При злокачествена формация в задстомашната жлеза основният принцип на хранене е прост - когато стомахът и червата работят, лекарите предпочитат да ги използват. Ако храненето през устата е недостатъчно, следващата стъпка е ентерално хранене чрез сонда, казва д-р Йордан Христов, специалист по клинично хранене.
Това е по-физиологичният път и подпомага запазването на функцията на храносмилателната система. Венозно хранене се използва, когато ентералният път е невъзможен, противопоказан или не може да покрие нуждите. Такива ситуации са например чревна непроходимост, тежка малабсорбция, определени фистули или изразена непоносимост към ентералното хранене. Не преминаваме директно към венозни системи само защото пациентът е отслабнал. Решението включва състоянието на храносмилателния тракт, прогнозата, целите на лечението и риска от инфекции и метаболитни усложнения, обяснява онкологът.
Той е категоричен, че специфични хранителни вещества, които увреденият панкреас усвоява по-лесно и които е задължително да се залагат в терапията, няма. „Не съществува една „чудодейна“ аминокиселина или хранително вещество, което задължително да решава проблема. Основата е достатъчният общ прием на енергия и белтък, правилното ензимно заместване и контролът на симптомите. Стремим се към белтъчен прием над 1 грам на кг дневно, а при много пациенти - около 1,5 грама, ако бъбречната и чернодробната функция позволяват. При затруднено храносмилане се използват формули с хидролизирани белтъци, пептиди, есенциални аминокиселини и средноверижни мазнини“, продължава лекарят.
Мастноразтворими витамини и други микроелементи не трябва да се дават безразборно в големи дози. Те се проследяват и допълват при установен дефицит или доказана малабсорбция. Данните за самостоятелно приложение на отделни аминокиселини с цел възстановяване на мускулната маса засега не са достатъчно убедителни
Д-р Йордан Христов
Средноверижните триглицериди, познати като MCT, са мазнини, които се усвояват по-лесно от обичайните дълговерижни мазнини и в по-малка степен зависят от панкреасната липаза. Те постъпват по-бързо в порталното кръвообращение и често се включват в пептидни или хидролизирани хранителни формули, предназначени за пациенти с изразена мастна малабсорбция или непоносимост към стандартни ентерални продукти.
Д-р Христов препоръчва MCT да се въвеждат постепенно, тъй като по-големи количества могат да предизвикат гадене, коремни спазми, диария, не заместват панкреасните ензими и не са необходими при всеки пациент. С правилно дозирана ензимна терапия много болни могат да приемат нормални количества обичайни мазнини. Омега-3 мастните киселини EPA и DHA се включват в клетъчните мембрани и частично изместват арахидоновата киселина, като променят профила на образуваните липидни медиатори, ограничават част от провъзпалителните сигнали и подпомагат овладяването на възпалителния отговор. При определени пациенти могат да допринесат за стабилизиране на апетита, хранителния прием, теглото и чистата телесна маса. Други вещества с обещаващи данни са глутаминът - за клетките на чревната бариера и за имунната функция, и левцинът и HMB – с действие върху мускулния белтъчен обмен, използвани за ограничаване на загубата на мускулна маса.
Според специалиста имунонутрицията не замества пълноценното хранене и противотуморното лечение и доказателствата за ползата й при различните групи онкологични пациенти остават нееднозначни. Тя не се прилага рутинно при всекиго, а индивидуално и най-често при напреднало заболяване с провеждана химиотерапия и риск от отслабване или недохранване. Полза може да се очаква, когато подходът е съобразен с конкретната клинична ситуация и е част от комплексен план, включващ достатъчен прием на енергия и белтък, контрол на симптомите и физическа активност според възможностите на пациента, е заключението на д-р Христов.
Милена ВАСИЛЕВА
