Дишането – постоянно пишем колко е важно за здравето ни да дишаме правилно. Доказано е, че днешните хора не дишаме пълноценно, а използваме едва 20-30% от капацитета на белите си дробове. Това води до влошено функциониране на всички органи в тялото ни. Освен това е доказано, че, дишайки дълбоко, ускоряваме метаболизма си и можем да се справим по-лесно с килограмите си в повече.
Същото твърди и гуруто по отслабването, последовател на Шри Чинмой, йога и автор на Методика за здраве, подмладяване и дълголетие – Иван Гарабитов. Ето неговите съвети за това как да дишаме правилно.
Лечебно дишане
Преди да се учим на лечебно дишане, трябва да си изясним как дишаме обикновено. Обърнете внимание на следните неща:
Шумно или безшумно е вашето дишане? Грубо или плавно? Плитко или дълбоко? С горната част на гърдите ли дишате или по-дълбоко? Движи ли се диафрагмата когато дишате? Бързо или бавно дишате? Една и съща ли е продължителността на вдишването и издишването? Има ли пауза между два цикъла? Как дишате - през носа или през устата?
Здравословното дишане трябва да бъде през носа, бавно, дълбоко и безшумно (освен в случаите, когато това е част от упражнение). Това изисква спокоен ум. С помощта на начина на дишане ние можем да окажем въздействие както на тялото, така и на ума. Както сами сте забелязали, емоционалното ни състояние бележи начина, по който дишаме. Когато сме ядосани, правим кратки, бързи дишания с корема. Ако сме разтревожени, дишаме бързо и накъсано и с горната част на гърдите. Когато сме щастливи, вдишваме и издишваме бавно, продължително и дълбоко.
Как да релаксирате дишането?
В началото се стремете да дишате по-продължително и дълбоко, за да може тялото да получи повече кислород. Дишайте равномерно, като продължителността на вдишването трябва да бъде равна на продължителността на издишването. За да създадете ритъм в ума си, просто си бройте наум, раз, два, три, четири при вдишване и раз, два, три, четири при издишване, без да правите паузи между двата процеса. Опитайте се да дишате надолу към диафрагмата, вместо да разширявате гърдите или корема.
Докато вдишвате, отпуснете гърдите и не дръжте мускулите напрегнати. Когато издишате, релаксирайте диафрагмата. Това е началото на дълбокото дишане. Когато го овладеете, ще можете много бързо да се ободрите, ако сте уморени, защото то е най-бързият и лесен начин за това. Освен това дълбокото дишане ще използваме и при навлизане в медитация.
В източната медицина това дишане е основен начин за възстановяване на пациенти, приковани към леглото. Ако не сте в състояние да правите някакви физически упражнения, достатъчно е да изпълнявате дълбоко дишане три пъти на ден, по 20-30 минути. При всяко вдишване се произнася наум думата „спокойно”, а при издишване „релаксиран”.
Лечебен звук на белите дробове
Лечебният звук на белите дробове е С-С-С-С-С-С-С-С, произнесен нежно, тихо и бавно. Той се изпълнява само при издишване. Чрез него се въздейства на фасцията (плеврата), тъкан, която обвива белия дроб като плик. Когато тя загуби еластичност, може да доведе до притискане и прегряване на белия дроб.
Указания за изпълнение
1. Това упражнение се прави седнали на стол. Ръцете са в скута ви, с длани, обърнати нагоре.
2. Насочете вниманието си към белите дробове. Опитайте се да ги почувствате вътре във вас.
3. Поемете дълбоко въздух, като си броите наум от едно до четири. Без да се насилвате в началото, се опитайте да включите при вдишването и диафрагмата, като оставите гърдите отпуснати и релаксирани.
4. Докато вдишвате, вдигнете ръце с длани обърнати нагоре. Когато стигнат до нивото на очите, трябва да завъртите дланите така, че да останат обърнати нагоре, като продължавате да ги вдигате нагоре по посока над главата. Дръжте лактите закръглени (прибрани).
5. Очите трябва да следят движението на ръцете, докато ги издигате над главата.
6. Затворете устата така, че зъбите да се допрат леко. Устните остават леко отворени, а по време на издишването ъгълчетата трябва да са леко дръпнати назад.
Върхът на езика трябва да се докосва до долните венци, точно под долните предни зъби. Позволете на издишания от нас въздух да излиза между зъбите.
7. Когато издишвате, произнасяйте много нежно звука С-С-С-С-С-С-С-С, като броите мислено до четири.
