Пептидите от отровата на скорпион се изследват като потенциална основа за бъдещи лекарства срещу възпалителни и чернодробни заболявания. В момента това са предклинични открития, които биха могли да дадат насока за по-нататъшно развитие.
В природата са описани над 2700 вида скорпиони от 20 семейства, а отровата им е сложна смес от протеини, пептиди, ензими и малки молекули. Учените се интересуват от отделни пептиди, изолирани и изследвани в лаборатория.
Пептидите от отрова се разделят на две групи. DBP съдържат дисулфидни мостове – връзки, които помагат на молекулата да поддържа формата си. Тези пептиди могат да повлияят на клетъчните йонни канали, включително Kv1.3, които са свързани с активността на имунните клетки. NBP нямат тези мостове; някои от тях могат да взаимодействат с клетъчните мембрани или с TLR4 рецептора, който участва във възпалителните сигнални пътища.
В списанието iLIVER беше публикуван преглед. Един от най-изследваните от тези пептиди е BmKK2 от скорпиона Buthus martensii Karsch. В проучвания върху мишки той е повлиял на механизмите, свързани с възпалението. При мишки воден екстракт от BmKK2 е отслабил признаците на стеатохепатит, предизвикан от диетата: в черния дроб е имало по-малко мазнини, възпаление и фиброза.
Съществуват и изолирани данни за вирусен хепатит. Пептидът Smp76 от Scorpio maurus palmatus е активен срещу вируса на хепатит C, както и срещу вируса на денга. Първичните данни за потенциалните ефекти на тези пептиди при чернодробни заболявания са получени в клетъчни и животински модели.
Авторите на прегледа изрично посочват сериозни ограничения. Суровата, нерафинирана отрова от скорпион може да бъде хепатотоксична: проучвания върху животни съобщават за подуване и дегенерация на чернодробните клетки, както и за повишени нива на ALT, AST, алкална фосфатаза и LDH.
Самите обещаващи пептиди също далеч не са готови лекарства — те бързо се разграждат в организма, лошо се абсорбират при перорален прием, могат да предизвикат имунни реакции, а тяхното пречистване и мащабно производство остават предизвикателство. Преките доказателства за тяхната ефективност специално за човешкия черен дроб все още са недостатъчни.
Авторите свързват по-нататъшното развитие на тази тема с изкуствения интелект, машинното обучение, молекулярното моделиране и технологиите за нанодоставка – тези инструменти биха могли да помогнат за повишаване на стабилността и безопасността на пептидите. Това са прецизни молекули, които все още се нуждаят от усъвършенстване, тестване за безопасност и обширни клинични изпитвания, преди да могат да се считат за наистина полезни за пациентите.
Съвременната медицина използва методи, които може да изглеждат странни , но имат научна основа. Те включват терапия с ларви на мухи за почистване на хронични рани и язви, както и медицински пиявици, които помагат за възстановяване на венозния дренаж след пластична хирургия и предотвратяват смъртта на трансплантираната тъкан. Друг шокиращ, но ефективен подход е трансплантацията на фекална микробиота (включително капсули), която се използва за борба с опасната чревна инфекция Clostridium difficile след антибиотици.
