Доц. Петър Руев, д.м., завършва Медицинския факултет на Тракийския университет – Стара Загора през 1993 г. Специализира УНГ-болести в Стара Загора, София, Würzburg, Bochum, Tübingen, Fulda, Graz, Salzburg, Zürich, Izmir, Alexandria, Milan, Colombiers, Mechelen, Zagreb, Stuttgart, Toulouse, Utrecht, Napoli, Paris и др.
Има над 25-годишен стаж във всички области на оториноларингологията, особено на отохирургията, с участия в множество научни форуми в България и чужбина. Притежава допълнителна специалност по онкология и здравен мениджмънт. В момента е началник на УНГ-отделението на болница „Тракия“.
Доц. Руев е доктор по оториноларингология, който за първи път през 2001 г. въвежда и провежда слухов скрининг на новородени в България. Основател е и на първия извънстоличен център по кохлеарна имплантация през 2013 г.
Автор и съавтор е на над 60 научни публикации в наши и чужди списания и организатор на повече от 10 оперативни курса в областта на отохирургията и на пластично-възстановителната хирургия.
Активен член е на Българското национално сдружение по оториноларингология, вкл. и кореспондиращ член на Немското дружество по УНГ-болести, хирургия на главата и шията.
Специалистите по УНГ-болести от Болница „Тракия“ отбелязаха Световния ден на слуха - 3 март, един ден по-рано, като извършиха безплатни профилактични прегледи на хора със слухови проблеми. За да се засили ефективността на слуховия скрининг при новородените, от март, всеки вторник от 13 до 14 часа, в Кабинет №2 на МЦ „Трета поликлиника“ ще работи консултативен кабинет за бебета и деца до 1 година. Разговаряме с опитния лекар за вродената глухота при децата и съвременните методи за нейното преодоляване.
Слушалките в ухото вредят на слуха
- Доц. Руев, кои са най-честите проблеми със слуха, които диагностицирате в практиката си?
- В практиката ни най-често се сблъскваме с два основни проблема. Единият засяга децата със слухови увреждания или т.нар вродена глухота. Статистиката сочи, че 1-2 деца на 1000 се раждат глухи, а при 3-4 новородени има някакъв слухов проблем. Затова в България има установен протокол за неонатален слухов скрининг за изследване на всички новородени.
Това е много важен социален въпрос, тъй като колкото по-рано се открият тези увреждания, шансът за своевременна рехабилитация е по-голям. Другата група заболявания са свързани с възрастовото намаление на слуха. С напредването на възрастта процентът на хората със слухови увреждания се увеличава, както и нуждата им от слухопротезиране.
Между тези две възрастови групи са т.нар. заболявания, свързани с внезапна загуба на слуха. Основна причина за тях са вирусните инфекции, включително ковид, както и излагането на наднормени нива на шум и вибрации в работната среда.
- Кои са установените рискови фактори за проблемите със слуха при новородени?
- Основният е свързан с някои биологични особености на европейското население, а ние по този показател не се различаваме много от генофонда на Европа.Другите рискови фактори са свързани с неонаталния период – ако новороденото е било в асфиксия, лежало е в интензивно неонатологично отделение, имало е хемолитична болест, налагаща обменно кръвопреливане, било е подложено на ототоксични медикаменти и др.
Ние оценяме тези рискове и всички деца, които имат пролежаване в такива интензивни отделения, след изписването им биват проследявани в рамките на 6 месеца до 1 година, за да се установи дали някои от тези рискови фактори е довел до уреждане на слуха им.
Доц. Петър Руев
- Прилага ли се някакъв вид конвенционално лечение освен слухопротезирането?
- Лечение, в смисъл на излекуване, няма. В случая ние говорим по-скоро за рехабилитация – слухопротезиране и провеждане на слухово-речева рехабилитация. По акустичен или електро-акустичен път, с помощта на кохлеарните импланти усилваме сигналите от външната звукова среда и по този начин стимулираме мозъчната кора и създаваме звуковите образи у децата. В рамките на няколко месеца или година те се научават да изполват тези образи, като наново се учат да чуват, да разбират, и съответно да говорят.
