Доц. д-р Владимир Ходжев е началник на Клиниката по пулмология към УМБАЛ “Св. Георги”, гр. Пловдив. Доц. Ходжев се дипломира през 1991 г. в Медицински университет - Пловдив. Започва трудовия си път като ординатор във Вътрешно отделение на Общинската болница в Панагюрище. През 1992 г. е назначен за асистент в Секция по пневмология и фтизиатрия към Първа катедра по вътрешни болести на Медицински университет - Пловдив.
Притежава клинични специалности по вътрешни болести и по пневмология и фтизиатрия. Научните му интереси са в областта на бронхообструктивните заболявания.
През 2003 г. защитава успешно дисертация на тема: “Диспнеичните индекси и 6-минутният тест с ходене в комплексната оценка на хроничната обструктивна белодробна болест” и придобива научната и образователна степен “доктор”. От 2007 г. е доцент към Секция по пневмология и фтизиатрия на Медицински университет - Пловдив и началник на Клиниката по пневмология и фтизиатрия на УМБАЛ “Св. Георги” в Пловдив.
Замисляли ли сте се някога над това как дишате, как вдишвате и издишвате въздуха? Най-вероятно не, тъй като дишането протича автоматично. Болните с бронхиална астма също се опитват да не мислят за това, но, за съжаление, не могат.
Експертите от Световната здравна организация считат бронхиалната астма за глобален проблем: днес около 300 милиона души по света страдат от астма: от 4% до 10% от възрастното население на планетата и 10-15% от децата. Астмата е петото най-често срещано заболяване след сърдечносъдовите, инсулта, рака и диабета. Печалната статистика е такава: всяка година в световен мащаб над 180 хиляди души, страдащи от бронхиална астма, умират.
До 2025 г. броят на астматиците ще се увеличи с още 100 милиона, като ще скочи драстично и броят на тежките форми, а през втората половина на 21 век всяко второ дете ще страда от астма, твърдят лекарите. Това е тъжна перспектива, въпреки че и днес астмата е най-честата хронична болест сред децата.
Лекарите виждат причината за такива високи темпове в липсата на ранна и точна диагноза на бронхиална астма. Парадоксално, но факт: въпреки че има ясна дефиниция на болестта, модерните методи за изследване са достъпни за лекарите, бронхиалната астма често се диагностицира като бронхит и се лекува дълго време неправилно и неефективно - с курсове на антибиотици и противокашлични средства. В резултат на това болестта прогресира, а човек попада в ръцете на специалист - алерголог, пулмолог вече с напреднала форма. Трима от петима пациенти с астма са диагностицират в късните стадии на заболяването.
- Доц. Ходжев, през март тази година в Народното събрание, под патронажа на Комисията по здравеопазването, се проведе кръгла маса на тема “Да сведем до нула астматичните пристъпи”. Кои основни проблеми дискутирахте по време на тази среща?
- Бих искал да отбележа, че въпреки големия напредък по отношение на бронхиалната астма, все още, приблизително 1000 болни с астма загиват всеки ден по света. Смъртните случаи поради астма са сериозен проблем, като повечето от тях са предотвратими. Т.е., ако бяха се взели адекватни мерки, те не биха се случили. А предотвратимите случаи на смърт поради астма са в резултат на неподходящ подход в лечението на заболяването и прекомерна употреба на облекчаващ бронходилататорен медикамент салбутамол, вместо поддържащото противовъзпалително лечение.
Така че инициативата “Да сведем до нула астматичните пристъпи” изисква всички пациенти с астма, използващи над два инхалатора с облекчаващ бронходилататорен медикамент за година, да бъдат изпратени към специалист, където да бъдат оценени по отношение на терапевтичен план и тежест на заболяването.
- А как се провежда тази оценка? С определени изследвания ли?
- Да, тази оценка е комплексна. Тя се извършва с анамнеза, преглед, функционално изследване на дишането, спирометрия с бронходилататорен тест, някои кръвни изследвания.
- Какви са рисковите фактори за астмата?
- Имаме няколко групи фактори. Това са предразполагащи фактори за развитието на астма, като на първо място сред тях са атопията или алергията.
Причинните фактори са битови алергени, които включват секрети от домашни микрокърлежи. Не можем да ги видим с невъоръжено око. На практика, това е домашният прах. Алергени от бозайници: котка, кон, куче, хлебарки, плесени.
Втората група алергени са аероалергените, полените и фунгите. И третата голяма група са професионалните алергени.
За развитието на астмата има и редица съдействащи фактори, като това са именно респираторните инфекции, ниското тегло при раждане, диетата, въздушното замърсяване, активното и пасивното тютюнопушене.
Доц. д-р Владимир Ходжев
- Защо определяте астмата като една от честите причини за хронична заболеваемост и смъртност в световен мащаб?
- Астмата остава световен здравен проблем. През 2018 г. 339 милиона са пациентите с астма по света. И астмата, заедно с ХОББ, е в голямата четворка на най-честите, хронични, неспецифични заболявания, а именно сърдечносъдовите, метаболитните болести - затлъстяване, диабет, рак и хроничните белодробни болести - астма и ХОББ.
- Данните сочат, че честотата на заболяванията, особено в детска възраст, се е увеличила значително през последните 20 години. Каква е причината за това според вас?
