Доц. Пенчо Генов, д.м., е специалист уролог в Русе и София с над 10 години опит. Извършва прегледи във всички области на урологията и андрологията с приоритети: увеличена простата (диагностика, лазерни и отворени оперативни интервенции), камъни в бъбреците, остри и хронични заболявания на пикочно-половата система, превенция и лечение на стерилитет при мъжете и еректилна дисфункция, преждевременна еякулация (консервативно и оперативно лечение), проблеми, свързани със свръхактивен пикочен мехур и уретрит (възпаление на лигавицата и стената на пикочния канал).
Завършва Медицински университет-Варна през 2007 г. Своята специалност Урология придобива през 2013 г. През 2017 г. защитава образователна и научна степен Доктор по медицина с дисертация на тема за преждевременната еякулация. Придобива научна степен „доцент“ през 2020 г.
След своето дипломиране през 2007 г. доц. Генов започва работа в Урологично отделение в УМБАЛ "Канев", Русе. От 2013 г. има самостоятелна практика като специалист уролог в Русе, а към момента преглежда пациенти и в Болница Люлин, МК „Д-р Щерев“ и ДКЦ „Софиямед“ в София. Част е от екипа на Отделението по урология в УМБАЛ „Софиямед“ от 2022 г.
Генетична предразположеност, небалансирано хранене и недостатъчен прием на течности са трите основни фактора за появата на камъни в бъбреците.
Kлючът към успешното лечение на бъбречно-каменната болест е нейната профилактика (метафилаксия). Важно е пациентите да се стремят да лекуват бъбречно-каменната болест не когато вече се е образувал камък, малки камъчета или песъчинки (т.нар. микролитиаза), а така, че да се предотврати появата им. Това коментира урологът от УМБАЛ и ДКЦ „Софиямед“ доц. д-р Пенчо Генов, д.м.
И уточнява, че съществуват 3 фактора за камъкообразуване и първият е генетичната предразположеност. Т.е., ако някой в рода има проблеми с бъбреците и е склонен към образуване на песъчинки и камъчета, то най-вероятно тази склонност ще се прояви. Не е обаче задължително този родственик, от когото пациентът е унаследил предразположеността, също да има такива прояви.
Д-р Горан Деримачковски: Хипертонията и диабетът носят риск от образуване на камъни в бъбреците
Този човек може цял живот периодично да е образувал песъчинки или малки камъчета, които да е изхвърлял безсимптомно. Или да е живял цял живот с бъбречни камъни, без да има проблеми.
„Така или иначе, генетичният фактор със сигурност присъства, въпреки че невинаги човек може да установи от кого го е наследил. За съжаление, това е факторът, който пациентите не могат да повлияят, т.е., той не може да бъде променен
За разлика от останалите два фактора, които водят до камъкообразуване – небалансирано хранене и недостатъчен прием на течности. На тях може да се повлияе“, казва доц. Генов.
Специалистът обяснява, че урината е разтвор, в който освен течната компонента има и разтворени соли, т.е., вид твърда компонента. Когато човек не приема достатъчно течности, този разтвор е много концентриран и затова вариациите на нормата на урината са например от бяла и прозрачна до тъмножълта. Защото зависи доколко е концентрирана тя.
Доц. д-р Пенчо Генов
Ако човек, в т.ч. с бъбречно-каменна болест, не приема достатъчно течности, урината е изключително концентрирана. А в един концентриран разтвор рискът да се утаят песъчинки, които после да се слепят и да се образува камъче, става много голям. Затова приемът на течности е изключително важен.
„Нормалният човек, който няма проблем с камъни в бъбреците, трябва да изпива по литър и половина - два, до два и половина литра течности на ден. Пациенти, особено такива, които в по-ранна възраст са имали епизод на бъбречна криза, на образуване на песъчинки и камъни в бъбреците, са подложени на повишен риск от нов епизод на образуването им.
