Темата за “фалшивите болнични листове” беше лансирана в медийното пространство от Асоциацията на индустриалния капитал. По този начин работодателите мотивираха нежеланието си да продължат да плащат вместо НОИ първите три дни от болничните.
Тази антикризисна мярка бе въведена преди 10 години, за да се облекчи Националният осигурителен институт и държавният бюджет като цяло. На НОИ обаче за същото нещо плащат ежемесечно и работодатели (60%), и работници (40%), поради което е нормално институцията да плаща болничните, както се прави във всички нормални държави.
Становище по темата изпрати до всички институции преди седмица Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОЛБ), а какви са основните тези в него обясни за в. “Доктор” председателят на НСОЛБ доц. д-р Любомир Киров.
- Доц. Киров, има ли фалшиви болнични и те ли са причината за увеличаването на болничните листове в последните години?
- Да се говори за “фалшиви болнични” е глупост. Добре е работодателите да уволнят пиара, който ги е посъветвал да ползват мотива “фалшиви болнични”, за да постигнат своите цели. А именно да не плащат първите три дни от болничните.
Да, работодателите са прави, защото вече са платили на осигурителя чрез осигурителните вноски и реално 10 години плащат двойно за едно и също нещо. А това е абсурдно.
Реалните причини за увеличения брой издадени болнични листове и за увеличените разходи по изплащането им се вижда от обективния и професионален анализ на болничните, направен от НОИ за периода от 2010 до 2019 г. Там изобщо не се говори за “фалшиви” болнични, а за истинските причини.
Имам ли право на допълнителни болнични?
За тези 9 години най-голям брой болнични листове са издавани през януари и февруари - в пика на грипните епидемии. А не, както се твърдеше, през сезона на летните отпуски и преди празниците.
Съвсем нормално са се увеличили и разходите за временна нетрудоспособност, защото минималната работна заплата от 2010 г. (210 лева) до 2019 г. (560 лева) се е увеличила над два пъти. Респективно, расте и средното трудово възнаграждение, а болничният се изплаща като процент от работната заплата.
- Има ли и други причини за увеличаването на болничните?
- Да, и това е възрастовата структура на работещите. В България населението застарява. Застаряването сред работещото население е още по-явно изразено. Според анализа на НОИ хората над 45-годишна възраст като цяло са повече от младите работещи. Съвсем логично е и заболеваемостта да се увеличава с възрастта.
Щом повечето работещи са над 45 години, нормално е да боледуват повече, а от хроничните им болести да възникват усложнения.
За заболеваемостта допринася и видът на производството, наличието на вредни фактори на работната среда. Например химически вещества, шум, вибрации, които въпреки предпазните мерки може с времето да доведат до някакъв проблем. Стресът в работната среда също води до заболявания.
Установено е, че най-голям брой болнични се ползват от фирми, които имат до 9 души персонал, и от предприятия с над 500 работници. Приемливо е при фирми с повече от 500 души работници да се разболяват повече хора.
Учудващото е, ако имаш до 9 души служители, да не знаеш какво се случва с тях, защо тези хора боледуват толкова често. Тези случаи трябва да се поемат от Службите по трудова медицина. Всяка фирма има договор с такава служба, а едно от задълженията й е да прави анализ на заболеваемостта сред работещите. Може тези хора наистина да са болни, но да се установи причината.
Дали пък рисковите фактори в работната среда не са над допустимите граници, или има други причини. Ако има голяма честота на заболявания и на болнични в такива фирми, нека там влезе Инспекцията по труда и провери дали се спазват всички норми за безопасна среда, дали работниците си ползват отпуските, дали не са принуждавани да работят в събота и неделя...
Ние, общопрактикуващите лекари, научаваме разни неща от нашите пациенти, но поради конфиденциалността на нашите отношения не можем да ги съобщаваме.
Контрол може да има, но той да бъде многопосочен.
- Посочват неспазването на режима като критерий за фалшив болничен. Съгласен ли сте с това?
- Неспазването на режима не е критерий. Не може да се каже, че човек, получил болничен лист, не е болен само защото на четвъртия ден ходи по двора или е отишъл до близкото кафе. Ако болничният е даден за болки в кръста, то е, за да може човекът да се раздвижи в някакъв момент.
Не е нормално да лежи пет или десет дни в леглото и на другия ден да тръгне на работа и да копае канали. Разбира се, ако такъв човек още на другия ден след вземането на болничния отиде да кара ски, явно не е болен. Но за това не може да се вини лекарят. Той няма как да разбере дали пациентът го лъже или не. При лекаря идва човек с оплаквания, с болки. А болката е изцяло субективно усещане.
Какво означава “домашен режим на легло”? Това означава, че не си в болница. А дали ще трябва вкъщи да лежиш, или не, това зависи от заболяването. И съветите какво да правиш ги дава лекарят. Затова предлагаме много опростени варианти за спазване на режима.
Той може да бъде и толкова свободен, че да можеш да напуснеш населеното място. Например, ако болният е със счупена ръка и не може да пише на клавиатура, каквато е неговата работа, нищо не пречи, докато е в гипс или с шина на ръката, да отиде на гости в друг град. Това, че ще пътува, не му застрашава здравето, нито му пречи да се лекува.
На колко дни болнични имам право за гледане на човек от семейството?
Категорично не бива да се ограничава времето, за което предписваме лечение с временна нетрудоспособност. Не можем да караме хората да ходят на работа болни или да работят, докато умрат на работното място. Може някой да го иска, но ние, лекарите, няма да го направим. Който е готов да поеме тази отговорност, нека издава болничните листове.
- Какви още предложения давате, за да има ефективен контрол на болничните листове?
- Решението с контрола сме го видели и предложили още преди няколко години с въвеждането на електронна система. Когато издадем болничен лист, ние пускаме автоматично електронен болничен лист към НОИ. По същия начин и НОИ може веднага да изпраща болничните листове към работодателите, вместо да им ги носи пациентът.
Така работодателят на минутата ще знае кой от работниците му е болен и ако има съмнения, ще провери през службата по трудова медицина, както сме предложили. Сега изискването е болният да занесе болничния в рамките на два дни.
Лекарят обаче не му дава болничен, за да ходи напред-назад и да разнася болнични листове, особено в началото на заболяването. Затова предлагаме всички работодатели и всички хора, които са на договор, да се вкарат в обща база данни и нещата да излязат на светло. Но може би тъкмо затова някои няма да искат да го направят.
- Виждате ли шанс скоро да се въведе цялостно електронно здравеопазване в България?
- Електронното здравеопазване е система, която поддържа база данни за всичко. Ние, общопрактикуващите лекари, всеки месец предоставяме в Здравната каса данни какво правим. Болниците, лабораториите и специализираната помощ също разполагат с такива данни и ги пращат на НЗОК.
Всички данни обаче, трябва да се обединят и не е особено трудно това да стане. Разбира се, минаха няколко проекта, изхарчиха се едни пари и нищо не се получи.
В момента се работи доста по-сериозно за електронно здравеопазване. Дано да се случи в близките една-две години. Тогава например няма да даваме на хартия на пациентите рецептите по Каса, а във всяка аптека могат да видят, че имате такава рецепта и да ви я изпълнят.
Освен че се спестява разкарване на хората и бюрокрация, контролът става на момента. По всяко време може да се види кой и какво прави в здравната система. По същия начин се вижда какви изследвания са правени, какви са резултатите от консултациите при специалист и т.н.
Мара КАЛЧЕВА
