Повече от месец от живота си Пенка няма никакъв спомен. Докато тя се намира в медикаментозна кома, край леглото ѝ в реанимацията на Военномедицинска академия (ВМА) в София се води денонощна битка за нейното спасяване – ден след ден, над 30 дни поред.
Днес, месеци след тежкия период, жената вече е у дома и върви по дългия път на възстановяването. В момента, в който ръката ѝ отново започва да я слуша и може да държи химикал, едно от първите неща, които избира да напише, е думата "Благодаря“.
Тя е сред десетките пациенти, преминали през екипа на Катедрата по анестезиология и интензивно лечение (КАИЛ), ръководена от член-кореспондент професор Николай Петров. На 6 февруари тази година жената е приета в изключително тежко състояние.
Следват повече от три седмици в пълна медикаментозна кома и продължително интензивно лечение – време, изпълнено с мъчително чакане за близките ѝ и с денонощен денонощен труд за медиците.
Вече у дома, с писмо до своите спасители, жената отправя трогателни думи към целия колектив на ВМА:
Вече мога да пиша и със закъснение искам да благодаря на целия екип на КАИЛ – от най-големия началник до санитарите, споделя тя.
Пенка допълва, че умишлено не изброява имена, за да не пропусне някого, тъй като определя всички до един като страхотни професионалисти и невероятно добри хора.
Още веднъж ще кажа – вие сте най-добрите лекари в целия свят! Дълбок поклон, сърдечно благодаря и ви обичам силно, завършва развълнуваната пациентка, пожелавайки здраве на целия реанимационен екип.
