Проф. д-р Вихър Ковачев е ръководител на Катедра “Ортопедия и травматология” към МУ-Плевен. Роден е във Враца, във фамилия на потомствени хирурзи. Избрал е да работи в плевенската клиника, защото е убеден, че ортопедията там е най-добрата в страната.
Завършва Медицинския университет в Плевен през 1976 г. Придобива специалност по ортопедия и травматология през 1988 г. Преминал е през различни курсове за квалификация в София, Плевен, Германия, Ванкувър, Хановер и др.
Защитил е дисертация в областта на реконструктивната хирургия. Работи в областта на микрореконструктивната хирургия, хирургия на периферни нерви и брахиален плексус, сухожилия на хрущял, протезиране на големи и малки стави и коленна хирургия.
Клиниката по ортопедия и травматология при Университетската болница в Плевен се утвърждава като център за приложение на микрореконструктивната хирургия.
В клиниката се присаждат ръце, съхраняват се органи, имплантират се различни части от тялото и се извършват костно-възстановителни операции.
Проф. д-р Ковачев използва в лечението единствената в България подвижна микросистема, с интраоперативен електромониторинг за лечение на дефекти на периферните нерви и брахиалния плексус.
- Проф. Ковачев, присаждате нерви по изключително иновативен и прецизен метод, спасявайки пациента от ампутация на крайника. Разкажете ни как става присаждането на нервите?
- Това са високотехнологични операции, за които в другите държави има специализирани центрове, но ги правим и в България. Те са много трудоемки, с голям изчаквателен период за възстановяване, който може да продължи няколко години.
Микрохирургията се развива бързо, но малко хора знаят, че има български екип, който извършва такива високотехнологични операции. Поставихме началото за прилагането им на един пациент, който при пътен инцидент получава сериозна травма - нервите на едната му ръка бяха напълно отделени от гръбначния мозък и тя беше напълно безжизнена.
До този момент му бяха предлагали лечение в чужбина или като краен вариант - ампутация.
Хирургия с ултразвук лекува високо кръвно
Направихме му много сложна операция, която продължи повече от 10 часа, но успешна - сега ръката му е напълно подвижна. Този тип операции са сложни, защото се извършват изцяло под микроскоп. Вземаме нерви от краката, от ръцете или от междуребрените нерви и ги трансплантираме в мястото на нервния дефект.
- В кои случаи се получава най-често такова тежко нервно увреждане?
- Най-често при травми, при пътнотранспортни произшествия, а при децата - така наречената акушерска парализа.
- Увеличават ли се травмите през есенно-зимния период или те са постоянна величина?
- Значително се увеличават, но дори и през летния период пътнотранспортните произшествия са много и с тежки фрактури на таза, която е една от най-трудните хирургии, счупвания на гръбначен стълб.
И, като че ли, от година на година се увеличават травматичните случаи. Много са пътнотранспортните произшествия и там е най-големият бич - постоянно и постоянно имаме пациенти с такива травми. Лошото е, че не навреме се транспортират до отделенията по травматология и в това отношение все още имаме организационни проблеми.
Специално по отношение на тазовата и гръбначната хирургия, пациентите идват навреме при нас. Но при другите, има доста дълъг период на изчакване, преди да потърсят травматолог.
- Възрастните хора ли най-често получават такива тежки фрактури и травми?
- Да, за съжаление, при тях костната система е променена, както и метаболизмът. Почти 90-100% от тях са с остеопороза и по тази причина, и при най-малките травми, се получават счупвания. И за съжаление, вече зачестиха. Налага се да се слагат импланти и невинаги е възможно да се осъществи навременно лечение.
Проф. д-р Вихър Ковачев
- А при тях по-различно ли е лечението, в сравнение с това при по-младите ви пациенти?
- Разбира се, че е по-трудно и специфично. При тях, тъй като костта вече е с променена структура, споменах и за остеопорозата, оздравителният процес е по-слаб.
А по отношение на това дали е по-различно лечението, при по-възрастните пациенти терапията се определя в зависимост от специални правила, така наречените правила за лечение при възрастни хора.
