поради намаления или липсата на самоконтрол.
- Преодолимо и лечимо ли е това пристрастяване?
- Да, преодолимо е. Що се отнася до “лечимо”, трябва да уточним, че става въпрос за хронично-рецидивиращо заболяване и в смисъла на “излекуван” не можем да говорим. Както е при диабет, астма и др. хронични заболявания.
- С какво се характеризира процесът на възстановяване от хазартна зависимост?
- Възстановяването е дълъг и бавен процес. Първо човек трябва да приеме факта, че е зависим и това е заболяване (не порок) и да поиска да се лекува. Да е мотивиран за промяната и да потърси специализирана помощ, както и съдействието на близките или приятелите си. Лечението изисква придържане към определени правила, съобразени с характеристиката на болестта. Работи се успоредно с пациента и близките му (тяхното участие е задължително).
Със започването на лечението залагането категорично трябва да е спряно. През този период се провеждат редовни терапевтични срещи, работи се върху проблемното поведение, мотивацията за промяна, поставят се задачи за изпълнение от пациента и подкрепящата среда.
Пациентите с хазартна зависимост могат да се научат да живеят пълноценно, стига да са спрели да играят (залагат), т.е. да са в ремисия, както при други хронични заболявания.
- Какви методи на лечение се прилагат? Те общи ли са, или подходът при всеки е индивидуален?
- На първо място е психотерапията - когнитивно-поведенческа терапия. Възможно е включването и на медикаментозна терапия. В хода на лечението може да се прояват психични симптоми, които да се купират с медикаменти. Други форми на лечение са груповата терапия (т.нар. групи за взаимопомощ), терапевтичните общности. В хода на лечението трябва да се подходи и индивидуално към пациента - съобразено с характеровите особености, култура, образование, взаимотношения в семейството.
Зависимите се научават да живеят с определени правила, създават нови навици и това ги пази от зависимостта. Близките им - също. Пациентите постигат ремисия, което на практика означава период, през който човек е или свободен от симптомите си, или те са овладени и проявите им са относително стабилни. При дългосрочно постигната пълна ремисия, тя трудно се разграничава от практическото възстановяване. Това, за съжаление, заблуждава някои пациенти. Те решават, че всичко е зад гърба им, т.е. постигнали са “пълно излекуване” и заживяват живота си по начин, какъвто е бил преди лечението. И тогава въртележката започва от начало.
- Каква е ролята на Регистъра на уязвимите лица за предпазване на податливите към хазартна зависимост от изпадане в патологична зависимост?
- Регистърът мисля, че беше възстановен от декември 2022 г. Смятам, че това е добро решение и ще е помощ за тези, които търсят съдействие и искат да се променят. Имам пациенти, които се възползваха от тази услуга. Виждам, че контролът и ограниченията, които се налагат по този начин буквално ги освободиха от най-големия им страх - изкушението.
Мария ИВАНОВА
