Едва 1200 българи с хепатит С се лекуват на година, а трябва да са 5000, за да се спре разпространението на хепатит С в България. Повечето заразени не знаят, че носят вируса на хепатит С и не търсят терапия. Това стана ясно на пресконференция по повод Световния ден на хепатита в УМБАЛ “Св. Иван Рилски” и три години след въвеждането на безинтерфероновата терапия за лечение на хепатит С в България.
Безинтерфероновата терапия за хепатит С се заплаща напълно от НЗОК от 2016 г. Тогава приоритетно се лекуват 901 пациенти с тежка фиброза на черния дроб и други животозастрашаващи заболявания. През 2017 достъп до лечение вече имат всички заразени с хепатит С. В този период през терапия минават 1310 пациенти, от които над 98% са излекувани напълно. През 2018 г. лекуваните са 1200. От всички лекувани само 22 души не са отговорили на терапията и подлежат на повторно лечение. Те са по-малко от 1%. Добрата новина е, че от 15 май 2019 г. НЗОК реимбурсира още един пангенотипен медикамент, специално за неотговорилите на другите терапии пациенти.
“Големият проблем в момента е, че медикаментите са осигурени, но няма кого да лекуваме. Имаме възможност да осигурим терапия на 5000 пациенти на година, а реално през лечение преминават около 1200”, заяви председателят на Българското дружество по гастроентерология проф. Красимир Антонов и водещ хепатолог в УМБАЛ “Св. Иван Рилски”.
- Проф. Антонов, оправдани ли са разходите за новите безинтерферонови терапии на хепатит С?
- Може само да поздравим Националната здравна каса за това, че финансира изцяло диагностиката по клинични пътеки и лечението на вирусните хепатити. Трябва да си дадем сметка, че с разходите за дефинитивното (окончателно) излекуване на хепатит С ние спестяваме огромни страдания на хората, огромни разходи по лечението на усложненията на хепатит С - тежка фиброза на черния дроб, чернодробна цироза, рак на черния дроб, както и разходите по чернодробните трансплантации. Обществото си спестява стотици милиони левове. Още повече, че цената на новите безинтерферонови медикаменти за хепатит С постоянно пада. От 100 000 лв. падна под 50 000 благодарение на отстъпките на фармацевтичните фирми към НЗОК. И най-важното е, че терапията е изключително успешна - 99%. Не зная други терапии да имат толкова висока ефективност.
- Каква е равносметката от въвеждането на безинтерфероновата терапия през 2016 г. досега в България?
- Най-напред лекувахме само тежкоболните хора. Въпреки унищожаването на вируса някои от тези пациенти починаха, защото черният им дроб беше тежко увреден. Постепенно преминахме към лечение на всички пациенти. Получиха се изключително високи резултати - над 99% ефективност на терапията. Сега е възможно веднага след диагностицирането пациентът да бъде насочен към специалист само за 24 часа и да бъде лекуван. Почти всеки ден имам пациенти, които от летище София директно идват при мене да им назнача терапия. Докато във Великобритания след диагностицирането на хепатит С пациентът трябва да чака шест месеца за консултация при специалист хепатолог и за насочване към терапевтични процедури.
- Съществува ли обаче проблем при прилагането на терапията?
- Ще започна с един световен проблем. В момента от вирусни хепатити в света годишно умират 1,4 милиона души, а от смятаната за по-смъртоносна инфекция доскоро - ХИВ - едва 700 000 души. Ето защо Световната здравна организация постави за цел до 2030 г. диагностиката на хепатит С да достигне 90%, да се излекуват поне 80% от заразените и смъртността да се намали с 65% Всяка страна член на СЗО трябва да положи усилия да бъдат постигнати тези цели. Пресметнато е, че за да се елиминира хепатит С в България, е необходимо да лекуваме 5000 пациенти на година. Сега се лекуват само около 1200 българи. Ние разполагаме с изключително ефективна и безплатна за пациентите терапия, но нямаме достатъчно диагностицирани пациенти, които да лекуваме. Поради безсимптомното протичане на инфекцията в момента 69 000 българи не знаят, че са инфектирани с вируса на хепатит С. Ние трябва да стигнем до тези пациенти. За това трябва да се работи в четири насоки.
Първо, обществото трябва да бъде информирано за тази инфекция и да бъде предупредено какви усложнения причинява след години. След това трябва да се вземат национални мерки за превенция на хепатит С.
За да елиминираме хепатит С, трябва да имаме добра програма за тестване и надеждна диагностика, която да обхваща максимално голям брой пациенти.