Лошото е, че напоследък зачестиха ревизиите на протези, които са поставени преди 20-30 години. Това е един доста дълъг период, в който протезите се разхлабват, а болните обикновено вече са над 70 години, с придружаващи заболявания, трудни са за работа. И една по-сериозна операция крие огромни рискове.
През лятото дори имахме такъв случай. Наложи се да оперираме възрастна пациентка, с поставени й преди 30 години две тазобедрени протези.
Разбира се, в екип с други колеги - д-р Емил Симеонов, д-р Манчо Ковачев, д-р Огнян Матков и д-р Петко Стефановски. Операцията беше много сложна, продължи 5-часа. Преди половин година пациентката започва да изпитва силни болки и да куца.
Отива на лекар и при образната диагностика се разбира, че един от компонентите на ставата е влязъл навътре в малкия таз и една от магистралните тазови артерии е прираснала към дъното на протезата, което е крайно рисково състояние.
Операцията мина успешно и пациентката е на крака. Напоследък от 5 такива случаи, 1 до 2 могат да завършат със смърт, поради неотчитането на такова състояние на артерията, прираснала в ставата.
Диабетът се лекува с бариатрична хирургия
- Прилагате оперативни интервенции в областта на брахиалния плексус, изискващи изключителна прецизност. Колко пациенти досега сте оперирали и какво е характерното за тези оперативни техники?
- Това са едни от най-трудните оперативни интервенции. За тях си има специални хоспитализационни центрове в Европа и по света, за пациенти с тежки увреди, при които нервите от гръбначния стълб се откъсват. Напоследък направихме три-четири случая с нервни трансфери.
- Какво представлява нервният трансфер?
- Вместо да присаждаме, вземаме от близко стоящи нерви, които са “заменими”. Много прецизна и трудна операция е, но я правим.
- Коя част от травматологията е ваша слабост?
- В травматологията аз съм привлечен най-вече от тазовата хирургия. Там има още какво да се измисли и да се прави, тъй като е голяма по обем и трудност хирургия. В клиниката ни има колеги, които се занимават с гръбначна хирургия, която също е много трудна. Смея да твърдя, че сме на елитно място.
- Кой е най-големият проблем според вас в травматологията?
- Най-големият проблем са именно тези генерализирани травми и възрастните пациенти - ненавременно докарани при нас и ненавременно лекувани. Това са големите проблеми, заедно със социално слабите българи. Когато не си социално подсигурен, не можеш да провеждаш съвременно и адекватно лечение.
Друг проблем е материалната база Тя се изхабява за няколко години. А един ремонт и едно ново оборудване са много скъпи. Това са постоянни проблеми.
Чака се прекалено много време например за една операционна маса. Трудно осъществими са, защото първо са скъпи, а сега, по новите закони, минават през обществени поръчки, кандидатства се по тях и това забавя много доставянето на материалите.
- Прилагате остеосинтезата като вид терапия. Съвременната травматология лекува ли без гипс?
- В съвременната травматология принципът е един и същ - функционален. Да постигнем при пациента функционално възстановяване на увредения крайник. Оперативното лечение предполага по-бързо възстановяване, избягване на риска от компликации след фактури, които са доста.
Остеосинтеза - така се нарича материалът, с който се съединяват костите. Чрез нея се осигурява по-бързо и ефективно снаждане на костите.
- Каква е следващата цел, която сте си поставили да реализирате в клиниката по травматология?
- На първо място, да мога да завърша започнатия ремонт и така да доставя съвременна техника в отделението по травматология, за да може рутинно да се прилага този вид хирургия, а не само на определени места. Това е, което ми се иска най-много да постигна.
От следващата година, с колегите от Франция, от една от най-големите клиники в Париж, не само в Европа, но може би и в света, планираме да изпращаме наши млади и обещаващи специалисти за обмяна на опит, пък и за въвеждане на новости.
Тази цел за мен също е много важна - да имаме подготвени млади лекари, които да черпят опит от най-добрите в света.
Милена ВАСИЛЕВА