Коксартрозата е една от най-тежките локализации на остеоартрозната болест, която протича с много сериозен болков синдром и най-важното - тя завършва с инвалидизиране. Според статистиката от заболяването страдат от 3 до 16% от хората на земното кълбо. За България обаче такава статистика няма, въпреки че почти всеки втори българин над 60 години е с изкривена походка и болки в ставите.
Кой е първият сигнал, че имаме коксартроза, смяната на ставата ли е единственото спасение от болката и какви са новите оперативни техники в ендопротезирането - на тези въпроси отговаря проф. Неделчо Цачев, началник на Клиниката по ортопедия и травматология на ВМА-София.
Проф. Цачев завършва Медицинския университет в столицата през 1992 г. Започва професионалната си кариера в УМБАЛСМ “Пирогов”, Втора клиника по ортопедична травматология (1993-2006 г.). През този период е специализант в Сарасота, Флорида, в САЩ. От декември 2006 г. се присъединява към екипа на Клиниката по травматология на ВМА като лекар ординатор. За периода 2010-2013 г. е началник на Второ травматологично отделение към клиниката. През 2011 г. придобива научната степен “Доктор”, от 2013 г. е доцент по травматология, а през 2018 г. придобива научното звание “Професор”.
Има специализации в Швейцария, Холандия, Испания, Германия, Австрия, Великобритания. Чете лекции в медицински училища в Словения, Турция, Швейцария. Има професионални награди от Холандия, Италия, Дания, Швейцария. Член е на Европейската асоциация по ортопедия и травматология - EFORT, EHS - Европейска асоциация по тазобедрена хирургия, ECTES - Европейска асоциация по спешна медицина и травматология.
- Какво представлява коксартрозата, проф. Цачев, и ясни ли са предпоставките за нейната поява?
- Най-общо казано, коксартрозата е износване на тазобедрената става. Т. е. износва се хрущялът на бедрената глава, респективно и на тазовото дъно и се получават деформации. Допреди двадесетина години коксартрозата я приемахме като възрастово заболяване. То е свързано с много етиологични фактори - като хранене, натоварване, донякъде и генетично предразположение, и по-често засяга възрастните дами.
Последните петнадесет-двадесет години обаче като че ли коксартрозата засяга повече младите хора. Причините за това са различни - на първо място посттравматичните артрози от всички тези пътнотранспортни произшествия, които стават всекидневно, височинни травми, ски травми, наранявания при различни спортове, големите натоварвания във фитнес залите.
Имаме и много млади пациенти с асептична некроза на бедрената става - т.нар. болест на Чандлър, причинена от запушване на малките кръвоносни съдове, които хранят главата на бедрената кост. Етиологичният момент на асептичната некроза е тютюнопушнето и тя засяга предимно мъже - упорити пушачи, между 30 и 40 години. Ние си останахме балканска държава и като кажеш на пациента, че е от тютюнопушене, той не вярва. Затова страната ни е водеща и по сърдечносъдови заболявания.
- Кой е първият сигнал, който ни алармира, че страдаме от коксартроза?
- Болката точно по средата на ингвиналната гънка е първият сигнал. В началото тази болка не е толкова силна, но с годините се увеличава. Това е процес, който въпреки напредъка на фармацията - има страшно много медикаменти на базата на глюкозамините, на хиалуронова киселина, които до някаква степен забавят износването на хрущяла, в никакъв случай не може да спре.
Когато обаче болката стане по-силна, т. е. вече не се влияе медикаментозно или долният крайник започва да се скъсява и пациентите вече накуцват, това е индикация да бъдат оперирани. Има много българи, издръжливи на болка, и казват: “Ама мен толкова не ме боли. Аз си накуцвам, но това не ми е проблем“. Да, но след една година от това накуцване се получават сериозни деформации в гръбнака, които вече са дефинитивни. Т. е. след това те не могат да се коригират. И да сменим ставата, изкривяването на гръбнака и деформацията остават за цял живот.
