Мария Савова е дипломиран психолог и когнитивно-поведенчески психотерапевт. От 2018 г. има собствен психотерапевтичен кабинет в Мюнхен. 2010-2018 г. работи като психотерапевт към психотерапевтичен кабинет “Gemeinschaftspraxis for Psychotherapie” в Мюнхен.
Има придобит Държавен лиценз за упражняване на професията психотерапевт, според закона за психотерапевтите в Германия (Approbation) и е вписана в регистъра на дружеството на здравните каси на Бавария от 2010 г. Член е на Психотерапевтичната камара на Бавария (2010). Работила е като психотерапевт в частна клиника за стационарно психотерапевтично лечение в Баден-Вюртемберг и в специализирана болница по психиатрия, психотерапия и психосоматика в Бавария.
Преминала е обучение по когнитивно-поведенческа терапия във Факултета по биологична и клинична психология и психотерапия на Universität Worzburg, Германия. Била е научен сътрудник във Факултета по биологична и клинична психология и психотерапия на Universität Würzburg, Германия и психолог в центъра по Военна психология и психопрофилактика към Военномедицинска академия, София.
Завършва висше образование по психология в Софийски университет “Св. Климент Охридски” и Universität Bielefeld, Германия.
Разговаряме с Мария Савова по повод масовото “заболяване” на хората - да си поставят диагнози, съветвайки се с интернет и да се самолекуват.
- Мария, интернет навлезе широко както в личния, така и в професионалния ни живот. Но въпреки безспорните си предимства, оказва се, че крие и сериозна заплаха за психичното ни здраве. Къде е здравословната граница между търсенето в интернет на симптоми и заболявания, и потъването в сайбърхондрията?
- Всяко търсене в интернет носи заплаха със себе си: леката кашлица бързо се превръща в пневмония, а усещането за изтръпване в пръста в множествена склероза. А натискът в главата показва нелечим мозъчен тумор… Ако търсите в интернет симптомите на някакво заболяване, често ще се сблъскате с резултати, които показват сериозна болест.
Като цяло, не е лоша идея да потърсите там помощ за някакви симптоми или да разберете повече за конкретното заболяване. В крайна сметка, именно това кара човек да посети след това лекаря. Но, ако след търсенето сте убедени, че страдате от сериозно заболяване и освен това прекарвате прекалено много време в проучване на симптомите на заболяването, това се превръща в проблем.
Думата сайбърхондрия се състои от „сайбър“, което се отнася до интернет, и хипохондрия, т.е. страх от сериозно заболяване, с интензивен фокус върху собственото тяло и предполагаемите симптоми на заболяване.
- Какъв по-точно вид разстройство е сайбърхондрията?
- Сайбърхондрията е хипохондрично разстройство и предизвиква тревога и страх. В екстремни случаи ежедневието се върти единствено около това да сърфирате в интернет за всевъзможни болести и техните симптоми: засегнатите четат всичко възможно и често са във форуми, за да обменят идеи с хора, страдащи от съответната болест.
Като правило, проучванията в интернет се съсредоточават върху сериозни заболявания, които означават дълго страдание или могат да доведат до смърт. Например, рак, множествена склероза, инфаркт или инсулт. Някои хора, които страдат от сайбърхондрия, дори не отиват на лекар.
http://Самолечението на ставите може да доведе до подагра
Те или се страхуват, че няма да бъдат взети насериозно, или, че диагнозата им ще бъде потвърдена. Други пък постоянно посещават лекари, за да им потвърдят най-накрая диагнозата, поставена от самите тях.
За сайбърхондрия говорим, ако симптомите продължават поне шест месеца.
- Хората със сайбърхондрия осъзнават ли, че имат такъв проблем? Може ли страховете да засилят симптомите?
- С течение на времето много от засегнатите осъзнават, че имат проблем: те забелязват сами, че ежедневието им се върти предимно около предполагаеми заболявания и че страховете им стават все по-големи с течение на времето, което може да бъде много напрягащо и стресиращо за тях.
Мислите за всевъзможни болести и катастрофални сценарии могат да предизвикат много силни страхове и да засилят още повече физическите симптоми. Например, ако някой има главоболие при напрежение и подозира мозъчен тумор, тревожното напрежение може да влоши болката или да я зачести – подхранвайки страховете, че болестта напредва и се случва нещо наистина лошо.
Мария Савова
- Има ли и положителни страни желанието ни да се информираме в интернет по отношение здраве и болести?
- По принцип, не е погрешно и няма нищо лошо в това да се информирате в интернет: някои заболявания са редки и лекарите не мислят непременно за тях, когато пациентите им се представят със съответните симптоми. Някои хора намират решението на симптомите и оплакванията си във форуми за самопомощ в интернет.
Следователно, търсенето и информирането в интернет може в някои случаи да помогне добре. По-добрата информираност може да ви помогне да говорите с вашия лекар на едно ниво и да му задавате правилните въпроси. Разликата от сайбърхондрията е, че търсенето в интернет не води до силни страхове и освен това, е ограничено във времето.
Ако сме попадали на възможна диагноза, която да ни разтревожи, лекарят обикновено може да намали подобни притеснения, като обясни съответния симптом и успокои пациента, че това не означава лоша болест. При хората, страдащи от сайбърхондрия, този вид успокоение трае кратко и тревогите надделяват отново: „Може би лекарят все пак е забравил/пренебрегнал нещо?”… Те се връщат отново към търсенията в интернет и страхът им нараства.
Самолечението на болни зъби може да навреди
По принцип, е предимство, че интернет предлага нови възможности за бързо търсене на симптомите на заболяването и евентуалното лечение. Въпреки това много потребители в интернет не са лекари. Те не познават различните клинични картини и протичането на заболяването. Дори и ако разказват за собственото си заболяване от личен опит, описаните симптоми могат да касаят и да са част от няколко различни заболявания. Същото важи и за самодиагностиката въз основа на резултатите от интернет.
- Може ли психотерапията да помогне при сайбърхондрия?
- Ако страдате от сайбърхондрия и страховете ограничават ежедневието, трябва да помислите за психотерапия. В терапията ще научите например, как да се справяте със страха от болести, да спрете да сканирате постоянно тялото си за всевъзможни симптоми и да оценявате реалистично физическите симптоми. Често в терапията се използват и методи за релаксация.
Голям минус при сайбърхондрията е този, че пациентите често получават правилната диагноза много късно: повечето лекари се концентрират първоначално върху описаните физически симптоми, осъзнавайки късно, че зад тях може да се крие психически проблем. Това се усложнява и от факта, че доста от пациентите посещават много и различни лекари. За пациентите това обикновено означава дълъг път и голямо страдание, тъй като страхът от болести става по-силен и по-силен, и започва накрая да доминира ежедневието.
Но дори и да страдате от хипохондрия или сайбърхондрия от дълго време, е много препоръчително да потърсите психотерапия. На много пациенти може да се помогне ефективно, в резултат на което качеството им на живот значително да се подобри.
- Какви са вашите впечатления, какъв е процентът на психосоматичните оплаквания в медицината?
- Точна статистика няма, но вероятно около 25% от всички пациенти, които се консултират с личния си лекар, страдат от психосоматични заболявания. Най-голямата грешка при лечението на болестите е, че има лекари за тялото и за душата, при положение, че тялото и душата не могат да бъдат разделени едно от друго. Тялото е преводачът на душата навън.
Милена ВАСИЛЕВА