Третата стъпка е да се насочат бързо диагностицираните пациенти със специалисти хепатолози, за да им назначат терапия.
Четвъртото условие е изпълнено. В момента разполагаме с абсолютно всички съвременни лекарства за хепатит С. Единствено предстои да бъде вкарано лекарство за малцината пациенти, които не са отговорили на терапията.
- Кои групи пациенти трябва целенасочено да се изследват за хепатит С?
- На първо място това са пациентите от рисковите групи - инжекционно употребяващите наркотици, мъже, които правят секс с мъже, затворниците и др. Все още не сме обхванали всички хора от рисковите групи, но се надявам да обхванем - особено включените в метадоновите програми.
Има национални стандарти да се тестват за хепатит С всички пациенти на хемодиализа и хемофилици. В момента в България сме на път да елиминираме хепатит С при всички пациенти, които подлежат на бъбречна трансплантация.
Безпокои ни, че информираността за това заболяване сред населението, дори сред лекарите, все още е много ниска. Затова чрез НЗОК трябва да се включат изследвания за хепатит С и хепатит В в профилактичните пакети, които трябва да изпълнят личните лекари на своите пациенти. Не е необходимо тези тестове да се правят на абсолютно всички граждани на България, защото масовият скрининг е много скъп Но можем да се фокусираме в определена таргетна група. Ние, гастроентеролозите, сме предложили тази таргетна група да включва хората от 34 до 69 години.
Проф. Антонов
- Какво прави тези хора по-рискови за хепатит С?
- Защото тези хора са живели в години, когато медицината не е познавала вируса на хепатит С и не е имала тестове за него. На хората са правени оперативни интервенции или е преливана кръв, при което се е получавало заразяване, без никой да подозира такава инфекция. Затова е изключително важно скринингът на хората от 34 до 69 г. да се включи и финансира по Национална програма. Ако резюмирам положението сега: разполагаме с много добра терапия, на световно ниво, с много надеждна диагностика, но имаме малко пациенти за лечение. Затова трябва да положим усилия да търсим активно нашите пациенти, вместо само да чакаме те да дойдат за лечение.
Своя принос за елиминиране на хепатит С в България ще дадем и ние от УМБАЛ “Св. Иван Рилски”. Провеждаме кампания за безплатно тестване за хепатит С от 18 юли до 31 август (между 8 и 14 ч. всеки работен ден). От нея могат да се възползват всички хора от 34- до 69-годишна възраст. На тези от пациентите, за които се окаже, че са носители на вируса, веднага ще бъде осигурена безплатна консултация в болницата и ще им бъде изработен индивидуален план за терапия.
- Какви изследвания трябва да се правят за откриването на хепатит С?
- Ние предлагаме при скрининг да се използват вирусни маркери, а не изследване на чернодробни ензими - АЛАТ/АСАТ. Защото чрез чернодробните ензими ще диагностицираме много други заболявания, а не конкретно хепатит С. Например може да засечем стеатоза (затлъстяване) на черния дроб, цироза от употреба на алкохол или от “билки”, увреждания на черния дроб от анаболи. Хващането на голям обем от патология има своя смисъл, но все пак ние търсим конкретно заразени с хепатит С, които да влязат навреме в програмата за лечение преди да са настъпили усложненията. Нашата цел е превенция на вирусния хепатит.
В момента се води дискусия какви изследвания да включва скринингът към готвената Национална програма за контрол и превенция на хепатит А, В, С, Д и Е. Българският лекарски съюз и личните лекари настояват за изследване на АЛАТ. Гастроентеролозите сме за въвеждането на тестове за вирусните хепатити и доколкото имам контакти с експертите от Здравната каса, на това предложение се гледа позитивно. Остава да убедим нашите колеги от Министерството на здравеопазването, че този скрининг си заслужава. Вероятно много хора не са заразени с вируса на хепатит С. В света няма държава, която да прави масов скрининг. Затова отиваме към целевата група на възраст от 34 до 69 години. Ако не изследваме тази рискова група, е безсмислено да правим програма за елиминиране на хепатит С.
- Какъв е световният опит в скрининга?
- В САЩ решиха да изследват за вирусни хепатити хората от поколението на бейбибумърите, които са родени в периода 1945 - 1960 г. Колегите от Франция са направили опит за масов скрининг, но сред част от населението. Според техните данни има смисъл от скрининга. Но по финансови причини Франция няма да премине на масово скриниране на населението за вирусни хепатити.