- Често болките в ставите са придружени и с болки в кръста. Как да разберем всъщност от какво страдаме?
- Тук диференциацията трябва да се направи и от ортопед, и от невролог. Когато болката е отстрани на бедрото или отзад на таза и слиза по крака, е неврологична и много често се бърка с болката от коксартроза. Неврогенната болка е свързана с артрозата, която се получава в лумбалния отдел - в прешлените на кръста. Много често имаме пациенти, които идват при нас или обратното при колегите невролози, а се оказва, че са за друг специалист. Затова ние, ортопедите, когато имаме такъв пациент, задължително назначаваме рентгенова снимка освен на тазобедрените стави и на лумбалните прешлени и извършваме консултации с невролог, за да може да се отдиференцира заболяването, защото смяната на тазобедрената става не решава проблемите с лумбалния отдел.
- Смяната на ставата ли е единственото спасение при коксартрозата?
- Да. И това с пълна сила важи за млади хора с коксартроза. Защото това, на което робувахме с десетилетия: “Ама още си млад, изчакай да станеш на 50 или 60 години...“, е много погрешно. Последните пет-шест години в ендопротезирането има изключителен бум и България не е някакво изключение от света.
Моделите стави непрекъснато се усъвършенстват и се подобряват. Това, което беше в миналото, че една става има живот около 10 години, вече е история. Затова не ни е пречка да ги поставяме на 18-, 20-годишни пациенти.
- Кои са най-съвременните оперативни техники за смяна на ставата?
- Важно е да отбележа, че ендопротезирането вече е рутинна операция. Най-съвременната техника, която от една година прилагаме във ВМА, е смяна на тазобедрената става с преден достъп. Тогава не се нарушават мускули, човек буквално на другия ден става, ходи и дори може да си отиде вкъщи. Възстановяването след такава операция е изключително бързо.
- Причината много хора да не се решават на операция, от една страна, е страхът, но, от друга - финансовата невъзможност да си я позволят заради високата цена на имплантите...
- Финансовата възможност не мога да я коментирам, защото такава е ситуацията в България. Аз като лекар не мога да се съглася да се доплащат тези импланти. Разнообразието на моделите стави наистина е голямо и сме станали като счетоводители, колко има да доплаща пациентът. Това е единият проблем, който не е малък.
Колкото до другия - страха, когато на пациента му се обясни спокойно какво му предстои, той не е толкова голям. Човек го е страх, когато не знае какво следва. Страхът е от неизвестността.
Проф. Неделчо Цачев
- Здравната каса реимбурсира ендопротези в рамките на 1200 лв. Колко се налага обикновено да доплащат вашите пациенти?
- Да, 1200 лв. е базисната цена на българския модел става, произвеждан в Етрополе. На всички други протези - като хитовете са от САЩ, от Швейцария, цените като доплащане варират от 1300 до 5-6000 лева. Най-скъпият модел е индивидуална тазобедрена става, която се прави по размера на костта на пациента. Там вече цената е 14 000 лева. Но една хубава механична става с хидроксиапатитно покритие и керамична или циркониева глава, капсула с витамин Е, са модели, на които не може да се даде някакъв срок за износване, всъщност бих казал, че е вечна, доплащането за пациента е в рамките на около 4500 лв.
- Какво следва след ендопротезирането? Необходима ли е физиотерапия или друг вид лечение?
- Разбира се, първият етап е болничният престой. Все пак това си е хирургична интервенция с всички усложнения, с всички грижи, които трябва да извършим в болничната среда. При изписването пациентът има някои ограничения като скачане, тичане, големи физически натоварвания, които са в рамките на още около 45 дни след операцията. След месец и половина-два пациентът може да се върне към нормалното си всекидневие.
