Доц. д-р Мария Петрова, д.н., е невролог, доктор на науките и преподавател в Катедрата по неврология на Медицински университет - София. Има защитени две дисертации в областта на двигателните заболявания, включително болестта на Паркинсон, на теми “Когнитивни нарушения при Паркинсонова болест” и “Клинични, невропсихологични, невроизобразяващи и неврофизиологични маркери за ранна диагноза при заболявания с двигателни нарушения”.
Работи в Отделението по диагностика и лечение на дегенеративните и съдови деменции към Клиниката по нервни болести на УМБАЛ “Александровска”. Освен това е член на комисията по Паркинсонова болест към най-старото лечебно заведение в България.
Разговаряме с невролога доц. д-р Мария Петрова по повод 11 април - Световния ден за борба с болестта на Паркинсон. Eтиологията на заболяването е все още неизвестна.
- Доц. Петрова, какво представлява болестта на Паркинсон като заболяване? Ясно ли е вече какво я предизвиква?
- Болестта на Паркинсон е бавно прогресиращо дегенеративно заболяване на централната нервна система. Свързано е с по-бързо загиване на клетки в определени структури на мозъка. Eтиологията на заболяването е все още неизвестна. Проучванията сочат, че наличието на преки роднини с паркинсон повишава риска за развитието му с 2 до 3 пъти. В редки случаи са налице моногенни форми на заболяването – при които имаме установен един променен ген, който е отговорен за заболяването. Тогава то започва в по-ранна възраст. В повечето случаи имаме комбинация от наследствена (генетична) предразположеност с увреждащи фактори на средата.
- Какъв процент от населението на България страда от тази болест? На каква възраст се отключва?
- Болестта на Паркинсон е второто най-често срещано невродегенеративно заболяване след алцхаймер. Засяга около 1% от хората на възраст над 60 години. Предполага се, че в България страдат от паркинсон между 13 000 и 14 000 пациенти. Добре познатите моторни симптоми на заболяването започват да се изявяват между 50- и 60-годишна възраст, като с напредването на възрастта нараства вероятността за развитие на заболяването. Това обаче не изключва възможността заболяването да се развие и в по-млада възраст.
Как да разпознаем болестта на Паркинсон при младите хора
- Има ли дискретни симптоми, по които може да се диагностицира? Каква е вече разгърналата се клинична картина?
- Болестта на Паркинсон се развива бавно в продължение на години. Симптомите първоначално засягат един крайник, най-често ръка, и впоследствие се поразяват другите крайници. Най-ранният и разпознаваем от пациентите двигателен симптом е треморът – най-изразен, когато ръката е спокойно отпусната в скута, докато човек гледа телевизия или разговаря с приятел в кафенето, или докато се разхожда с отпуснати до тялото ръце. Не всеки тремор обаче означава, че пациентът е с болест на Паркинсон, както и не всеки пациент с болестта има тремор.
Около 40% от пациентите в началото развиват тремор, докато при останалите първо има забавеност и скованост на движенията. Пациентът и близките му забелязват, че фините движения стават по-бавни и мудни. Започва да изпитва затруднения при закопчаване на копчета, обличане на връхни дрехи, отключване и други дейности, свързани с фината моторика. На близките може да им направи впечатление, че лицето на пациента е безизразно, позата е приведена, походката е забавена. Пациентът забелязва, че все по-трудно и бавно се изправя от фотьойла и се обръща в леглото. Всеки от тези симптоми трябва да подскаже на пациента и близките му да отиде на преглед при невролог.
Освен вече споменатите моторни симптоми, като тремор в покой, забавеност и скованост в движенията (брадикинезия и ригидност), с напредването на заболяването настъпва нарушение в равновесието – нестабилност, залитане и повишен риск от падане, особено при промяна на позицията на тялото, като например при обръщане и по-рязко спиране. Към споменатите вече двигателни нарушения пациентите с болестта на Паркинсон развиват и немоторни нарушения, като депресия, нарушено обоняние, запек, автономни и уринарни нарушения, паметови и поведенчески нарушения и др. Те може да предхождат с десетилетия двигателните нарушения.
- Може ли да се задържи прогресията на болестта на Паркинсон?
- На този етап болестта на Паркинсон не може да бъде излекувана. Дегенеративните процеси в мозъка и в частност в „субстанция нигра“, която е отговорна основно за двигателните нарушения, не могат да бъдат спрени. При все това успешно се прилага симптоматично лечение. Въпреки че източникът на заболяването е неизвестен и не може да се премахне, симптомите могат да се смекчат или премахнат за продължителен период от време с комбинация от фармакологична терапия, психотерапия, физиотерапия, а в напредналите стадии – с включването на инструментални хирургични методи.
- Какви са основните терапевтични подходи? Достъпни ли са различните типове лечение за българските пациенти?
- Симптоматичното лечение облекчава състоянието и позволява на пациентите да водят пълноценен живот. Основните групи медикаменти за двигателните нарушения са насочени към възстановяване на липсващия основен медиатор – допамина. Тези медикаменти включват Леводопа препарати, допаминови агонисти, MAO-B инхибитори и COMT – инхибитори. В определени случаи се използва и амантадин и антихолинергични медикаменти. Прилагат се също и медикаменти за облекчаване на немоторните симптоми в зависимост от необходимостта.
За щастие, всички основни групи медикаменти за лечение на двигателните нарушения са налични в България. Те са реинбурсирани в голяма степен от НЗОК и са достъпни за пациентите.
- Разработват ли се нови терапии?
- Да, много се работи както по отношение на симптоматичните медикаменти, така и на етиологичното лечение. По отношение на него все още няма медикамент, който да е пред пускане на пазара. Проучванията са насочени към блокиране на процесите, свързани с прекомерното натрупване в мозъчните клетки на белтъка алфа-синуклеин, който има отношение към процеса на стареенето им, както и към някои много редки генетични форми на заболяването. Симптоматичните медикаменти се разработват и вече излизат на пазара, включително и в нашата страна. Има нови по-ефективни форми за прилагане на вече съществуващите медикаменти, включително и за късна болест на Паркинсон.
Ранни признаци на болестта на Паркинсон
- Какви са особеностите на късния паркинсон?
- С напредването на заболяването с годините бавно и постепенно се задълбочават и се появяват нови двигателни и немоторни нарушения. Пациентът и близките му забелязват, че антипаркинсоновите лекарства започват да действат все по-кратко, появява се сковаване и засилване на тремора преди следващата доза, което налага медикаметите да се вземат все по-често.
Въпреки че пациентът си е взел следващата доза на медикамента, той или не действа или се активира доста по-късно и за кратко. В опит да се преодолеят тези нарушения могат да се направят комбинации с различни перорални медикаменти, които временно да подобрят състоянието. Нерядко обаче, повишеният прием и комбинацията от различните медикаменти може да отключи или задълбочи вече съществуващи поведенчески и паметови нарушения.
- Как може да се подобри качеството на живот на тези пациенти?
- За щастие, през последното десетилетие навлизат все повече и ефективни инструментални методи за лечение на двигателните нарушения при пациентите с късна паркинсонова болест. Тези методи са достъпни за пациентите в България и са напълно реимбурсирани от НЗОК. Прилагат се под контрол от няколко национални експертни центрове за болест на Паркинсон, като нашият център към УМБАЛ „Александровска“ е един от тях.
Мара КАЛЧЕВА