Статия с водещи автори доц. д-р Еленко Попов - уролог в Клиниката по урология и андрология и д-р Георги Димитров - онколог в Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ”, беше публикувана в престижното научно списание Cancers, с импакт фактор 4,5 (Q1 (Oncology). Сред авторите са също акад. проф. д-р Чавдар Славов (началник на Клиниката по урология и андрология) и онколога д-р Радослав Мандалджиев.
В публикацията лекарите предлагат нови начини за прогнозиране на ефективността на различни типове лечения за всеки конкретен пациент при рак на пикочния мехур. Статията разглежда най-новите изследвания върху специфични туморни маркери, известни като молекулярни биомаркери, които могат да помогнат на специалистите да предвидят как ракът на пациента ще реагира на определено лечение.
Това е поредната съвместна публикация на двамата лекари в престижно международно издание, с която демонстрират мултидисциплинарен подход към лечението на пациентите с онкологични заболявания в УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ”. Преди половин година тяхна статия, посветена на рака на простатната жлеза, беше публикувана в едно от най-реномираните научни списания в света - International Journal of Molecular Sciences.
За рака на пикочния мехур, симптомите и начините за диагностика, както и за новото изследване за ролята на молекулярните биомаркери в лечението на това заболяване, разговаряме с доц. д-р Еленко Попов, д.м.
Визитка♦ Доц. д-р Еленко Попов, д.м., е част от екипа специалисти към Клиниката по урология и андрология на УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ”, гр. София. ♦ През 2002 г. доц. д-р Попов завършва МУ-София, специалност “Медицина” с отличие. През май 2009 г. добива статут на специалист по урология. Успешно преминава писмената част на EBU изпита през септември 2008 г., а през май защитава титлата Fellow of European Board of Urology. Придобива научнообразователна степен “доктор по медицина“ през май 2013 г. Темата на докторантурата му е: “Диагностична и прогностична роля на туморните маркери при аденокарцином на простатата“. ♦ От 2004 до 2014 г. работи в Клиниката по урология към Александровска болница, последователно като специализант, докторант и асистент по урология. ♦ От 2014 до 2020 г. работи в Отделението по урология в МБАЛ “Токуда“, с основен обем на дейност - ендоурология (пълен обем процедури при бъбречно-каменна болест, трансуретрална хирургия), функционална урология (свръхактивен пикочен мехур, интерстициален цистит, проблеми на инконтиненцията, уродинамика), реконструктивна урология (уретропластики и хипоспадии). ♦ Преминал е неколкократни специализации във Великобритания при проф. N. Buchholz, Royal London Hospital. ♦ Oсновните му интереси и професионален опит са в областта на урологията - простатен аденокарцином, ендоурология, реконструктивна урология, проблеми на инконтиненцията. ♦ Има множество публикации по тези въпроси в международни списания, както и в национални специализирани медицински издания. Множество участия на национални и международни симпозиуми. |
- Доц. Попов, защо ракът на пикочния мехур се определя като предизвикателство по отношение на лечението му в съвременната урология?
- Карциномът на пикочния мехур е едно от най-честите злокачествени заболявания в урологията и категорично най-ресурсоемкото. Предизвикателствата при него са няколко: липсата на надежден и общодостъпен профилактичен уринен или кръвен маркер с цел скрининг, ранно откриване и профилактика (както е например ПСА при карцинома на простата); биологичната му прогресия е свързана с постоянни рецидиви на нови места по лигавицата на пикочния мехур; лечението на напредналите стадии на пикочния мехур (мускулно-инвазивен и на по-късен етъп метастатичен) са силно инвалидизиращи и свързани със значителна болестност, като по отношение на резултата още има какво да се желае
- В съвместна публикация с онколога д-р Георги Димитров в престижното списание Cancers предлагате нови начини за прогнозиране на ефективността на различни типове лечения за всеки конкретен пациент при рак на пикочния мехур. Разкажете ни повече за най-важните аспекти от прилагането на този метод в практиката. Какво ви помага да реализирате такава прогноза?
- Тази статия е израз на два от най-важните аспекти в съвременната онкология – нуждата от мултидисциплинарно сътрудничество между специалисти с различни профили и от друга страна – персонализираната медицина, която цели да индивидуализира подхода при всеки пациент, спрямо неговите специфични характеристики. Самата статия е обзор на приложението на едни от най-съвременните медикаменти при напреднал рак на пикочния мехур, област в която все още има много какво да се търси. Тези медикаменти са достъпни и в България от началото на 2024 г., а обект на нашите проучвания е зависимостта на успеха от приложението им от наличието на мутации в определени гени
- Какво представлява таргетната терапия при рака на пикочния мехур? Различава ли се при отделните пациенти?
- Таргетната терапия е директно насочена към определени молекули и гени, за които се знае, че са променени при конкретни видове рак и са изследвани при съответния пациент. По този начин се намалява още повече токсичността на терапията по отношение на здравите тъкани. Българската дума, която отговаря най-много на понятието таргетна, е прицелна.
- Защо от рака на пикочния мехур боледуват по-често мъжете, но въпреки това при жените смъртността е по-висока?
