Майка ми е на 81 години и има направление за хосптализация (лечение по амбулаторни процедури по клинична пътека №163).
Поради проблеми със сърцето, кръвната захар и алергии, в болниците не искат да я приемат директно, а ни изпращат при специалисти за консултации (пробвахме в 2 болници).
От друга страна, личният лекар отказва да даде направления за необходимите изследвания.
Какви са правата ми, ако съм здравнонеосигурен пациент?
Въпросите ми са следните: Кой трябва да извърши предоперативната подготовка на пациента? НЗОК покрива ли изследванията, които са част от предоперативната подготовка?
Кой трябва да ни даде направления? Изследвания, които са проведени в други лечебни заведения, важат ли в заведението, където се извършва манипулацията?
Петър Стаматов, гр. Варна
В случаите на хоспитализация (планов прием) на здравноосигурени по клинични пътеки/амбулаторни процедури (КП/АПр), при които не са извършени определени медико-диагностични изследвания и/или консултативни прегледи на пациента, преди датата на хоспитализация, а приемащото лечебно заведение за болнична помощ ги изисква, общопрактикуващият лекар не е длъжен да издава медицински направления за извършването им.
Трябва ли да плащам здравни осигуровки, ако съм с 30% ТЕЛК?
В Националния рамков договор за медицински дейности (НРД) 2018 e записано в чл. 285:
(1) При наличие на индикации (клинични и параклинични) за хоспитализация по клинична пътека здравноосигуреният не може да бъде връщан при изпълнител на извънболнична медицинска помощ за допълнителни консултации и/или изследвания, свързани с основното заболяване, за което пациентът се хоспитализира.
(4) При хоспитализация (планов прием) пациентът може да представи предварително извършени изследвания от групата на образната диагностика и клинико-лабораторни изследвания, реализирани от друго лечебно заведение, преди датата на хоспитализация, но ако няма, приемащото лечебно заведение не може да ги изисква.
Приемащото лечебно заведение може да зачете тези изследвания, както и да ги използва при отчитане на клиничната пътека като част от нейния диагностично-лечебен алгоритъм.
Проф. Красимир Антонов: За да спрем хепатит С, трябва да лекуваме 5000 души на година
Давността на предварително извършените клинико-лабораторни изследвания е 7 дни, като за тези от групата на образната диагностика може да е и по-дълга, (но не повече от 30 дни или по-дълга от посочения в алгоритъма на съответната клинична пътека) преди датата на хоспитализация, в зависимост от вида им и клиничната преценка на лекуващия лекар.
(6) (Нова - ДВ, бр.4 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) При хоспитализации - планов прием, изпълнителите за извънболнична медицинска помощ издават само Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури (бл. МЗ-НЗОК №7) и приемащите лечебни заведения не могат да изискват от тях да назначават допълнителни консултации и/или изследвания, изискуеми за изпълнение на КП. (& 47 от Договор от 27.12.2018 г. за изменение и допълнение на НРД-2018).
В диагностично-лечебния алгоритъм на КП №163 е записано: “Вземане на биологичен материал за медико-диагностични изследвания - до 2 часа за спешни пациенти и до 24-ия час за планово оперирани пациенти.
Вземане на биопсичен материал за патоанатомично изследване при наличие или съмнение за онкологично заболяване.
Електрокардиограма се извършва до 2 часа за спешни пациенти и до 24-ия час за планово оперирани пациенти (по преценка).
Други инструментални/образни изследвания се извършват съобразно състоянието на пациента.
Предоперативната анестезиологична консултация се извършва до 2 часа за спешни пациенти и до 48-ия час за планово оперираните пациенти.