30 години инфекцията няма симптоми
Хепатит C е възпаление на черния дроб, което се причинява от вируса на хепатит C и се предава основно по кръвен път. В редки случаи (около 3 - 6%) вирусът се предава от майка на дете, както и по сексуален път при мъже, които правят секс с мъже.
Хепатит С е седмата по масовост причина за смъртност в света и първата за развитие на рак на черния дроб. Инфекцията може да протече безсимптомно в продължение на 30 години. Когато се появят първите симптоми, пациентите вече са развили тежки усложнения, най-честото от които е чернодробната цироза. При 74% от тях болестта засяга не само черния дроб, но и метаболитната, сърдечно-съдовата, неврологичната и дерматологична, бъбречната и други системи.
Честотата на инфекцията е 1,1%, което означава, че в България около 77 000 души са инфектирани. Поради липсата на симптоматика и на профилактика над 90% от болните от хепатит С не знаят, че са заразени, и съответно не се лекуват, а продължават да разпространяват вируса.
Повече от 50% от пациентите се диагностицират в среден до тежък етап на развитие на болестта заради липса на диагностика.
Смъртността от хепатит С е 8,05 случая на 100 000 души.
В България хепатит С се диагностицира два пъти по-рядко от средното за Европа. Единствената възможност за ранен скрининг е ако пациент сам вземе решение да се изследва в лаборатория срещу 15 - 20 лв., което се случва много рядко.
Силвана Лесидренска: Здравно неосигурените не се лекуват
Силвана Лесидренска е председател на Сдружение за борба с хепатита “ХепАктив” и е включена в работната група от 54 експерти към Министерството на здравеопазването, която разработва Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити - А, В, С, Д и Е.
Сдружение “ХепАктив” започна кампания под патронажа на МЗ за безплатно изследване за хепатит С в мобилни кабинети в Търговище (на 24 юли между 10:00 и 17:00 часа, пл. “Свобода“), Разград (25 юли между 10:00 и 17:00 часа пред ДКЦ 1) и Варна (26 юли, от 10:00 до 17:00 часа пред пилоните на Катедралата и на входа на Морската градина). През септември предстоят други дати и градове.
- Г-жо Лесидренска, какви проблеми съществуват в системата на превенция и лечение на вирусните хепатити от гледна точка на пациентите?
- Един от проблемите е в кръводаряването - съществува неефективна система за съобщаване на положителни резултати на кръводарителите. Наскоро се разчу случай на мъж, който четири години след кръводаряване научи, че е заразен с хепатит С, когато идва да дари отново кръв. За това време не са му се обадили нито от кръводарителския център, нито от РЗИ, нито личният лекар. Затова неколкократно сме предлагали наредбата за начина на известяване да се актуализира, за да започне да действа ефективно.
Друг сериозен проблем е ненавременното насочване на заразените от личните лекари към специалистите хепатолози. Често се сблъскваме с хора, които знаят, че са инфектирани с хепатит С. Но техният личен лекар не ги препраща веднага към специалист, а едва след като мине голям период от време. Много важно е обаче пациентът да се придвижи от диагностика до терапия по най-бързия начин.
Съществува трети проблем, който е свързан с липсата на здравни осигуровки при част от населението. Не е уреден въпросът със заплащането на терапията за хепатит С на здравно неосигурените, както това е регламентирано вече при болните от туберкулоза и инфектираните с ХИВ. От три години в София работи кабинет “Чекпойнт” за безплатно изследване на хепатит В и С, наред с ХИВ и сифилис.
Нашите данни сочат, че най-големият процент от хората с позитивен тест за антитела към хепатит С са от групата на инжекционно употребяващите наркотици. Те са във възрастта 30 - 49 години. След тях по честота на инфектиране са хората от групата на бейбибумърите (следвоенното поколение). Тях веднага ги насочваме към специализираните клиники за лечение на хепатит С. Проблемът е с инфектираните от рисковите групи, защото голяма част от тях нямат здравни осигуровки и няма кой да плати за терапията им. Освен да им кажем, че са инфектирани, не можем да направим за тях нищо повече. А тези хора са резервоар на инфекцията, който ще продължи да нараства, ако не му се обърне внимание.
- С какво може да помогне готвената Национална програма за контрол и превенция на вирусните хепатити?
- С помощта на Националната програма биха се решили доста от проблемите, защото има политическа воля за това. Надявам се с превантивните мерки да обхванем както основна част от населението, така и рисковите групи. Далеч съм от мисълта, че всичко ще бъде перфектно. Но не мога да не отчета, че в България имаме прекрасни специалисти хепатолози и че лечението е достъпно и възможно най-ефективно.
Мара КАЛЧЕВА