Имаме пациенти - млади момчета, които са били оперирани през декември, февруари ни изпращат клипчета как карат ски. Възрастните хора и тези, които поради страх са се забавили с тази интервенция, се възстановяват по-бавно
Причината е, че износването на една става довежда до много допълнителни усложнения, защото болката е ограничавала ежедневието на човека. И когато това продължава с години, мускулите се контрахират, наднорменото тегло се увеличава, съответно се добавя високо кръвно, диабет и от една коксартроза човек след пет-шест години чакане поради страх се натоварва с още няколко заболявания.
За тези пациенти, когато се престрашат да сменят ставата си, е нужно да има следоперативно санаториум с физиотерапия и рехабилитация. Ние имаме много добри бази в Банкя, Хисаря, Павел баня, където да се помогне на пациента да се върне към нормалното всекидневие и динамика, която са имали преди години. Оттам идват усложненията - от късното лечение. Като показваме на колегите от Западна Европа какви коксартрози оперираме, те се хващат за главата. Там никой не чака с години, за да се оперира, точно поради тази причина. Това натоварва здравната система, както и пациента с допълнителни заболявания.
„Безкръвната“ хирургия – успешен метод за лечение на коксартроза
- Шири се виждането, че дамите са по-податливи на коксартроза заради хормоналните промени, които настъпват по време и след менопаузата. Можем ли да говорим за някаква профилактика при тях?
- Профилактиката на коксартрозата по нищо не отстъпва въобще на артрозата като цяло. Профилактиката тук са тези санаториуми и бази, за които споменах. Там вече със Здравната каса има сериозен напредък, защото личните лекари могат да изпращат такива хора с направления и те не плащат нищо. Не трябва да забравяме и движението. Средното поколение българи нямат култура на движение.
Жените да не се оправдават с менопаузата
Тя няма нищо общо с артрозата. Менопаузата има отношение към костната плътност. В програмите за остеопороза се наляха милиони левове. Вече в болниците на всички големи градове има апаратура за изследване на остеопорозата. Така че жените след менопауза в рамките на десетина години би трябвало да си правят профилактика. В момента, в който се установи, че индексът на костната плътност намалява, веднага се започва лечение - в началото част от лекарствата се реимбурсират от Касата, а когато е много сериозна остеопорозата, са безплатни. Там напредъкът е много голям, защото, когато не се лекува остеопорозата, хората се чупят от безобидни травми. От съвсем банални падания се стига до фрактури, които са на базата на остеопорозата.
- Проф. Цачев, как се отразява на пациентите ви ковид пандемията?
- Най-общо казано, неблагоприятно. Цялата ситуация е много неприятна и за нас, и за пациентите ни. Особено пациентите, които са със счупвания. Хубавото е, че във Военна болница има много добре изградена структура за обгрижването и лечението на този тип пациенти, защото имаме пациенти с фрактури и ковид инфекция. Проблемът при тях идва от съсирването на кръвта. Спомняте си, че първите смъртни случаи бяха точно от емболия. А по принцип при болни със счупвания рискът е от емболия и когато такъв пациент има и ковид, той е с пъти по-висок.
Нашите съдови хирурзи на няколко пъти оперираха такива пациенти с тромби и на кой етап ще интервенира травматологът, това го решавахме ден за ден. Това ни затрудняваше нас, затруднява и пациентите, но важното е, че нямаме някакви сериозни усложнения и смъртни случаи.
- Много ваши колеги също станаха жертви на вируса. Вие успяхте ли да се опазите от ковид?
- Аз лично, да. Но вижте, статистиката в световен мащаб е, че болниците са най-сигурното място. Ако в болницата е заразен някой, това са малки изключения. Заразяването не става в болницата, а навън. По заповед на ген. Мутафчийски ние се изследвахме всяка седмица и почти ежеседмично имахме по един-двама колеги, сестри, санитари с ковид, но нито един не е заразен тук.
Обикновено с инфекция се връщат колеги след отпуск. Тук навсякъде имаме дезинфектанти, спиртни разтвори, пръскат се дръжки на врати, мият се коридори по няколко пъти на ден, ултравиолетови лампи светят денонощно. Проблемът със заразяването не е в болниците.
Румяна СТЕФАНОВА
