Тълкуването на черти на характера и емоционални състояния въз основа на особеностите на лицето и формите на тялото би послужило като допълнителна помощ за родителите, за да разберат по-добре вродения потенциал и нуждите на децата си. Тъй като това се основава на психосоматични емпирични знания, много родители използват това като интуитивен компас за създаване на по-хармонична комуникация в ежедневието на семейството. Какво разкриват чертите на лицето и мимиките на децата - разказва Валерия Цимбал, експерт по физиогномика.
Визитка♦ Валерия Цимбал е специалист по физиогномика. Тя е изучавала тази наука в продължение на 8 години, първо като хоби, а после и като професия по методиката на Владимир Тараненко в United Physiognomic Center в Украйна. Познанията й обхващат и китайска физиогномика, молеософия и теорията на Пол Екман за мимиката и жестовете. Валерия Цимбал има украински и молдовски корени, живяла е в САЩ, където среща любовта и България става нейна втора родина. |
- Как се отразяват съвременните средства за подмладяване на физиогномиката? Бръчката на гнева може да бъде овладяна с ботокс, назалните - с филъри или конци, и ако няма бръчки, какво ще прави физиогномикът?
- Много добър въпрос. Наистина. Но защо е добър? Понеже напоследък имам много консултации преди естетична корекция. Жени на по-определена възраст се чудят, имат страхове, притеснения как това ще им се отрази, дали ще ги промени, дали ще се чувстват щастливи или обратното, ще станат разочаровани, че не изглеждат така, както са си се визуализирали.
И тук правилният отговор ще бъде следният: Забелязали ли сте, че едни хора ги дразни назолабиалната бръчка, но въобще не ги дразни пачият крак около очите? Или обратното, дразни ги гневната, но не им правят никакво впечатление назолабиоалните бръчки. Всъщност, какво са нашите бръчки? Пак ще дам примера с корпорацията и с изтритата настилка с пътечките. Знаете че една и съща комуникация може да омръзне ако се упражнява дълго време. Просто да ти дойде в повече. Първо са ти интересни клюките на счетоводството. Отиваш да пиеш кафе със счетоводителките, слушаш им сплетните и първоначално ти е интересно. След три години това клюкарстване ти идва в повече. “Аман от едни и същи разговори. Хайде, свършете някаква работа”.
Това са нашите бръчки. Бръчката, която ни пречи, това е хиперконцентрация и загуба на ресурс в тази психофизиологична зона. Ако ни пречи бръчката на гнева, това означава - “Омръзна ми да държа всичко под контрол и всичко да бъде в списъка в главата ми. Искам някой да отнеме тази тежест. Искам да ми е леко. Не искам повече да мисля трябва да закарам децата, да сготвя, откъде ще изкарам пари? Искам някой да отнеме тази тежест.
Искам да издишам и да се чувствам щастлив и свободен”. Някой, на когото му пречат назолабиалните, приема този живот много насериозно - “Аз обичам дълбочината. Никаква повърхностност. Всичко трябва да има дълбочина. Всичко трябва да има двоен смисъл. Дълбок смисъл. Омръзна ми от дълбочината!“.
Човек си казва - искам да плувам малко на повърхността, в топлите води. Стига съм се гмуркал на дълбокото в тъмнината. Това са процеси, които пак са свързани с работата на човешкия мозък.
- Помага ли физиогномиката при общуването на децата с родителите, при разбирането имат ли някакъв психологически проблем? Кога трябва да бъдат наказани и кога поощрени?
- Аз съм майка на две деца. Смея да твърдя, че авторското виждане на физиогномика през лицето на едно дете е собственият опит. Наистина децата се раждат еднакви. В родилното специално им слагат гривнички, за да ги различават. Но с времето започват да придобиват собствени черти на лицата си.
Да, те приличат или на баща си, или на майка си, но те имат свои собствени качества, които един физиогномист може да види в тяхното лице. И те се променят. Първото, на което бих обърнала внимание, е захапката. Дистална или медиална. Второто – бих обърнала внимание дали детето е свободно
Вади си устничките, обръща си джуките, както казват в България. Ето, виж го обърнал си е джуката или си свива устните, прехапва ги и ги крие. Тук е чиста психофизиология. Тук един физиогномист би забелязал някои тенденции, които биха били полезни на цялото семейство.