В момента текат доста напреднали експериментални проучвания върху животни, при които се правят опити с помощта на генното инженерство да се възстановят слуховите клетки, но методът все още не се прилага при хора. Това предстои и може би в бъдеще ще има лечение за пациенти, загубили слуха си.
- Покрива ли Здравната каса поставянето на кохлеарни импланти?
- Да, както поставянето на слухови апарати от страна на социалното министерство, така и от НЗОК се покрива напълно. Проблемът е, че при най-възрастните хора тази помощ е много редуцирана и не може да покрие нуждите от слухопротезиране. Държавата отпуска сумата от 170 лв., при положение че най-евтините слухови апарати, които са подходящи, са над 400 лв. и пациентът трябва да си доплаща за тях. Докато отпусканата сума при децата е близо десет пъти по-голяма.
- Как протича процедурата на кохлеарната имплантация?
- Процедурата е свързана с оперативна интервенция и престой в болницата. Преди това имаме т.нар. диагностичен процес. Първо слухопротезираме децата възможно най-рано, като най-добре е това да стане до 6-ия месец от живота на детето. Нужен е период около 3-6 месеца, за да се придобие известен опит със слуховия апарат. След този период преценяме дали рехабилитацията със слуховите апарати е достатъчна или е необходимо да се извърши кохлеарна имплантация.
На база на проведените предварителни изследвания решаваме кое ухо и по какъв начин може да бъде имплантирано. Това е диагностично-лечебен процес, който има фаза на предоперативна диагностика, самата оперативна интервенция и последваща рехабилитация, която започва един месец след операцията.
Тогава е инициалното включване на импланта, след което се налагат няколко рехабилитационни процедури в зависимост от особеностите в развитието на детето. Някои деца много по-бързо се научават да чуват с кохлеарния имплант, докато при други, които имат съпътстващи заболявания или други увреждания, свързани с нервно-психическото им развитие, процесът е по-труден. При някои деца се налага и двустранно имплантиране, тоест разглеждаме всеки случай индивидуално.
- Какво представлява самият кохлеарен имплант?
- Кохлеарният имплант е вид слухов апарат, съставен от две части. Вътрешната част се имплантира по оперативен път. При външната част, с помощта на електромагнит и по електромагнитен път, се предава информация от външното към вътрешното тяло. По същия път се осъществява и захранването с енергия, и настройването на самия кохлеарен имплант.
Антибиотиците и хининът може да причинят загуба на слуха
През определен период от време речевият процесор (външното тяло) може да се настрои отново и не е необходимо вътрешното тяло на импланта да бъде подменяно, за да може да се ползват най-съвременните речеви стратегии, които съществуват в момента. НЗОК вече осигурява подмяната на речевия процесор след определен период от време. Това е отделна процедура, заплащана от Касата. И вече имаме такива пациенти, които сме имплантирали преди десет години, които в момента получават нов актуален речеви процесор.
- Има ли противопоказания за поставянето на импланта?
- Като всяка интервенция, съществуват индикации и контраиндикации. Те са свързани донякъде със самата анатомия на ухото и не на всички пациенти е възможно да бъде поставен кохлеарен имплант. Макар че фирмените производители вече създадоха различни варианти на имплантите, с различен тип електроди, съобразени с индивидуалните анатомични особености на пациента.
Разбира се, има и пациенти, които са с проблеми в нервно-психическото развитие. Те са най-трудните пациенти, защото въпреки кохлеарната имплантация и продължителната слухово-речева рехабилитация, резултатите невинаги са тези, които искаме и очакваме.
- Кохлеарните импланти ли са най-новият и ефективен метод за справяне с тежки проблеми със слуха?
- На този етап кохлеарната имплантация е едно от най-големите постижения на медицината въобще, тъй като става въпрос за заместване на цял анализатор. Няма друг такъв в човешкия организъм, който толкова успешно да бъде заменен. Сега се разработват и комбинирани импланти, и за вестибуларния апарат, но двустранните нарушения на вестибуларния апарат са много по-редки, отколкото двустранните слухови увреждания.
Деляна УЗУНОВА