Много нови лекарствени терапии, които пациентите в повечето европейски държави получават по Здравна каса, може да останат недостъпни за българите и през 2018 г., предупредиха от Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Причината е мораториум върху заплащането им от Националната здравноосигурителна каса през 2018 г., приет от Надзорния съвет на НЗОК. Решението трябва да бъде прието и от парламента. Сред новите терапии, които мораториумът ще засегне, има такива, които вече са препоръчани за заплащане на базата на оценка на здравните технологии и за които са сключени договори за отстъпки с изгодни за НЗОК условия. Ето как коментира казуса председателят на ARPharM Деян Денев за в. “Доктор”.

- Г-н Денев, кои пациенти ще бъдат засегнати от мораториума върху заплащане на новите лекарства?
- Това са пациенти с онкологични, респираторни, някои редки заболявания и много други. Те няма да получат достъп до нови терапии през 2018 г., независимо че повечето от тях вече са оценени като нужни на българските пациенти на базата на оценката на здравните технологии и са препоръчани за реимбурсация от Здравната каса. За някои от лекарствата вече има и сключени договори за отстъпки с изгодни за Касата условия. Терапиите са или животоспасяващи, или са за заболявания, за които до момента не е имало лечение, а има и терапии, които са по-изгодни, отколкото тези, които Касата заплаща в момента.  


Деян Денев 

- Смятате ли, че ако го няма мораториума, НЗОК ще увеличи разходите си за лекарства?
- Със сигурност мораториумът няма да доведе до намаляване на разходите за лекарства. Обикновено в първите години от включването им за реимбурсации новите терапии не генерират твърде големи разходи. Въпросът тук е системата да бъде управлявана, да се отсяват терапиите, които са нужни на българските пациенти от тези, които не са, на базата на оценка на здравните технологии. А след това Касата може да преговаря и да постигне най-изгодните за България условия. Съществува такава нормативна база. Само въпрос на желание и компетентност от страна на институциите е да го правят. Въвеждането на мораториума означава на практика отказ да се управлява системата. 

- Шефът на Касата - проф. Камен Плочев, обясни мораториума с тежкия недостиг в бюджета на НЗОК.
- Много странно звучи изказването на проф. Плочев на фона на широко рекламираното увеличение на бюджета на Касата с 400 млн. лева. Точно защото Касата има ограничен финансов ресурс, фармацевтичните компании дават всяка година значителни по размер компенсации на разходите за лекарства. Тази година са 130 милиона лева. Догодина самата Каса планира да събере 160 милиона лева от отстъпки за лекарства. Ако тези големи отстъпки не могат да помогнат за въвеждането на новите терапии, оценени като нужни на българските пациенти и разрешени за употреба в Европа, тогава отстъпките са безсмислени.   

ЧАКАНИТЕ ЛЕКАРСТВА

• Obinutuzumab и Venetoclax за лечение на хронична лимфоцитна левкемия (ХЛЛ), раково заболяване на кръвта и костния мозък. 
• Nintedanib и Pirfenidone за лечение на идиопатичната белодробна фиброза, рядко, фатално, прогресиращо белодробно заболяване. В момента НЗОК не осигурява лечение.
• Blinatumomab за лечение на остра лимфобластна левкемия, която е рядко и фатално злокачествено заболяване.
• Tofacitinib за лечение на възрастни пациенти с умерено тежък до тежък активен ревматоиден артрит, които са имали недостатъчен отговор или непоносимост към предходно лечение. 
• Palbociclib е първият, получил одобрение от Европейската медицинска агенция, нов клас медикамент за лечение на хормонално позитивен метастатичен рак на млечната жлеза.
• Carfilzomib в комбинация с дексаметазон за лечение на пациенти с рецидивиращ или рефрактерен мултиплен миелом. 
• Trametinib в комбинация с дабрафениб за лечение на възрастни пациенти с неоперабилен или метастазирал меланом с BRAF V600 мутация.
 • Pasireotid LAR за лечение на възрастни пациенти с акромегалия при неоперабилни възрастни пациенти.
• Everolimus за лечение на възрастни пациенти с бъбречен ангиомиолипом и за лечение на субепендимални гигантоклетъчни астроцитоми, асоциирани с комплекса туберозна склероза. 
• Mepolizumab за лечение на тежка астма.
• Оsimertinib за лечение на недребноклетъчен рак на белия дроб.

Елена Георгиева: Ако ни откажат лекарството в България, отиваме в чужбина

Елена Георгиева живее със заболяването хронична лимфоцитна левкемия. Като представител на Българското сдружение лимфом я помолихме да коментира спирането на достъп до нови лекарства през 2018 г., включително и за нейното заболяване.

- Г-жо Георгиева, през какви терапии сте минали досега?
- Аз съм най-младият жив пациент с хронична лимфоцитна левкемия. Родена съм през 1980 г. Моето заболяване е характерно за по-възрастни хора, но все повече пада възрастовата граница. Бях на 30 г., когато ми откриха заболяването. При него максимално дълго време може да не се прилага терапия. Но аз попаднах на лекар, който прибързано ме пусна на възможно най-остарялата терапия, и оттам ми тръгнаха проблемите. Вместо да потискаме левкемията, ние я развихме. Но после попаднах на лекари в Хематологията в кв. “Дървеница”. Минала съм през всички лекарства от първа линия на лечение. От една година съм с инхибитор от втора линия на лечение и се надявам да издържа дълго време с него - 2 до 5 години. Гласуваха това лекарство да се ползва от лимитиран брой пациенти, защото наистина е много скъпо. 

- Очаквате ли медикамента, който е спрян с мораториума на НЗОК?
- Бях на семинар в Мадрид по повод представянето на въпросния медикамент. Възможностите му са много добри, защото до шест месеца може да вкара болния в пълна ремисия. В крайна сметка това лекарство е част от терапията, приета официално в ЕС, а ние като граждани на страна членка трябва да имаме достъп до него и в собствената си държава. Всички говорят, че не трябва да се лекуваме в чужбина, че терапиите са достъпни и в България. Въпросният медикамент не трябва да се изписва за масова употреба, но е нужно да го има на разположение за тежки случаи, за млади пациенти като мен, които не се повлияват от първа линия лекарства, от стандартните медикаменти. Ние, пациентите, за които е подходящо новото лекарство, не сме толкова много. Но ако няма достъп до него, лекарите се виждат в чудо. Тогава повтаряме химиотерапията от първа линия на лечение, която в повечето случаи не дава никакъв резултат. При всички положения ние търсим начини да се лекуваме и ако не стане в България, ще се случи в чужбина. Здравната каса обаче пак е задължена да плати за това лечение. 

- Излиза, че Здравната каса няма да спести пари от мораториума, защото ще отидете да се лекувате в чужбина?
- Да. Тя е задължена да плати не само за лечението в чужбина, но и за старите терапии, които струват не по-малко от новите. По този начин НЗОК не спестява пари, а утежнява здравословното състояние на пациентите и ограничава възможностите на лекаря да лекува адекватно, а парите отиват на вятъра. 
Видях списъка с новите лекарства, за които няма да има достъп от догодина, и се убедих, че това са терапии за болести, за които няма друго лечение. Не могат да лишат хората от тези терапии, защото без тях състоянието им ще се влоши. 
Пари не се спестяват по този начин. Надявам се, че новият министър икономист ще разбере това възможно най-бързо. Ако не се лекувам адекватно, моята алтернатива е трансплантация, а тя струва милиони. 

Мара КАЛЧЕВА