Проф. д-р Борислав Георгиев е главен асистент в Националната кардиологична болница в София. Специализира кардиология в Клиниката по кардиология при проф. Х. Кун в гр. Билефелд, Германия. Основните области на интереси в работата му са свързани с електрокардиология, лечение на хипертония, профилактика на сърдечносъдови заболявания, епидемиология, лекарствена терапия и др.
Членува в Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ), в Европейското дружество по кардиология (European Society of Cardiology), в Международния съвет по електрокардиология, както и в Академията на науките на Ню Йорк (New York Academy of Sciences).
Бил е член на борда на международната организация “Нeart Friends Around the World”. Участвал е в няколко работни групи на Американската сърдечна асоциация. Биографията му е публикувана през 1998 г. в книгата “Five Hundred Leaders of Influence” на Американския биографичен институт, а през 1999 г. и в книгата “The First Five Hundred at the New Millennium” на Международния биографичен център в Кеймбридж.
Проф. д-р Борислав Георгиев е главен редактор на списание “Наука Кардиология” и председател на Фондация “Академия Кардиология”. Участва в редакционни съвети на някои български научни списания. Участва ежегодно като лектор на български и международни научни форуми с кардиологична насоченост.
Има публикувани резюмета във водещи списания. За свои научни разработки е удостоен с награда за млад учен на XX Международен конгрес по електрокардиология.
Отслабването трябва да се направи постепенно
За трета поредна година у нас през февруари се проведе Научно-практическа конференция по проблемите при подхода в терапията на възрастните хора. Има ли специалисти по гериатрия у нас, които да се грижат за българските пациенти в старческа възраст?
Какви са целите на лечението на възрастния човек и защо то се отличава от останалите възрастови групи, разговаряме с проф. д-р Георгиев, кардиолог.
- Проф. Георгиев, кои са основните проблеми със стареенето и дълголетието от ваша гледна точка като специалист?
- Стареенето е неизбежно. При стареенето има прогресивен спад или загуба на физиологични функции на молекулно, клетъчно ниво и на целия организъм, което води до повишена чувствителност към болести и смърт.
Това е резултатът както от фактори на заобикалящата среда, така и от генетични фактори, причинени от увреждане на ДНК и генетична дисрегулация.
Нормалното стареене се свързва с физиологични и структурни промени в органите и системите. Столетниците се увеличават в световен мащаб.
- По един и същи начин ли стареем?
- Съществуват различни видове стареене и трябва да се правят разграничения между хронологичното стареене и другите форми, а именно биологичното, социалното и психологическото. Хронологичното стареене се отнася до това на колко години е човекът. Биологичното стареене е физическото състояние с напредване на възрастта. Социалното стареене е как човекът трябва да реагира социално. Различните видове могат да възникнат поединично или в комбинация.
Проф. д-р Борислав Георгиев
- Гените ли са определящи за продължителността на живота?
- Днес се правят много проучвания защо повече хора живеят до 80, 90 или 100 години. Гените може да не са отговорни изцяло за това. Съществуват и други условия, като епигенетичните фактори, факторите на околната среда и на жизнения стил, а последният удължава дълголетието във всички фази на човешкото развитие.
Правилното разбиране на нормалните промени, свързани с възрастта и тяхното значение, е необходимо за разработването на подходящи коригиращи и лечебни стратегии.
- Има ли разлика между тези промени, настъпващи с възрастта и болестите на старостта?
- Промените, свързани със стареенето, трябва да се разграничават от заболяванията, свързани с възрастта. Промените, свързани със стареенето, могат да повлияят неблагоприятно на здравето и функционалността (изисква терапевтични стратегии), да предразположат към заболяване (необходимостта от оценка на риска на възрастния) и да взаимодействат с болестта, което води до променено представяне на заболяването, отговор на лечението и резултатите.
- Хората над 65 години са най-бързо растящата възрастова група не само в Съединените щати, но и в Европа. Според прогнозите на ООН, в някои развити страни след 20 години те ще съставляват около една трета от общото възрастно население. И специалистите посочват, има само един изход: да направим възрастните хора здрави и активни. Възможно ли е това да се постигне и как?
- Възможно е с помощта на здравни стратегииПърво, трябва да се развива профилактиката при възрастните и стари хора. Тя също, както при младите, е свързана с контрол на рисковите фактори и със скрининг за ранно откриване на болестите на старостта. Много важно е и провеждане на рехабилитационни програми - стимулиране на двигателната активност и ходене (особено при старите хора).
- За да се постигне такова дълголетие в добро здраве, кои заболявания изискват по-специфичен и индивидуализиран подход към старите хора?
- Заболяванията при старите хора се лекуват така, както и при младите. Но, при старите хора наблюдаваме полиморбидност (те имат няколко заболявания) и затова трябва да има комплексен и индивидуален подход в лечението.
10 диуретични храни за отслабване и понижаване на кръвното налягане
Това е особено важно при оценката на лекарствените взаимодействия, както и за дозиране на лекарствата, съобразно променените метаболитни процеси при старите хора.
- Какви са последните препоръки в лечението на артериалната хипертония и захарния диабет в тази възраст?
- Препоръките за хипертонията от последните години не се различават много за старите хора. Ако стартираме терапия над 80-годишна възраст, това става при артериално налягане над 160/90 mmHg.
А в хода на лечението трябва да се понижи налягането под 140/80 mmHg, но само, ако се понася добре (без ортостатизъм, без залитане или паметови промени). Ако не се понася добре постигнатото налягане, то трябва да се поддържа по-високо.
Освен това, много лекарства се дозират според бъбречната функция. И, ако тя е силно понижена, лекарите трябва да прилагат намалени дози или да сменят лекарството, което е противопоказно при потисната бъбречна функция (например, тиазиден диуретик се занемя с римков).