Валерия Цимбал
Кога имаме медиална, така наречената обратна захапка в природата? Когато сме в агресивно-настъпателно състояние? Всеки родител ще ме разбере. Майките ще се припознаят със сигурност. “Саше, отивай да се къпеш, любов. Ей сега, мамо. Саше, отивай да се къпеш. Ей сега, мамо. Саше, отивай да се къпеш“...
И така 10 минути, 20 пъти
Накрая по-строго – „Саше, отивай да се къпеш. И той - ей, стига, тръгвам”. И веднага тръгва. Какво направих, когато казах Саше, отивай да се къпеш последния път? Извадих долната челюст напред. Подсъзнателно мозъкът на детето реагира на челюстта като на настъпателно действие. Така нареченото озъбване. Българският език е невероятен. Има толкова много съчетания на думи, които показват такава дълбочина на процесите.
- А какво означава в този смисъл думата озъбване?
-Тя е физиогномична дума. Показвайки зъби, аз показвам оръжието си. Защото единственото оръжие, което притежава човек, са нокти, юмруци, зъби и крака. С краката риташ или бягаш. Друго оръжие ние нямаме. Всичко останало е измислено с интелекта - и атомните оръжия, и пистолетите.
Показването на зъби говори, че аз вече сериозно настъпателно действам. Кучетата как ръмжат, показват си зъбите, делейки територия и заявявайки кой ще бъде доминантен, кой не. Същото е при хората. Когато сме ядосани, когато изпитваме ярост, зъбите пак са напред. Челюстта се движи напред. Но ако сме в дистална захапка, хлътнала захапка, как изглежда човешкото лице? Когато сме потиснати, когато сме в депресия или в апатия, челюстта хлътва навътре. Няма настъпателна позиция.
Детето преди да се разплаче как изглежда? Пуска главата надолу, крие си брадичката, защото е най-чувствителната част. С позата свиване ние по същия начин подсъзнателно крием сънната си артерия, защото тя е уязвимата част на човешкото тяло. Ние подсъзнателно се свиваме, за да я скрием, но когато сме напред, това е доста сериозно заявяване. Това ни помага да преценим дали детето е потиснато, дали е в настъпателна позиция и чрез положението на устните.
А как изглежда лицето на ентусиазирано дете, изцяло потънало в процеса на играта? Родителите веднага ще се сетят. Отворена уста, долната устна обърната, чак слюнки текат и даже езичето е извадено. Те толкова силно са вдадени в процеса, че не забелязват нищо и никого. Те са погълнати от процеса. За тях това са нови невронни връзки, фиксация и стимулация на работа на главния мозък. Но когато детето прибира устните си, крие ги, захапва ги, прикрива ги, е съвсем различен признак. Нашата уста има психофизиология на органа - захват. С устата ние захващаме. Ако искаме нещо, ние подсъзнателно се облизваме. Е, този жест за какво ни говори?!
Фактически подготвяме устата си да захапем нещо. Слушам нещо или виждам нещо, което ми харесва, аз подсъзнателно опитвам да го докосна. Това означава, че проверявам дали мога да го захапя. Не буквално да отида да го изям, а искам да го притежавам, имам ли ресурс да го имам. Децата реагират по същия начин.
- А когато има опасност, как реагираме?
- Ако нещо е токсично, ако сме притеснени, ние прибираме устните и ги крием. Защо? Понеже това не е полезно за нас. Психофизиология на устата - захват и притежание. Аз не искам да притежавам. И ако едно дете постоянно свива устните, това означава, че се намира в токсична среда, изпитва отрицателни емоции, не се чувства комфортно.
Това са моменти, които е хубаво да бъдат наблюдавани от един родител, как се държи детето по отношение на захапката, устните - колко често ги захапва, колко свободно се усмихва и си оставя устата отворена. Имам още много да разказвам...
- А аз толкова внимателно слушам. Защото това си е едно училище за родители.
- Да. Благодаря. Точно това е направлението. Реших, че е хубаво родителите да имат един инструмент, с който те, наблюдавайки децата си, могат да забележат някои нюанси, които ще им помогнат да разберат по-дълбоко какво се случва, какви процеси текат.
Магдалена ГИГОВА
|
|
