Доц. Красимира Христова завършва Медицински университет- Плевен през 1990 г., специалист е по “Вътрешни болести” и “Кардиология”. Защитава магистратура в областта на Аdvance Medical Imaging в Кардиологията към Католически университет в Льовен (Белгия) през 2009 г.
Защитава докторска степен върху приложението на новите ехокардиографски методи за оценка на миокардната деформация при пациенти след остър миокарден инфаркт.
Доц. Христова е медицински директор на Медицински център по сърдечносъдови заболявания в София. Доказан експерт в неинвазивната образна диагностика на сърдечносъдови заболявания, кардиолог с над 25-годишен опит. Председател е на Българската асоциация по неинвазивна образна диагностика и основател на Фондация по неинвазивна образна диагностика в кардиологията, под чиято егида се организират Софийски дни по ехокардиография. От 2013 г. е член на борда на директорите на Световната лига по хипертония.
Специално за читателите на в. “Доктор” доц. Христова - един от водещите кардиолози у нас, обясни какъв е сърдечносъдовият риск при жените в различни етапи от техния живот.
- Доц. Христова, какъв е сърдечносъдовият риск при жените?
- По последни данни на „Евростат” както за Европа, така и за света, при жените между 40 и 60 години се отчита с 10% по-висока сърдечносъдова заболеваемост и смъртност. Доста обезпокояващо е, че сърдечносъдовите проблеми при жените стартират не само в началото на менопаузата, но и на по-ранен етап, включително след раждане.
Жените, които са имали инциденти на прееклампсия или повишено артериално налягане по време на бременността, са с по-висок риск от развитие на сърдечносъдово заболяване през следващите години от живота. В комбинация с наднорменото тегло, от което са засегнати голям процент от жените след раждане, тютюнопушене, ниска физическа активност, всичко това увеличава риска от сърдечносъдови инциденти.
- Какъв е рискът от хипертония по време на бременност?
- За съжаление, в последните години отчитаме тенденция на зачестяване на инцидентите от артериална хипертония при бременни. От една страна, това се дължи на отлагането на бременността за по-късен етап в живота на жената. Но след 30-годишна възраст често се развива хипертония, както и не рядко възниква прееклампсия в последните месеци на бременността.
Бяха направени и проучвания, които отчитат значим риск от сърдечносъдови заболявания при жени, провеждали чести репродуктивни процедури. Инвитро методът е единственият шанс на много семейства да имат дете. Независимо, че през последните години се въвеждат нови техники на асистирана репродукция,
повишеният хормонален товар води до промени в коагулационния статус на жената и риск от тромбоза. От артериална хипертония и от тромбоза са застрашени дори жени, които приемат контрацептиви (хормонални хапчета против забременяване).
- А след раждане има ли риск от повишаване на артериалното налягане?
- До 30 дни след раждането съществува риск от покачване на артериалното налягане, тъй като в организма на жената все още има хормонален дисбаланс, получен по време на бременността. Под 10% от родилките развиват артериална хипертония след раждане. Винаги съветваме жените, които са имали моменти на повишено артериално налягане през бременността, задължително да се консултират с кардиолог 4 до 6 месеца след раждането. В зависимост от тяхното здравословно състояние и риска от развитие на бъдещи инциденти, ще им бъде определена програма за диетичен и двигателен режим, както и с каква периодичност да правят консултативни прегледи до настъпването менопаузата.
- Какво представлява прееклампсията?
- Прееклампсията е екстремното повишаване на артериалното налягане в последния триместър на бременността, в съчетание с някои метаболитни промени – появата на белтък в урината, понижаване нивото на протеините в кръвта, отоци по крайниците, трудно овладяване на екстремно високите стойности на кръвното налягане на фона на силно главоболие и проблеми със зрението. Всичко това е животозастрашаващо и за майката, и за бебето.
- Какво проследяване на сърдечносъдовия риск трябва да се прави на жените през бременността?