- Какви съвети може да дадете на един възрастен пациент, след прекаран инфаркт, за да може да се възстанови по-бързо и по-пълноценно?
- Да приема назначените лекарства и да се движи. Да не се залежава. И по-често да посещава своя лекар
Движението, отслабването, намаляването на консумацията на сол и тежки храни намаляват с 10-15% риска от сърдечносъдови заболявания. За съжаление, българинът не е научен да пази сърцето си - възпитанието в здравословен начин на живот започва от ранна детска възраст.
- Промени ли се отношението ви към холестерола?
- Моето не се е променило, но много хора не обръщат голямо внимание на холестерола. Той се контролира с диета и с лекарства (не с хранителни добавки). Най-добрият статин за старите хора е аторвастатина. Другите се прилагат съобразно функцията на бъбрека.
- Повечето възрастни хора имат “букет от заболявания” приемат лекарства с шепите? Вие споменахте за т.нар. полиморбидност. Лекарствата, от своя страна си имат своите странични действия - колкото повече лекарства, толкова повече странични ефекти. Получава се един порочен кръг. Има ли изход от тази ситуация?
- При тази ситуация се прилага индивидуализираният подход - назначават се медикаменти, които могат да повлияят няколко заболявания или не се прилагат лекарства, които биха влошили едно от заболяванията. Но това е валидно за всички случаи на полиморбидност (и в младата възраст).
- Индустрията на дълголетието днес активно се развива в световен мащаб. Съвременните биотехнологии осигуряват нови подходи за решаване на проблемите със застаряването, което води до повишаване на качеството на живот във всяка възраст. Има ли перспективни и нови разработки в посока “вечна младост”?
- Вечната младост е движение, пиене на вода, лечение на всички болести, ограничаване на всички добавки и билки (които могат да повлияят негативно на медикаментите) и по-често посещение при лекар.
Ценка Местанска: Има 5 вълшебни точки за отслабване
- Според една от основните теории, стареенето е хроничен възпалителен процес. И едни от най-обещаващите лекарства за вечна младост са тези, които противодействат на възпалителните процеси. Споделяте ли това мнение? Болест ли е старостта?
- Старостта не е болест. Възпалението е валидно и за млади, и за стари, според наличната болест. Антиоксидантите не са доказали ефект при старите хора, (а и при младите също). Няма лекарство за вечна младост!
- Има ли в човека програма за бавно самоубийство? Носим ли в себе си “семената на смъртта”?
- Това е клетъчната смърт. Има клетки, които се възпроизвеждат и такива, които не се възпроизвеждат. Сега се работи по темата за стволовите клетки (всеки човек има в себе си такива и те много помагат). Важно е да не стимулираме клетъчната смърт - например, с пушене и димни цигари, с консумация на вредни храни (много мазни и висококалорични). Има гени за дълголетието, но те не са всичко. Има много други фактори, които намаляват продължителността на живота.
- Споменахте, че има гени на дълголетието. Има ли статистика, колко са столетниците в България?
- Преди две години, когато ги обсъждахме от гледна точка на търсенето на ген, който не се открива все още, бяха над 10 в България. В момента тече голяма дискусия и се търси причината за дълголетието. И тя, най-вероятно, не е една. Изследва се на световно ниво дали има генна предиспозиция.
Сега имаме нови терапии, наречени генни. Ако установим някаква възможност за модификация на гена, с тези терапии може да се мисли за удължаване на живота на хората.
Другите проблеми са свързани с хормоналната система, с хормоналното стареене. Всичко това се разглежда на нашите конференции, но трябва да има една специалност, едно цяло направление в медицината, което да е ангажирано изцяло с диагностиката и терапията на заболяванията при възрастните хора.
Вървим бавно и полека, понеже първо - лекарите трябва да свикнат с това, че старческият организъм не е еднакъв със стария - т.е., това не е остарял млад организъм, а е променен физиологично организъм. И оттам, трябва да се познава добре.
- Имаме ли вече специалисти, които да се занимават целенасочено с диагностиката и лечението на възрастните хора у нас?
- Нямаме гериатри и геронтолози. Тази специалност е съществувала преди у нас. Имало е и институт по гериатрия и геронтология. Хората по света продължават да се занимават с гериатрия и геронтология, но за съжаление в България бавно и полека намаляха специалистите в тази област
Не се признава тази специалност, уж нямало интерес към нея. Системата на здравеопазването е така структурирана, че не е насочена към старческа възраст, а към нозологии и оттам постепенно се създаде вакуум в областта на гериатрията и геронтологията - т.е., науката за болестите при хората над 80- годишна възраст.
Сега тази дейност е в ръцете на ОПЛ и на много специалисти, които лекуват старите хора. Затова лекарите трябва да познават проблемите на стареенето и да знаят как се диагностицират и лекуват болестите при старите хора. Наша цел е да осигурим комфорт на живота в здраве.
- Какво влагате в понятието “комфорт на живота в здраве” при възрастните пациенти?
- Говорим за добро качество на живот, защото има заболявания, които са характерни за старческата възраст и които, ако не ги лекуваме, може да влошим качеството на живот на човека.
Затова една от целите ни е не само да удължим живота, защото той вече е със средна продължителност над 80 г., но и пациентът да живее качествено - т.е., може да си позволим малко по-високо артериално налягане, отколкото е при младия човек, но пациентът да не оглупява, например.
Да не си забравя лекарствата, да не си забравя къщата... Тези неща ги дискутирахме и ще продължим да го правим всяка година. Конференцията е голяма и в много посоки. Всяка медицинска област има отношение към гериатрията.
Милена ВАСИЛЕВА
