Всяка година през ноември се отбелязва Месецът за борба с белодробния карцином. Този рак причинява годишно смъртта на близо 1,8 млн. души по света. По този повод разговаряме с доц. д-р Николай Цонев - началник на Клиниката по медицинска онкология към Университетската болница “Света Марина” - Варна.
- Доц. Цонев, каква е честотата на рака на белия дроб в България и по света?
- Годишно в света се диагностицират над 2,2 млн. случая на белодробен карцином, като повече от 1,8 милиона са смъртните случаи, свързани с това онкологично заболяване, което е 18 – 20% от всички смъртни случаи от различни видове рак. В Европа смъртните случаи са близо 400 000.
В България се новодиагностицират над 4000 души с белодробен карцином годишно, като за съжаление, близо 70% от тези пациенти са в напреднал стадий на заболяването, което затруднява и лечението. 38 – 40% от пациентите у нас се откриват в четвърти стадий, като едва 6% са в първи стадий.
Точно късното откриване на белодробния карцином води до лоша прогноза за тези пациенти. Петгодишната преживяемост в четвърти стадий е изключително ниска – от 0 до 10%. Докато пациентите в първи стадий имат петгодишна преживяемост от 68 до 92%.
Онколог изброи 3 основни симптома на рак на белия дроб
- Кои са най-характерните симптоми на белодробния карцином?
- И при рака на белия дроб, както при повечето онкологични заболявания, ранните стадии нямат симптоми или те са нехарактерни. Това затруднява навременното откриване на онкологичните заболявания и води до диагностицирането им в късни стадии.
Все пак, хората трябва да обърнат внимание на някои симптоми, като кашлица, затруднения в дишането, умора, гръдна болка, прогресираща загуба на тегло, жилки кръв в храчките. Например, тежките пушачи имат кашлица от хроничния бронхит, но когато той премине в белодробен рак, характерът на тази кашлица може да се промени и пациентите сами забелязват този факт.
Доц. д-р Николай Цонев
- Има ли рискови фактори за развитието на белодробен карцином?
- Несъмнено, най-тежкият рисков фактор е тютюнопушенето. Той увеличава над 13 пъти риска от развитие на белодробен карцином. Когато се спре пушенето, на 10-та година рискът от рак на белия дроб е наполовина от този на пушачите.
Други рискови фактори за белодробен рак са замърсяването на околната среда, градското замърсяване, вредностите на професионалната среда, високите нива на газа радон, който се акумулира в ниските етажи на сградите.
Всички хронични заболявания на белия дроб също може да повишат честотата на белодробния карцином.
Възрастовата група, засегната най-често от белодробния карцином, е между 55 и 74 години.
Признаци на незабелязан развиващ се рак на белия дроб
Около 10 – 15% от рисковите фактори за белодробен карцином са генетични – има наследственост или са доказани мутации. Обикновено това са случаи на белодробен рак при непушачи, в млада възраст и при жени, за разлика от карциномите, които се развиват на базата на тютюнопушене или експозиция на други канцерогенни вредности.
- Какви са постиженията на съвременното онкологично лечение и достъпни ли са те за пациентите у нас?
- Лечението на рака на белия дроб има своята еволюция – от изолираното хирургично лечение в средата на ХХ век, лъчелечение и монохимиотерапия през 70-те години, до новото поколение имунотерапия, таргетна терапия, които в момента са гръбнак в лечението на напредналите стадии на онкологичните заболявания.
Всички тези нови терапии дават възможности за много по-добър контрол на заболяването и в напредналите стадии, което подобрява качеството на живот и резултатите от лечението.
Бих казал, че с малки нюанси българските пациенти имат достъп до всички съвременни терапии и това подобри драстично резултатите от лечението.
- Смятате ли, че скринингова програма би могла да реши проблема с късното откриване на белодробния карцином?
- Единственият скрининг, показал ефективност на този етап, е изследване с нискодозова компютърна томография. Провежда се само сред рисковите групи за развитие на белодробен карцином – тежки пушачи с над 30 пакетогодини и хората на възраст между 55 и 74 години. Така карциномът се открива рано, което води до добри резултати в лечението, съответно в преживяемостта и качеството на живот на пациентите.
Интервюто е осъществено с подкрепата на „MSD България“.
Мара КАЛЧЕВА