- Нарастването на честотата е свързана най-вече с т.нар. “западен стил на живот”. Т.е., урбанизацията, населението от селско все повече става градско, експозицията на тютюнев дим, излагане на фактори на околната среда, затлъстяването и експозицията на микробния генус.
- Може ли и как да се засили ролята на профилактиката и превенцията за постигането на реални резултати за ограничаване на заболеваемостта от астма в България?
- Могат да се приемат редица мерки в тази насока. Например, намаляване на замърсяването на въздуха, за което доста често говорим напоследък, стриктен контрол на тютюнопушенето. 50% от икономическото бреме на белодробните болести се дължи на тютюнопушене.
Здравословно хранене в детска възраст, намаляване на излишната употреба на антибиотици при деца, раждане със секцио само при медицински показания. Децата, които са родени със секцио, имат по-голям риск от развитите на астма. Т.е., налице са редица направления, по които могат да се вземат мерки. И те не могат да се предприемат само от медицинската общност, а е необходимо съдействие на цялото общество и на държавните органи.
- Какво заболяване е астмата и какви са симптомите й?
- Основните симптоми на астмата са: стягане в гърдите, хриптене, задух, кашлица и оскъдна експекторация - отделяне на храчки в малко количество. Но не всякога при един пациент е налице цялата палитра от симптоми. Понякога те са доста оскъдни. Трябва да се мисли за астма, когато имаме повтарящи се епизоди на хриптене, свирене на гърдите, досадна кашлица през нощта, кашлица или хриптене след физическо натоварване, след излагане на алергени, чести настинки, преминаващи за повече от 10 дни.
- Отчитате, че само 50% от астматиците са диагностицирани в България, като по-малко от половината провеждат лечение. Каква е причината астмата да се диагностицира 2-3 г. след появата на симптомите? Подценява ли се заболяването или има други причини за това?
- Понякога диагнозата закъснява, понеже астмата е променливо, вариабилно заболяване. В един момент може да има симптоми, в друг - да липсват. В един момент може да има промени в спирометричното изследване, в друг е възможно то да бъде напълно нормално. Следователно един пациент с астма може в момента на прегледа при лекар да е без симптоми, с нормални функционални изследвания.
- В случаите на съмнения при поставяне на диагнозата, освен спирометрията и бронходилататорния тест правят ли се и други изследвания?
- Освен тях, се правят кожно-алергично тестване, измерване на имуноглобулини Е в кръвта, брой на еозинофили в спутум, храчки и кръв. Също така, азотен окис в издишвания въздух. И вече при най-тежките и трудните за диагностика пациенти - бронхопровокационен тест с метахолин.
Т.е., има голяма палитра от изследвания, но няма едно- единствено изследване, което само по себе си да каже окончателно дали човек има астма или не. Диагнозата е комплексна, на база на анамнеза, преглед, изследвания и проследяване на пациента във времето. Много пъти, само един преглед и еднократно изследване не е достатъчно, защото, както вече подчертах, астмата е променливо заболяване и пациентът може да се яви пред нас без оплаквания.
Другото, което искам да подчертая, е, че по-малко от половината пациенти в България провеждат лечение.
- Каква е причината?
- Част от пациентите, когато се почувстват добре, самоволно прекратяват терапията си. А болните с астма е добре да знаят, че тяхното лечение трябва да бъде постоянно, както това на пациентите с диабет или артериална хипертония. В противен случай те са застрашени от астматични пристъпи.
- Спирометрията и бронходилататорен тест не се заплащат от НЗОК, а те дават възможност за категорично диагностициране на заболяването. Очаквате ли това да се промени?
- Бих искал да подчертая, че в тази насока Българското дружество по белодробни болести и Дружеството по алергология са предприемали и ще продължат да предприемат стъпки в тази насока, тъй като спирометрията и бронходилататорният тест са едни от най-важните диагностични методи в областта на бронхиалната астма. Важни са за ранната диагноза на заболяването.
- Може ли астмата да се контролира ефективно и как? Посочихте, че според статистиката приблизително 1000 астматици умират всеки ден вследствие на заболяването, като причините за това са неподходящ подход в лечението на заболяването и прекомерна употреба на облекчаващ бронходилатиращ медикамент, вместо поддържащото противовъзпалително лечение.
- Днес астмата е възможно да се контролира ефективно, ако пациентите спазват предписаните терапевтични режими с противовъзпалителни медикаменти. И трябва да се знае, че има астматици, които са олимпийски шампиони в тежки спортове. Това е доказателство, че при съответно провеждано лечение според правилата, човек може да води съвсем нормален живот и да не се различава от останалите хора. Прекомерната употреба на облекчаващото средство салбутамол е сигнал за внимание към пациента и специалиста.
- Защо се казва облекчаващо средство и защо е тревожен сигнал?
- Защото след впръскването на медикамента, пациентът получава бързо клинично подобрение на задуха. Но, ако се налага много често да се прилага салбутамол, това е показател за лош контрол на астмата и е свързано с повишен риск от пристъпи и, евентуално, смъртен изход.
Курортолечението и физиотерапията помагат
“Тези методи играят важна роля в контрола на заболяването, но те не могат да заместят основното лечение. Това са допълнителни методи, които могат да подобрят състоянието на пациента, но би било голяма грешка, ако се възприемат като алтернатива на медикаментозното лечение.
Сандански е такова място, много подходящо за пациенти с бронхиална астма”, допълни специалистът.
Милена ВАСИЛЕВА