Т.е., тези пациенти, които имат първи епизод на камъкообразуване преди 40-45-годишната си възраст, веднага влизат в групата на хората, подложени на такъв повишен риск. В този смисъл бъбречно-каменната болест е заболяване, което има рецидивен характер. Това, че сме излекували камъчета, песъчинки, по-голям камък, не значи, че в бъдеще не могат да се образуват пак. Ето защо трябва да имат повишено внимание както към достатъчния прием на течности, така и към храните, които консумират“, казва урологът.
Тогава как да предотвратим рецидив за много дълго време?
Специалистът съветва да направим метаболитна оценка на бъбречно-каменната болест. Задължително е, ако преди проведено лечение или след него има изхвърляне на камъче, той да бъде занесен за изследване.
„Когато знаем какъв е химичният състав на камъка, ние вече можем да бъдем изключително точни в препоръките си за диета, вторият фактор за камъкообразуване. Защото има храни, богати на определени хранителни вещества, които могат да доведат до образуването на камъни. И ако пациентът приема тези храни в по-големи количества, той ще знае вече, че трябва да ги избягва.
Например имаме калциево-оксалатен камък, пациентът трябва да избягва храни, богати на оксалати. В тази връзка, всеки може да открие в интернет таблици, посочващи при кой вид бъбречни камъни какви храни са разрешени и кои са забранени. По този начин, изследвайки химичния състав на камъка, ние знаем къде пациентът „бърка“, т.е., защо той може да е образувал този камък“, казва доц. Генов.
Той обяснява че друг много важен детайл, който също е част от метаболитния анализ, е събирането на 24-часова урина, която след това пациентите трябва да занесат в лаборатория за изследване. В 24-часовата урина се вижда какви вещества се изхвърлят от организма в повишено количество и защо се образуват тези камъни и песъчинки.
Лекар изброи пет ранни симптома, показващи появата на камъни в бъбреците
„Именно в резултат от 24-часовата урина сеопределя кое например е в излишък и трябва да се намали като употреба
Човек, който е имал периоди на образуване на камъни, бъбречни кризи и т.н., трябва да изпива толкова течности, че да уринира два и половина литра урина за 24 часа. Много зависи с каква храна се храни – дали ще бъде течна, суха и т.н. Но е факт и е доказано, че рискът при пациенти със склонност към образуване на камъни в бъбреците спада до минимум, ако отделят 2 и половина литра урина за 24 часа.
За всеки индивидуален случай според химичния състав на камъка и метаболитното изследване на 24-часовата урина се определя и видът на диетата на пациента. Това е най-доброто, което може да доведе до избягване на нови епизоди на бъбречно-каменна болест.“
Има редица медикаменти за профилактика
на бъбречно-каменната болест – билкови, екстрактни препарати, диуретици, антиподагрозни и т.н., които се изписват според конкретния случай и според конкретната метаболитна оценка.
Ако приемът им не води до желания ефект и ако има и други фактори, трябва да се пристъпи към оперативно лечение, съветва урологът. В Отделението по урология на УМБАЛ „Софиямед“ доц. Генов и екипът на лечебното заведение извършват пълна гама от безкръвни лазерни операции за бъбречно-каменна болест. Отделението разполага с най-висок клас апаратура, който е последен „писък“ на високите технологии.
По неговите думи появата на високотехнологични апарaти разширява възможностите за лечение на бъбречно-каменната болест. Това включва и особено модерната напоследък ендоскопска лазерна литотрипсия.
“Като всеки друг хирургичен метод и лазерната литотрипсия има своите показания и противопоказания. Окончателното решение за използването на този метод трябва да бъде индивидуално и съобразен със състоянието на всеки отделен пациент, като се вземат предвид фактори като големината и локализацията на камъка в уретера, извършени предишни интервенции, съпътстващите заболявания, както и факторите като опита на уролога, апаратурата и инструментариума, с които той разполага.“