- Задължително съветваме бременните жени над 30-годишна възраст да се срещнат с кардиолог в този важен момент от техния живот. При колебания в артериалното налягане тези прегреди се насрочват на 20-21-ва гестационна седмица, 28 -ма седмица и 34-35-та седмица. Така кардиологът може да проследи артериалното налягане, риска от развитие на прееклапсия и диабет. Ако има съпътстващо сърдечно заболяване – най-често клапна болест или риск за сърдечносъдови проблеми, трябва да се дадат насоки на акушер-гинеколога какъв подход за раждане да предприеме, както и да определи най-подходящия период за раждане.
- Какъв е сърдечносъдовият риск през менопаузата?
- Сърдечносъдовият риск при жени в менопауза е еднакъв с този при мъжете. Така че жените в този период трябва да посещават по-често своя личен лекар, да провеждат ежегодните профилактични прегледи, да проследяват нивото на холестерол, глюкоза, щитовидни хормони. Много често метаболитните нарушения при жени в менопауза се съчетават с артериална хипертония.
Наднорменото тегло е другият проблем, с който трябва да се справят жените в този период от живота си. Често има стремглаво покачване на килограмите и патологично затлъстяване, след като жената навлезе в менопауза. Съчетание на хранителен режим, повече физическа активност и профилактика на артериалната хипертония и на липидния статус са задължителни в този период.
- В днешно време са чести заболяванията на щитовидната жлеза, при които има хормонален дисбаланс. Това влияе ли на сърдечносъдовата система?
- Болестите на щитовидната жлеза, като тиреотоксикоза или хипотиреоидизъм, дават отражение върху сърдечносъдовата система. Най-често това са ритъмно-проводни нарушения, исхемични инциденти, перикардни изливи или кардиомиопатия. Дори и тогава, когато не се налага хормонозаместително лечение, съветваме пациентите всяка година да проследяват нивото на щитовидните си хормони. Много от храните влияят върху хормоните на щитовидната жлеза, поради което се препоръчва и консултация с ендокринолог и диетолог.
- Кои са храните, които затрудняват функцията на щитовидната жлеза?
- Доказано е, че повишената консумация на млечни продукти и технологично преработени храни води до затормозяване на работата на щитовидната жлеза. Някои храни не се препоръчват в големи количества, защото намаляват усвояването на йод – това са зеле, ряпа, броколи, фъстъци, соя, кафе.
- Кога настъпват най-често сърдечносъдови инциденти?
- Жените са с по-висок риск от сърдечносъдово заболяване, отколкото мъжете, при някои усложнения на бременността (преждевременно раждане, диабет или хипертония, прееклампсия), при ранна менопауза (под 45 години), при синдром на поликистозните яйчници, систематично възпаление или автоимунно заболяване (ревматоиден артрит, лупус и др.). Жените с диабет имат три пъти по-висок риск от сърдечносъдова смърт, отколкото мъжете. Освен това жените са с три пъти по-висок риск от инфаркт поради тютюнопушене, в сравнение с мъжете. И понеже при всяка втора жена симптомите на инфаркт и инсулт са неспецифични и не се разпознават навреме, това може да е фатално.
Ето защо, между 40 и 50 години трябва да се правят задължителни профилактични прегледи при кардиолог всяка година. При този преглед най-важно е провеждането на ехокардиография, за да се оцени състоянието на сърдечния мускул.
- Дори, когато човек няма сериозен риск от сърдечносъдови проблеми, с каква периодичност трябва да му се прави ехокардиография?
- Ние, кардиолозите, съветваме жените след 35-годишна възраст да правят профилактичен преглед веднъж годишно, който да включва липиден статус, кръвна захар, пикочна киселина, щитовидни хормони, бъбречни показатели, ЕКГ и ехокардиография, доплер на на съдовете. Тези изследвания дават представа за метаболизма и общото състояние на сърдечносъдовата система.
Мара КАЛЧЕВА
