Д-р Христо Иванов: Капков PCR проследява най-точно онкоболните

Д-р Христо Иванов e магистър-лекар. Завършил е МУ -  Пловдив, през 2012 г. През 2016 г. получава научно-образователна степен „доктор по генетика”. От 2015 г. е асистент, а от 2017 г. и главен асистент в Катедра „Педиатрия и медицинска генетика“ към Медицинския университет – Пловдив. 

Участва в редица международни научни проекти, като КОПО – „Как онкогенетиката предсказва и образова”, финансиран от Европейския съюз по програма „Еразъм”, както и проект на Център за компетентност - „Персонализирана иновативна медицина (ПЕРИМЕД)”, свързани с медицинската генетика и персонализираната медицина. 

Д-р Иванов е с интереси в областта на неврогенетиката, онкогенетиката, фармакогенетиката, генетика на репродукцията и прецизната медицина. Той е преминал редица сертификационни курсове: нутригеномика – генетично тестване за персонализирано хранене към организацията Dietitians of Canada, работа с дигитален дроплет и с Real-Time PCR-апарат. Д-р Иванов е член на Българското дружество по генетика и геномика на човека.

В интервюто с д-р Христо Иванов коментираме темата за последните новости, чрез които е възможно проследяване състоянието на човек, диагностициран с рак.

- Д-р Иванов, какво представлява Емулсионният капков PCR-апарат?

- Това е технология на PCR от трето поколение, която позволява абсолютно количествено мерене на дадена молекула нуклеинова киселина, независимо дали е РНК или ДНК. Най-голямо приложение този метод намира при онкологични заболявания, когато се търси количество на мутантната ДНК молекула на базата на фона на дивия тип алел. Методът е особено подходящ при изследване на туморна, свободно клетъчна ДНК при пациенти с онкологични заболявания, тъй като някои от другите методи много трудно хващат тези мутантни молекули на шумовия фон от нормалната ДНК, която наричаме с термина „див тип алел”. 

Тя се използва като норма в генетиката. Този метод всъщност ни позволява да хванем нискочестотните мутантни молекули на фона на нормата.

- В каква посока е насочено приложението на този метод?

- Той може да бъде използван за онкологични заболявания, при пренатестове, когато се изследва свободно клетъчна фетална ДНК. Тук пак говорим за свободно клетъчна такава, на фона на майчината ДНК. Като целта в случая е да отдиференцираме двата различни типове ДНК. Може да се използва и във вирусологията, но ние не работим в тази област. Като цяло това е доста по-чувствителен метод, отколкото нормалния реалтайм PCR.

- Бихте ли разказали повече за проекта „Перимед”, по който работите?

- Това е голям международен проект, по който освен в нашия университет, се работи с част от БАН и Пловдивския университет. Той се казва „Перимед”, по програмата за Центрове за компетентност, като е свързан с персонализираната медицина. Част от този проект е да създадем протоколи за клиничната практика, чиято цел е да проследяваме отговора към терапията и минималната резидуална болест при онкоболните пациенти. Тоест, дали все още има заболяване, както и съответно какъв е ефектът на назначената терапия. 

Идеята е, че когато сме установили инициираща рака мутация, тя трябва да може да бъде измерена количествено, като с течение на времето, ако назначената терапия работи, количеството на тази мутантна ДНК би трябвало да намалява. Но ако това количество не се понижава, а напротив – увеличава се, това означава, че терапията, която се използва в момента, не дава никакъв ефект и раковото образувание продължава да расте и да отделя все по-голямо количество свободно-клетъчна ДНК в периферната кръв. Но този проект е все още на ниво наука. Работим по няколко вътрешни университетски проекта и един международен такъв с фокус върху рака на гърдата, на белия дроб и на дебелото черво.

- Методът може ли да бъде използван в бъдеще като добра диагностична практика при онкологичните заболявания?

- Да, това е идеята на проекта, тъй като има определени онкологични заболявания, които са трудно достъпни за биопсия и фактически единственият начин да се оцени т.нар. генетичен пейзаж на тумора, е когато се изследва свободно клетъчната ДНК. Когато говорим за PCR, ние използваме този метод за вече известни мутации, тоест, предварително трябва да знаем коя е иницииращата тумора мутация, за да може да я измерим количествено. 