Когато добиете повече опит, произнасяйте звука, без да се чува (безгласно). Ако го направите достатъчно безмълвно, звукът ще започне да вибрира в белите ви дробове.
8. Докато издишвате, си представете как фасцията (плеврата) отделя топлина.
9. Представете си, че белите ви дробове са окъпани със светлина на бял металик. Това е цветът на елемента Метал. Изхвърлете всички болестотворни енергии, тъгата, унинието или скръбта.
10. След като свършите с издишването, бавно спуснете ръцете в скута.
11. Починете си и направете едно-две обикновени дишания.
12. Поемете още веднъж дълбоко въздух.
Повторете процедурата най-малко три до шест пъти на занимание.
Коремно дишане
Коремното дишане е модифицирано дълбоко дишане. Когато го изпълняваме, ние релаксираме и отпускаме гърдите и гръдната кост, карайки диафрагмата да се отпусне. Когато тя се спуска, упражнява натиск върху органите под нея, особено върху надбъбречните жлези, които са разположени върху горния край на бъбреците, като ги притиска надолу. Когато издишваме, коремът се свива навътре и изтласква органите и диафрагмата нагоре. Оттук и името коремно дишане.
Наред с осигуряването на повече пространство за дишане на белите дробове и с упражняването на диафрагмата коремното дишане извършва и нежен масаж на жизнените органи и на корема.
Потъването на гърдите и на гръдната кост притиска тимусната жлеза, разположена под гръдната кост, която е най-важната жлеза за подмладяването. С напредване на възрастта тимусната жлеза се свива и от размерите на свежа праскова се смалява до размерите на съсухрена костилка. Активизирането и възстановяването на тимусната жлеза е най-голямото предизвикателство, което трябва да приемем.
Коремното дишане е начинът, по който дишат новородените. С течение на времето, много хора придобиват нови дихателни навици и остаряват само с гръдното дишане.
След раждането и през цялото детство в корема има по-голямо налягане от енергията Ци, отколкото в белите дробове. Така на белите дробове не се налага да работят усилено, за да вкарат въздух в тялото. Налягането от енергията Ци в корема върши по-голямата част от тази работа.
С възрастта обаче доминация на нашето осъзнаване взема емоционалният ум и без да се научим да поддържаме нашето естествено вътрешно налягане от Ци, изгубваме своята способност за естествено коремно дишане. С други думи, нашите вътрешности отслабват. Дишането с белите дробове, само в областта на гърдите, е енергийно недостатъчно. При него обикновено дишаме с една трета от техния обем. Употребяваме повече енергия, отколкото създаваме. Когато вдишваме, използваме белите дробове и гръдните мускули за разширяване на гръдния кош на горната една трета на белите дробове. Когато издишваме, като че ли се сплескваме навътре.
Чрез коремното дишане увеличаваме вътрешното налягане на нашата енергия Ци и укрепваме вътрешните органи, особено бъбреците. Те са сред най-важните телесни органи. Тяхната функция е да филтрират отработените материали от кръвта. От бъбреците зависят нашето здраве и дълголетие. Те са склад на нашата първична основна енергия (есенция), която се превръща в енергията на вътрешните органи (енергията Ци). Колкото по-дълго запазим първичната есенция, толкова по-дълго ще живеем.
Указания за коремно дишане
1. Издишайте и приберете корема и стомаха към гръбначния стълб.
2. Отпуснете и релаксирайте гърдите и гръдната кост. Не използвайте сила. Достатъчно е да усетите леко дръпване или сплескване на гърдите.
3. Бавно вдишайте през носа. Опитайте се, докато го правите, да запазите гърдите и стомаха плоски.
4. Напълнете белите дробове с въздух. Дишайте надолу към диафрагмата и усетете, че тя упражнява натиск надолу.
5. Докато вдишвате, коремът се разширява на всички страни (не само напред) като плажна топка. Гърдите и областта на стомаха над пъпа се разширяват съвсем малко или изобщо не се разширяват.
6. Когато достигнете пълния си капацитет, без да се пресилвате, бавно издишайте, свивайки корема, като прилагате съвсем слаба мускулна сила и релаксирайте диафрагмата.
7. Вдишването и издишването трябва да са бавни, без прекъсване, с еднаква продължителност, колкото може по-безшумно. Целта е то да стане недоловимо.
8. В началото изпълнете поне 3 цикъла дишания (вдишване/издишване). Стремежът е те да станат 9 и повече за всяко занимание.
Маргарита БЛАГОЕВА