- Ракът на пикочния мехур е силно зависим от тютюнопушенето, в степен равна или дори надхвърляща тази на карцинома на белия дроб. Това е най-значимият фактор за значително по-високата честота на рака на пикочния мехур при мъжете, които пушат повече. Причината за малко по-високата смъртност при жените не е толкова ясна (самата разлика не е голяма), така че най-вероятно влияят множество малки фактори, замъгляващи статистиката.
- Кои симптоми алармират за заболяването?
- За съжаление, проявите на рака на пикочния мехур невинаги са ранни. Най-честият симптом е наличието на кръв в урината – видима от пациента или при лабораторно изследване. Заради многообразието на клиничната проява на рака на пикочния мехур от една страна, и неспецифичността на симптомите, е прието правилото – всяка кръв в урината се разглежда като симптом на злокачествено заболяване, до установяване на противното (потвърждаване на доброкачествена диагноза – камък, инфекция, хиперплазия на простата и др).
Доц. д-р Еленко Попов
- През какви методи преминава цялостната диагностика на рака на пикочния мехур – от потвърждаването на заболяването до по-специфичните, резултатите от които са важна предпоставка за ефекта от лечението?
- Най-честа, първа стъпка, са базисните изследвания, достъпни в почти всеки кабинет за първичната здравна помощ – изследване на кръв и урина, и ехограф. Те са последвани от по-специализирани методи на образната диагностика, като например скенер или ядрено-магнитен резонанс на пикочните пътища. При доказване на тумор на пикочния мехур се преминава към цистоскопия – метод, който е обект на урологията и има едновременно диагностично и лечебно действие.
Цистоскопията е ендоскопски метод (извършващ се с помощта на камера), при който се прониква в пикочните пътища обратно на хода на урината, оглежда се пикочният мехур, и при наличието на тумор той се биопсира, като се стремим с тази биопсия напълно да премахнем тумора. А, когато това е възможно, методът става и лечебен.
- Защо туморите на пикочния мехур са с тенденция към често рецидивиране?
- Причината е склонността на цялата лигавица на пикочните пътища при тези пациенти да формира нови и нови тумори, особено ако не са преодолени рисковите фактори, от които водещ е тютюнопушенето
- Какво включва съвременното лечение на рака на пикочния мехур?
- То е много различно при двата стадия на рака на пикочния мехур – ограничен в лигавицата на пикочния мехур (мускулно-неинвазивен) и проникващия в мускулатурата на пикочния мехур (мускулно-инвазивен) с последващия метастатичен стадий. При мускулно-неинвазивния стадий се прилагат „локални“ методи – ендоскопско премахване на туморите, химиотерапия с вливане на лекарства в пикочния мехур (интравезикална) и постоянен контрол за нови рецидиви. При мускулно-инвазивния или метастатичния стадий се прилагат лечения с доста по-широк обем – оперативно премахване или лъчетерапия на пикочния мехур, или химио- и имунотерапия
- При кои пациенти може да се приложи пластичното изграждане на „нов“ пикочен – ортотопичен мехур? Разкажете ни повече за метода и предимствата му.
- Има много специфични изисквания, за да е възможно възстановяването на пикочните пътища след премахване на пикочния мехур по този способ. „Ортотопичен“ означава на същото място – тоест, резервоар от сегмент от червата се оформя на същото място, където е бил заболелият пикочен мехур, и той се изпразва през запазения пикочен канал, това най-много се доближава до нормалното физиологично уриниране.
- Цистектомията понастоящем единствената възможност ли си остава за пациенти с по-напреднал стадий на рак на пикочния мехур или при такива с доказан, рецидивиращ карцином?
- Тя е основната възможност. Другата алтернатива, която набира популярност в последните години, е така наречената три-модална терапия
Тя включва ендоскопско максимално премахване на тумора/туморите, комбинирано с лъче- и химиотерапия. Три-модалната терапия дава по-добро качество на живот, но изисква много прецизна координация между различни медицински специалности и изключително мотивиран пациент.
- Какви са възможностите ви за съхраняване на органа при напредналите форми на заболяването?
- В някои случаи такава възможност дава предходно обсъжданата три-модална терапия, която вероятно ще намира все по-широко приложение в бъдеще.
- Намира ли приложение имунотерапията или биологично лечение и при пациентите с рак на пикочния мехур? Какви са предимствата и недостатъците им? Как се определя кои пациенти са подходящи?
- Като цяло в онкологията, в частност и при лечението на рака на пикочния мехур, имунотерапията и таргетната терапия дават нови насоки и алтернативи в лечението, като най-вероятно това ще са областите, в които ще се постигне истинския пробив в разбирането и терапията на онкологичните заболявания.
- Какво е впечатлението ви, достатъчно ли сме информирани за рака на пикочния мехур? Проучването на Европейската асоциация по урология (EAU) показва, че основната причина за късно диагностициране на рака на пикочния мехур е незнанието. Това важи ли и за България?
- Ракът на пикочния мехур категорично не е толкова познато и популярно заболяване, като например карцинома на простатната жлеза, на млечната жлеза, на маточната шийка... Неговият ранен симптом – хематурията (кръв в урината), много често се пренебрегва както от пациентите, така и от здравните специалисти, което е един от основните фактори, които могат да се променят с цел по-ранна диагноза.
Много често пациенти с диагноза карцином на пикочния мехур биват лекувани неправилно за „хроничен цистит“, „песъчинки“ и други подобни в продължение на месеци.
Милена ВАСИЛЕВА