Методът, който използваме, за да установим тумор- иницииращата мутация, е секвениране от следващо поколение. При него реално първо свободно клетъчната ДНК се секвенира, за да се определи коя е иницииращата мутация на туморния процес при този пациент. Всъщност, това е метод на персонализирания подход – тази мутация ще е типична за конкретния пациент, но няма да е такава за всички останали.

Д-р Христо Иванов

- За диагностицирането на кои видове рак е най-подходящ този метод?

- Той е подходящ за всички видове рак, но с особено предимство е за тези, при които е по-трудно да бъде взета биопсия. Такъв е ракът на белия дроб, защото не при всички случаи може да бъде достигнат с биопсия. И другото предимство на метода засяга комфорта на самия пациент, защото едно е той да премине през цялата неприятна процедура, свързана с вземането на биопсия, а съвсем друго е просто да му бъде взета периферна кръв.

- Бихте ли разказали за клиничната ви практика, свързана с JAK2 мутациите? 

- Тя е насочена към оценяване количеството на мутантен товар при JAK2 мутации, свързани с филаделфия негативни миелопролиферативни неоплазии. Това са полицитемия вера, есенциална тромбоцетимия и миелофиброза. Като, общо взето, ние сме едни от малкото, не знам дали не и единствените в България, които количествено можем да определим носителството на JAK2 мутации.

- Изследването покрива ли се от НЗОК?

- Изследването за JAK2 мутации се покрива напълно от НЗОК. Изследванията по „Перимед“ са на ниво наука и пациентът не заплаща за тях, като, ако той желае да се включи в този проект, подписва информирано съгласие, че е склонен да участва в изследването.

- Какво представлява фармакогенетиката и как е свързана с дигиталната PCR-технология?

- Персонализираната медицина върви ръка за ръка с фармакогенетиката. В зависимост от това какви полиморфизми, тоест, какви промени носите във вашето ДНК, тя определя дали дадено лекарство е подходящо за вас и в каква доза. Някои от медикаментите са изключително неподходящи за хора, които носят определени генетични вариации. 

Фармакогенетиката се използва в зависимост от това, което търсите. Някои от изследванията се правят на PCR, a други – чрез метода на секвениране. Използваният метод се определя в зависимост от това дали търсите един вариант в конкретен пациент или в много различни варианти, свързани с няколко различни медикамента 

Дигиталният PСR не се използва само за фармакогенетика, дори бих казал, че за тази цел прилагаме по-скоро секвенирането и реалтайм PСR, когато търсим дали даден пациент има специфичен вариант или не, като тук количеството на този вариант не ни интересува. Причината е, че това са герминативни мутации, тоест, ние се раждаме и си отиваме с тях, като всяка наша клетка носи съответния вариант. 

Фармакогенетиката не се използва само за онкоболни пациенти. Тя е нещо, което ще навлезе в практиката вероятно при всички заболявания. На много от лекарствата, особено в САЩ, вече предписването на дозата е на базата на генотипа на дадения пациент, който ще бъде лекуван с този медикамент.

- Какво представляват молекулярно-генетичните изследвания, свързани с гените на кръвосъсирването като профилактика на съдови инциденти?

- Това са изследвания на полиморфизми, които са свързани с по-висок риск от съдови инциденти. Ако например вие носите полиморфизъм във фактор 2 или 5, рискът за съдов инцидент е в пъти по-висок от този на общата популация.

Тези изследвания се използват и при някои бременни жени, защото част от мутациите се асоциират и с повишен риск от спонтанни аборти. Като при фактор 2 и 5 мутации, ако има и фамилна анамнеза за съдови инциденти в семейството – от братя и сестри, майки и бащи, или има анамнеза за претърпян съдов инцидент, Американската асоциация по акушерство и гинекология предлага профилактика с нискомолекулярен хепарин по време на бременността в ниски дози. Но това е в случаите, когато има мутация и анамнеза за такъв съдов инцидент.

- А посочените от вас мутации с кои видове заболявания са свързани?

- Тези мутации са свързани със съдови инциденти, като белодробна тромбоемболия. Има и проучвания, които ги свързват със сърдечносъдови заболявания, но те са предразполагащ фактор. Дори и да имате тези мутации, това не означава на 100%, че ще ви се случи нещо.

Деляна УЗУНОВА